Лекарства за понижаване на кръвното налягане намаляват рисковете при грип и пневмония

Медикаментите за понижаване на кръвното налягане от типа АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни блокери намаляват риска от фатален край при пациенти с грип или пневмония.

До заключението стига екип от датски учени, ръководен от Кристиан Финбо Кристиансен, а самото изследване е публикувано в списание „Journal of the American Heart Association.“ Кристиансен е консултант и доцент в Департамента по клинична епидемиология, част от Катедрата по клинична медицина към университета „Aarhus“ и университетска болница „Aarhus“ в Дания.

В своето проучване експертите сравняват ръста на смъртност при 500 000 датчани, приети в болница в Дания с грип или пневмония за периода 2005 г. – 2018 г. За целите на анализа те използват данни от Националния регистър на пациентите, поддържан от самите болници, и статистика от датския регистър на медицинските продукти (с други думи, какви лекарства и колко често се приемат от населението).

Според ръководителя на екипа Кристиансен малко над 100 000 от хоспитализираните пациенти са приемали АСЕ инхибитори или ангиотензин II рецепторни блокери. Сравнението разкрива, че при тях нуждата от поставяне на апарат за вентилация и броят на смъртните случаи са много по-малки, отколкото при хората, приемали друг вид лекарства за повишено кръвно налягане, например калциеви блокери (блокери на калциевите канали).

Какво са АСЕ инхибитори и ангиотензин II рецепторни блокери?

АСЕ инхибиторите са група медикаменти, които разширяват кръвоносните съдове, за да регулират високото кръвно налягане и да улеснят сърдечната дейност. Те потискат ензима, който превръща неактивния ангиотензин I в активен ангиотензин II. Последният предизвиква свиването на кръвоносните съдове.

Изследването бе проведено в пика на пандемията от коронавирус. Тогава някои лекари и учени изтъкнаха, че АСЕ инхибиторите вероятно имат противоположен ефект, тоест увеличават риска от усложнения и смърт от COVID-19, поради факта, че коронавирусът SARS-CoV-2 навлиза в белите дробове през същите АСЕ рецептори като АСЕ инхибиторите.

Научната хипотеза гласи, че когато АСЕ инхибиторът намали нивата на ензима АСЕ, тялото компенсира като активира още по-голяма брой АСЕ рецептори на повърхността на клетките, които коронавирусът SARS-CoV-2 използва като ключ за достъп до тях. Колкото повече са „ключовете за достъп“ на повърхността, толкова по-лесно вирусът успява да проникне.

Изключително голям брой пациенти с тежки симптоми на COVID-19 се оплакват от високо кръвно налягане, което в повечето случаи се лекува с АСЕ инхибитори. От 600 000 датчани с повишено кръвно налягане приблизително 1/3, или 200 000, приемат АСЕ инхибитори.

Възможно е АСЕ инхибиторите да предпазват белите дробове

Кристиан Кристиансен опитва да направи паралел с коронавирусната инфекция, като пояснява: „Все още не сме проучили възможността дали лечението при грип и пневмония може да се прилага върху пациенти с COVID-19, но съществуват доказателства, според които АСЕ инхибиторите имат защитна функция при опазване на белите дробове. Подобен ефект не забелязваме при пациентите, които приемат друг тип медикаменти за понижаване на кръвно налягане. Първите проучвания не откриват връзка между АСЕ инхибиторите/ ангиотензин II рецепторни блокери и COVID-19. Но е твърде рано за заключения, тъй като тепърва ще се извършват още анализи с помощта на датските регистри.

В Дания остава отворен въпросът, който много лекари и учени повдигнаха покрай пандемията, а именно: За или против лечението с АСЕ инхибитори на пациенти с коронавирусна инфекция. Дискусията се разрази още повече след материали, публикувани в медицински списания като „Journal of the Danish Medical Association“ и „Dagens Medicin“, със стряскащото заглавие „АСЕ инхибиторите увеличават риска от смърт при пациенти с COVID-19.“

В екипа участват още Микаел Менг от Департамента по клинична медицина и кардиология и Оле Шмелц Сьогард отново от Департамента по клинична медицина и Отделението по инфекциозни заболявания. Те работят в сътрудничество с Якоб Бодилсен, Антон Потегард и Йеспер Халас – от Катедрата по клинична фармакология и фармация към университета на Южна Дания.

Изследването не получава външно финансиране. Научната дейност на институциите е подкрепена финансово от компании, които нямат връзка или интерес от неговия предмет.