Промените в Закона за лекарствата няма да решат проблема с липсата на лекарства в аптеките

Представители на Асоциация „Хипофиза“, Центъра за защита правата в здравеопазването и Сдружението за развитие на българското здравеопазване изразиха становището си относно направените предложения за промени в Закона за лекарствените средства.

Слабостите на предложенията се свързват на първо място с опита на страни, които вече ги прилагат. Съседна Румъния е пример именно затова. И там съществува списък със забранени за износ лекарства, и там се докладва своевременно за липсата на медикаменти, но проблемът се задълбочава и очевидно действията нямат реален ефект. При това за разлика от България в Румъния реално е развито електронното здравеопазване.

Според авторите на становището се предлага да бъде създадена информационна система, чиято основна цел е фокусирана към проследяването на движението на лекарствата. Това ще провокира допълнителна административна тежест, а ефектът ще бъде нулев по отношение наличието на лекарства. Проблемът се корени във факта, че информацията не се подава в реално време и няма как да се прецени дали някой медикамент липсва или не в момента.

От Асоциация „Хипофиза“ дават пример, свързан с данните, които те са получили по Закона за достъп до обществена информация, и според които 2/3 от фирмите деклариращи износ на лекарства в системата на Интрастат, не уведомяват за износ в ИАЛ. Тази практика ще продължи, защото според промените, гласувани в парламентарната здравна комисия, ще бъдат осъществявани съвместни проверки единство със здравната каса, но не и с НАП и Агенция „Митници“.

Трите организации са убедени, че здравеопазването ни има нужда от интегрирана информационна система, която да следи както движението на лекарствата, така и какво и за кой пациент плаща здравната каса. От значение е тази система да е свързана с вече съществуващите такива на НАП и митниците.

Проблем е и това, че в Експертния съвет, който има задачата да изготвя списъка на лекарствените продукти, чийто износ може да се ограничава, не са включени представители на пациентите, както и на Българския фармацевтичен съюз.

Констатирани са и още проблеми, сред които липсата на процедура, която задължава аптеките да издават документ, когато отказват заявка. На практика от тях се очаква да представят събитие, за което не притежават никакво доказателство, че се е случило.

По-високите санкции едва ли ще решат проблема, защото и сега при неподаване на уведомление за износ в ИАЛ, глобата започва от 50 000 лв., но очевидно не се налага.

Една от мерките, които се прилагат в Испания от 1990 г. е т.нар. двойно ценообразуване. Тя позволява на имащите разрешение да договарят с търговците на едро две цени – едната е за реимбурсираните от здравните фондове лекарства, а другата е за свободния пазар.

Ако отстъпките не отиват при търговците на едро, а при притежаващите от здравната каса разрешение за употреба, е начин да се реши въпроса, но ще бъде валидно само за част от лекарствата с отстъпка. Възможно е касата пак да плаща най-ниската цена в ЕС, но това да е под формата на отстъпки от цената, които са вече договорени с имащите право за употреба.

Ваня Добрева, Стойчо Кацаров и Живка Бояджиева, които са се подписали от името на трите организации, изразяват надеждата си, че промените ще бъдат в полза на пациентите, а не на корпоративни интереси.

Според трите организации промените в ЗЛПХМ, свързани с клиничните проучвания противоречат на европейските практики. Ето и аргументите им затова. В почти всички държави в Европа е задължително в етичните комисии да присъства и представител на пациентите. У нас това не е съществува. В настоящия вариант на закона във всяко здравно заведение, в което се провеждат подобни проучвания, съществува етична комисия. Това означава, че се носи отговорност за спазването на нормативната уредба. В новия вариант обаче се говори за една комисия в министерството.

Това противоречи на европейската практика, защото в над 95% от страните не съществува централизация на тази дейност, а освен това ще намали шанса за контрол и за реакция от страна на пациентите, когато те смятат, че са налице нарушения.

По статията работи: Гергана Караилиева
Източници: Асоциация „Хипофиза“, Център за защита правата в здравеопазването, Сдружение за развитие на българското здравеопазване
Снимка: lepharmacien.fr