Кръвен тест ще помага за ранно откриване на признаци на хронично отхвърляне на трансплантиран бял дроб

Изследователи разработиха прост кръвен тест, който показва дали има опасност трансплантиран пациент да отхвърли новия си бял дроб, дори когато няма очевидни външни признаци за това. Тестът може да помогне на лекарите да се намесят по-бързо, за да предотвратят или забавят хроничното отхвърляне на органа, което често е тежко, необратимо и често смъртоносно през първите критични месеци след присаждането. Учените са на мнение, че въпросният тест може да се използва със същата цел и при наблюдението и на други трансплантирани органи.

„Този тест решава дългогодишен проблем с трансплантациите на белия дроб – откриване на скрити признаци на отхвърляне. Много сме развълнувани от потенциала му да спасява човешки животи, особено след критичен недостиг на донорски органи“, казва Хана Валънтайн, един от водещите автори на проучването и водещ изследовател в Лабораторията по геномика на трансплантация на органи към сърдечносъдовия отдел в Националния сърдечен, белодробен и кръвен институт, част от Националния институт по здравеопазване.

Тестът се основава на ДНК секвенирането (последователност) и е чудесен пример за персонализирана медицина, защото ще позволи на лекарите да приспособят трансплантационните лечения към тези лица, които са изложени на най-висок риск.

Реципиентите на бял дроб имат най-ниската степен на преживяемост сред другите пациенти, на които са присадени различен вид органи. Те са изправени пред висока честота на хронично отхвърляне, което се случва, когато имунната система на организма атакува трансплантирания орган. Съществуващите средства за откриване на признаци на отхвърляне – биопсия например, изискват или отстраняване на малки количества белодробна тъкан, или не са достатъчно чувствителни, за да различат сериозността на отхвърлянето. Новият тест преодолява тези предизвикателства.

Експерименталният тест започва с получаване на няколко капки кръв, взети от ръката на трансплантирания. Специален набор от машини сортира ДНК фрагментите в пробата и в комбинация с компютърен анализ определя дали те са от реципиента или от донора и колко от всеки вид присъстват. Тъй като увредените или умиращи клетки от донора освобождават много ДНК фрагменти в кръвния поток в сравнение с нормалните донорни клетки, по-високите количества на донорната ДНК показват по-висок риск за отхвърляне на органа.

В проучването участвали 106 белодробно трансплантирани. От тях учените взели кръвни проби през първите 3 месеца след процедурата. Резултатите показват, че тези с по-високи нива на получени от донора ДНК фрагменти през първите 3 месеца на присаждането са 6 пъти по-склонни да развият впоследствие органна недостатъчност или умират по време на периода на проследяване, отколкото тези с по-ниски нива.

„За първи път доказахме, че ДНК, получена от донор, е предсказващ маркер за хронично отхвърляне и смърт на белите дробове. Също така може да осигури критични времеви показатели за намеса, а вероятно и за предотвратяване на лошите последици“, коментира Валънтайн. Благодарение на теста лекарите могат да увеличат дозите на съответните лекарства, да добавят нови агенти, които да намалят възпалението на тъканите, или да предприемат други мерки.

Ако бъде потвърден, тестът може да се превърне в рутинен инструмент за наблюдение на трансплантираните пациенти на много ранен етап на отхвърляне на органа.

Редактор: Ирина Тенева
Източник: eurekalert.org
Снимка: medicaldaily.com