Проблемите с нервната система - симптоми, болката като сигнал, как да ги разпознаем и какво може да помогне

Човешкият организъм е сложна и необятна вселена, която учени изследват от стотици години. Но не е нужно да сме специалисти, за да опознаем част от нея.  Нервната система можем да наречем нашата вътрешна комуникационна и сетивна система, която се грижи за разпространението на сигналите в тялото ни и отговаря за нашите сетивни органи и органели -  зрителна, слухова, вкусова и обонятелна. Разделя се на две подсистеми – централна нервна система (ЦНС) и периферна нервна система (ПНС).  Централната е концентрирана основно в главата и се съставя от главен и гръбначен мозък. Периферната, покрива тялото, съставя се от ганглиите, нервите, нервните сплитове и нервните окончания, които разнасят сигналите от централната система в организма.

Сигналите постъпват  през дендритите, пътуват до клетъчното тяло и продължават надолу към аксона, докато достигнат синапса (точката на контакт между два неврона). Електрическите импулси се предават с изключителна скорост по обвитите в миелин нервни влакна. Миелиновата обвивка служи като изолатор, придава на аксоните бял цвят и на нея се дължи голямата скорост, с която се предава нервният импулс – 120 m/s.
Нервната тъкан позволява на организма да се ориентира в средата, т.е. да почувства нейните промени и да реагира на тях по най-подходящ начин.

При нарушена миелинова обвивка, в резултат на травма или притискане, се появяват неврологични симптоми:

• болка
• безчувственост
• изтръпване
• мравучкане и др.

Това могат да бъдат и първи сигнали за нарушения, които не трябва да се пренебрегват.

Кои състояния са сигнал за нарушена структурата на нерва и за миелиновата обвивка?

Възпалителни заболявания на периферната нервна система като:

• Дископатия
• Дискова херния
• Ишиас
• Лумбаго
• Интеркостална невралгия
• След операция на дискова херния

Оплаквания и симптоми  

• Болки, които започват встрани от прешлените и се разпространяват към шията, гръдния кош, ръцете или краката.
• При дискова херния болката се разпространява към крака или седалищната област. Понякога се комбинира със слабост на някои от крайниците.
• При засягане на повече нерви са налице болки - спонтанни и при натиск в областта на съответните нерви. Пациентите усещат изтръпване или мравучкане.  
• ПЛЕКСИТИ - увредени коренчетата на нивото на големите нервни сплитания
• НЕВРИТИ - увредени периферни нерви
• ПОЛИНЕВРИТИ - засегнат повече от един нерв
• ВЪЗПАЛИТЕЛНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ НА ПЕРИФЕРНАТА НЕРВНА СИСТЕМА
• РАДИКУЛИТИ - увредени коренчетата непосредствено след излизането им от гръбначния мозък

Стигаме и до НЕВРОДЕГЕНЕРАТИВНИ заболявания, които включват състояния, които основно увреждат невроните в човешкия мозък. Невроните като градивни елементи на нервната система обикновено не се възпроизвеждат или самоподменят, така че, когато се повредят или умрат, не могат да се подменят от самия организъм и се налага намесата отвън.  Невродегенеративните заболявания са нелечими и инвалидизиращи състояния, чиято причина е прогресивното дегенериране и/или смърт на нервните клетки. Това води до проблеми с движенията (например, „атаксия“) или с психичното функциониране („деменция“)

Примери за невродегенеративни заболявания и с какво се  характеризират:

• ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ - Повишената кръвна захар води до повишен оксидативен стрес за нервната клетка и увреда на нейните структури и функции.
• БОЛЕСТ НА АЛЦХАЙМЕР- Заболяването се дължи на загиването на голям брой нервни клетки, вследствие на което се прекъсва предаването на сигналите в мозъка. (29)                               
• БОЛЕСТ НА ПАРКИНСОН - Симптомите на болестта на Паркинсон са резултат от загубата на нервни клетки в мозъка, която засяга контрола на движенията, както и други сфери като - настроение, сън и мисловна дейност.(28)                          
• БОЛЕСТ НА ХЪНТИНГТЪН- Болестта на Хънтингтън се причинява от генен дефект намиращ се в гена Хънтингтън в хромозома 4. Дефектният ген причинява бавна, прогресивна смърт на нервни клетки в мозъка.
• МУЛТИПЛЕНА СКЛЕРОЗА- Имунната активност на болния се насочва към собствената му нервна система като директно атакува нервните клетки и разрушава части от миелиновата обвивка. От степента на разрушаване на миелина зависят измененията, които ще настъпят.

Можем ли да си помогнем и кога?

Необходимо е навременен прием на  КОМПЛЕКСЕН СЪСТАВ, АТАКУВАЩ ПРОБЛЕМА С БОЛКАТА И ЗАГУБАТА НА ЧУВСТВИТЕЛНОСТ В КРАЙНИЦИТЕ.
Съществува нов препарат, който благодарение на богат комплексен състав е в помощ при нарушения на периферната и цнс.

 NEURAXIL с уридин монофосфат, В комплекс, фолиева киселина и Екстракт от Жен-шен
                                                                                                              

• Възстановява функцията на периферните нерви
• Улеснява предаването на нервни импулси
• Допринася за възстановяване на миелиновата обвивка
• Спомага за растежа и преживяемостта на невроните
• Дава повече жизненост и липса на скованост

Как работят активните съставки на NEURAXIL и защо си заслужава да прочетем повече за тях и препарата?

Състава на NEURAXIL е с фокусно действие върху централната и периферната нервна система.

УРИДИН-5-МОНОФОСФАТ (УМФ)

• Уридин е нуклеинова киселина, която играе важна роля в много неврорегулаторни процеси.
• Има ключова роля в синтеза на фосфолипидите (необходими за изграждането на клетъчната мембрана) (24)
• Участва в процеса на биосинтез на пиримидинови нуклеотиди
• Действа като ендогенен невротрансмитер чрез пуринергични рецептори (25)
• Невропротективен ефект, чрез взаимодействието си с растежни фактори (2)
• Поддържа невропластичността чрез увеличаване на нивата на церебралния фосфатидилхолин, необходим за изграждането на дендритната мембрана (1, 26)
• Повишава допамина без понижаване на регулацията (2)
• Строителен блок на рнк - уридин е един от четирите най-важни компонента на рнк (2)
• Синергичен е с донори на холин, dha и други фосфолипиди (27)
• Стимулира изграждането на миелиновата обвивка
• Благоприятства растежа на невроните и проводимостта (2)
• Допринася за здравето на периферната нервна система

ЕКСТРАКТ ОТ ЖЕНШЕН:

• Екстрактът от женшен съдържа гинсенозиди, които притежават широк спектър на действие в централната и периферната нервна система. Те допринасят за жизнеността и оцеляването на невроните, за техния растеж и имат антиоксидантно действие.
• Увеличава преживяемостта на невроните и подобрява растежа на нерва (9)
• Спасява невронните клетки както in vivo, така и in vitro (5,6,7,9)
• Активира растежа на аксона както в периферната, така и в цнс (9)
• Допринася за регенерацията на аксона (3,4)
• Забавя невронната смърт (10)
• Невропротективен ефект (7,8)
• Положително влияние върху увреден ишиасен нерв (3)
• Антиоксидант (5,6)
• Поддържа паметта и тонуса

ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА И В-КОМПЛЕКС (В1, В3, В6 И В12)

Комбинацията от ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА и така необходимия за нормалното функциониране на нервната система КОМПЛЕКС ОТ ВИТАМИНИ ОТ ГРУПАТА В (В1, В3, В6 И В12) и МАГНЕЗИЙ, дават допълнителна полза за здравето на периферната нервна система.

Допринасят за нормалния синтез на аминокиселини и метаболизма на хомоцистеина, за нормалното функциониране на нервната система, участват в процеса на делене на клетките.

• ФОЛИЕВА КИСЕЛИНА  подпомага синтеза на ДНК и РНК и метаболизма на аминокиселините.
• Витамин В 1 - необходим за производството на невромедиатори и за поддържане на миелиновата обвивка.
• Витамин В 3 – участва в метаболизма на въглехидратите, мазнините и протеините.
• Витамин В 6 - важен за метаболизма на аминокиселините, глюкозата и мазнините.
• Витамин В 12 - необходим за производството на миелин; подпомага структурата на периферната нервна система.
• МАГНЕЗИЙ- допринася за нормалното функциониране на нервната система ,за нормалната функция на мускулите, за нормалния синтез на белтъчини и участва в процеса на делене на клетките. Магнезият е кофактор в над 300 ензимни реакции и изпълнява важни физиологични функции,  необходим е за невромускулната дейност. Магнезият допринася за здравето и възстановяването на периферната нервна система. Освобождаването на невротрансмитери и поддържането на съдовия тонус са зависими от магнезия.

НЕ СЪДЪРЖА захар, нишесте, глутен, лактоза, аромати или консерванти.

Указания за употреба

Само за възрастни - 1 капсула дневно, погълната цяла с достатъчно количество вода.
За оптимален ефект се препоръчва по-продължителна употреба (3 месеца). Курсът може да се повтори след пауза от 1 месец.
Противопоказания: Да не се приема при бременност и кърмене. Да не се употребява при свръхчувствителност към някоя от съставките.
Внимание: При пациенти с диабет е необходим контрол на кръвната захар (може да намали кръвната захар). Ако се налага хирургическа интервенция, спрете употребата на продукта поне 2 седмици преди интервенцията. Да се приема с внимание и под лекарски контрол при прием на антикоагуланти (напр. варфарин). Поради съдържанието на жен-шен, не се препоръчва при лица, страдащи от автоимунни заболявания. В първите дни от употребата може леко да повлияе сърдечната честота и да повиши кръвното налягане.
Хранителна добавка, да не се превишава препоръчителната дневна доза. Да не се използва като заместител на разнообразното и балансирано хранене и здравословния начин на живот! Да се съхранява на място, недостъпно за деца.

Източници:
(1) Wurtman, R. A Nutrient Combination That Can Affect Synapse Formation. Nutrients 6, no. 4 (April 23, 2014): 1701–1710.
(2) Wang L, et al. Dietary uridine-5'-monophosphate supplementation increases potassium-evoked dopamine release and promotes neurite outgrowth in aged rats J Mol Neurosci. 2005;27(1):137-45
(3) Chang-Bum Lim, Min-Seok Oh. The Study on Regenerative Effects of Ginseng on Injured Axonal and Non-Neuronal cell. The Journal of Korean Oriental Medicine Vol.29. No.5. 14-28,2008.
(4) El-Derieny, Ezzat A. et al. The possible protective role of ginseng on the sciatic nerve neuropathy induced experimentally by acrylamide in adult male albino rat: a histological and morphometric study. The Egyptian Journal of Histology: June 2014 - Volume 37 - Issue 2 - p 350–359
(5) Liao B, Newmark H, Zhou R. Neuroprotective effects of ginseng total saponin and ginsenosides Rb1 and Rg1 on spinal cord neurons in vitro. Exp Neurol 2002;173:224-234.
(6) Liao B, Newmark H, Zhou R. Neuroprotective effects of ginseng total saponin and ginsenosides Rb1 and Rg1 on spinal cord neurons in vitro. Exp Neurol. 2002 Feb;173(2):224-34.
(7) Ma J, Li W, Tian R, Lei W. Ginsenoside Rg1 promotes peripheral nerve regeneration in rat model of nerve crush injury. Neurosci Lett. 2010; 478(2):66-71
(8) W.-D. Rausch, S. Liu, G. Gille, and K. Radad, “Neuroprotective effects of ginsenosides,” Acta Neurobiologiae Experimentalis, vol. 66, no. 4, pp. 369–375, 2006.
(9) J. Liu, J.He, L. Huang, L. Dou, S. Wu, and Q. L. Yuan, “Neuroprotective effects of ginsenoside Rb1 on hippocampal neuronal injury and neurite outgrowth,” Neural Regeneration Research, vol. 9, no. 9, pp. 943–950, 2014.
(10) A. S. Attele, J. A.Wu, and C.-S. Yuan, “Ginseng pharmacology: multiple constituents and multiple actions,” Biochemical Pharmacology, vol. 58, no. 11, pp. 1685–1693, 1999.
(11) M. Lin,W. Sun,W.Gong, Y.Ding, Y. Zhuang, andQ.Hou, “Ginsenoside Rg1 protects against transient focal cerebral ischemic injury and suppresses its systemic metabolic changes in cerabral injury rats,” Acta Pharmaceutica Sinica B, vol. 5, no. 3, pp. 277–284, 2015.
(12) J.Wu,H. Yang,Q.Zhao, X. Zhang, andY.Lou, “GinsenosideRg1 exerts a protective effect against A????25-35-induced toxicity in primary cultured rat cortical neurons through the NF-????B/NO pathway,” International Journal of Molecular Medicine, vol. 37, no. 3, pp. 781–788, 2016.
(13)  J.Q. Li and J. T. Zhang, “Effects of age and Ginsenoside RG1 on membrane fluidity of cortical cells in rats,” Yaoxue Xuebao, vol. 32, no. 1, pp. 23–27, 1997.
(14) X. Y. Jiang, J. T. Zhang, and C. Z. Shi, “Mechanism of action of ginsenoside Rb1 in decreasing intracellular Ca2+,” Yaoxue Xuebao, vol. 31, no. 5, pp. 321–326, 1996.
(15) S. F. Nabavi, A. Sureda, S. Habtemariam, and S. M. Nabavi, “Ginsenoside Rd and ischemic stroke; a short review of literatures,” Journal of Ginseng Research, vol. 39, no. 4, pp. 299–303, 2015.
(16) X. Zhang, M. Shi, M. Bj?r?as et al., “Ginsenoside Rd promotes glutamate clearance by up-regulating glial glutamate transporter GLT-1 via PI3K/AKT and ERK1/2 pathways,” Frontiers in Pharmacology, vol. 4, pp. 152–158, 2013.
(17) Y. Zhang, L. Zhou, X. Zhang, J. Bai, M. Shi, and G. Zhao, “Ginsenoside-Rd attenuates TRPM7 and ASIC1a but promotes ASIC2a expression in rats after focal cerebral ischemia,” Neurological Sciences, vol. 33, no. 5, pp. 1125–1131, 2012.
(18) G. Hu, Z. Wu, F. Yang et al., “Ginsenoside Rd blocks AIF mitochondrio-nuclear translocation and NF-????B nuclear accumulation by inhibiting poly(ADP-ribose) polymerase-1 after focal cerebral ischemia in rats,” Neurological Sciences, vol. 34, no. 12, pp. 2101–2106, 2013.
(19) R. Ye,N. Li, J.Han et al., “Neuroprotective effects of ginsenoside Rd against oxygen-glucose deprivation in cultured hippocampal neurons,” Neuroscience Research, vol. 64, no. 3, pp. 306–310, 2009.
(20) R. Ye, Q. Yang, X. Kong et al., “Ginsenoside Rd attenuates early oxidative damage and sequential inflammatory response after transient focal ischemia in rats,” Neurochemistry International, vol. 58, no. 3, pp. 391–398, 2011.
(21) R. Ye, X. Kong, Q. Yang, Y. Zhang, J. Han, and G. Zhao, “Ginsenoside Rd attenuates redox imbalance and improves stroke outcome after focal cerebral ischemia in aged mice,” Neuropharmacology, vol. 61, no. 4, pp. 815–824, 2011.
(22) S.-D. Wu, F. Xia, X.-M. Lin et al., “Ginsenoside-Rd promotes neurite outgrowth of PC12 cells through MAPK/ERKand PI3K/AKT-dependent pathways,” International Journal of Molecular Sciences, vol. 17, no. 2, p. 177, 2016.
(23) L.-M. Chen, X.-M. Zhou, Y.-L. Cao, and W.-X. Hu, “Neuroprotection of ginsenoside Re in cerebral ischemia-reperfusion injury in rats,” Journal of Asian Natural Products Research, vol.10, no. 5, pp. 439–445, 2008.
(24)Richardson UI, et al (2003). Stimulation of CDP-choline synthesis by uridine or cytidine in PC12 rat pheochromocytoma cells. Brain Res, 971(2):161-7.
(25) Dobolyi A, et al (2011). Uridine function in the central nervous system. Curr Top Med Chem, 11(8):1058-67.
(26) Wurtman RJ, et al (2010). Nutritional modifiers of aging brain function: use of uridine and other phosphatide precursors to increase formation of brain synapses. Nutr Rev, 68 Suppl 2:S88-101.
(27) Cansev M, et al (2005). Oral uridine-5'-monophosphate (UMP) increases brain CDP-choline levels in gerbils. Brain Res, 1058(1-2):101-8.
(28) Schapira AHV The management of Parkinson’s disease - what is new? Eur J Neurol 2011;18(Suppl 1):1-2.
(29) https://alzheimer-bg.org/alzheimers/