Свързват болестта на Паркинсон с промени в имунните клетки в кръвта

Екип от хърватски учени открива доказателства, че промени в определени имунни клетки в кръвта имат отношение към болестта на Паркинсон, а това от своя страна свързва заболяването с възпалителни процеси извън мозъка.

Изследването

Проучването на екипа се фокусира върху периферната имунна картина при болестта на Паркинсон.

Изследователите се интересуват най-вече от това каква част от промените, свързани с възпалението, се наблюдават само в мозъка и каква част в останалата част от тялото и особено в кръвта.

Това има своето значение, защото обикновено мозъкът е защитен от кръвно-мозъчна бариера, която предпазва, а когато защитата е нарушена, имунните клетки от кръвта достигат по-лесно до мозъка. И точно навлизането на голям брой клетки през отслабената бариера, се свързва с неврологични заболявания. Затова и авторите наблюдават как изглежда периферната имунна картина при болестта на Паркинсон и кои видове клетки в кръвта се променят.

Това е причината да обърнат внимание на два вида защитни клетки:

• дендритните, които разпознават сигналите за опасност и като предават информацията на останалите клетки, успяват да насочат целия защитен отговор и затова ги описват още и като разузнавачите на имунната система
• CD4+ Т-клетки, които са координаторите на защитата, тъй като помагат на тялото да реши кога да ускори и кога да успокои реакцията си, а част от тези клетки създават вид имунна памет, което позволява в определени ситуации тялото да реагира много по-бързо

Екипът сравнява кръвни проби от хора, които страдат от болестта на Паркинсон и контролна група като проследява двата вида защитни клетки.

Първата задача на учените е да изолира целевите имунни клетки от кръвта. Правят го чрез магнитно разделяне. След това идва ред на анализа, който авторите осъществяват чрез флоуцитометрия (лазерен метод за едновременен анализ на структурните и функционални характеристики на отделни клетки или частици в течна суспензия) и РНК секвениране на ниво единична клетка.

„Подходът ни позволи да видим редки подмножества, които иначе се губят лесно при средни резултати“, разяснява Сера Меглай Бакрач от Медицинския факултет на Университета в Загреб, която е един от водещите автори.

Както в повечето случаи на подобни научни търсения изследователите са изправени пред множество предизвикателства. Едно от тях е свързано с факта, че има няколко високоспециализирани подтипа CD4 T-клетки и дендритни клетки, но те са твърде малко в кръвта, което затруднява сериозно изследването им. Затова учените обогатяват проби с такива редки клетки, а целта е, да могат да ги анализират много по-прецизно, но и да наблюдават ролята им в имунните процеси при болестта на Паркинсон.

„Открихме, че има специфична група дендритни и CD4 T-клетки, които се активират в имунните процеси при хора с болестта на Паркинсон“, разказва друг от членовете на екипа доц. Антонела Блажекович.

Биоимформатичният анализ е ключов в изследването, тъй като именно той показва какво се случва в отделните клетъчни подтипове и какви биологични процеси протичат в тях. Тук се намесват учените от Института „Руджер Бошкович“ Катарина Мандич и д-р Аня Барешич, които извършват анализ на генната експресия, тоест идентифицират кои конструкции в клетките са активни в момента и правят това за всяка отделна клетка.

„Поехме компютърната обработка и анализа на данните, получени от отделните клетки. Използвахме нашия суперкомпютър, за да покажем ясно разликите между пациентите и контролната група. Става дума за огромно количество данни – няколко десетки хиляди клетки и гени. Така идентифицирахме гени, подгрупи клетки и биологични процеси, които се открояват при болестта на Паркинсон“, обясняват работата си д-р Катарина Мандич и д-р Аня Барешич.

Резултатите

Основният резултат от изследването е, че болестта на Паркинсон е свързана не само с промени в мозъка, но и с промени в имунната система в кръвта, които могат да бъдат измерени и които се вписват в картината на възпалителните процеси.

„Важно е да се подчертае, че нашето изследване не твърди, че е открита нова терапия. То по-скоро определя къде да се търси и кои имунни компоненти в кръвта се открояват при сравнението между хората с Паркинсон и контролната група“, казва проф. Франк Боровечки, директор на Университетската болница в Загреб.

В статията, която представя научната работа на екипа и е публикувана в списанието „npj Parkinson‘s Disease” авторите отбелязват още: „Нашите открития показват наличието на специфични имунни подгрупи в невроинфламацията (възпалителен процес, които протича в централната нервна система), която е свързана с болестта на Паркинсон. Това предполага, че cDC2 и CD4+ TEM са потенциални мишени за имуномодулиращи стратегии.“

Резултатите са важни, защото свързват допълнително заболяването с възпалителни процеси извън мозъка и помагат за следващите проучвания върху групите клетки, които стоят в основата на тези процеси.

Болестта на Паркинсон се разпознава най-често по тремора и двигателните затруднения. В същото време в продължение на години в мозъка протичат напълно невидими процеси. Сред тях е и хроничното възпаление на нервната система, а то е един от механизмите, които оказват влияние върху начините, по които заболяването протича. Именно затова хърватският екип насочва усилията и търсенето си в тази посока.

Екипът

Изследването е дело на мултидисциплинарен екип от лекари, учени и клиницисти от Университетската болница и Медицинския факултет на Университета в Загреб, от Института „Руджер Бошкович“ и от Клиниката по инфекциозни болести „Д-р Фран Михалевич“.

Проучването е част от проекта „Молекулярни механизми на имунния отговор и активиране на инфламазома при болестта на Паркинсон“, който се финансира от Хърватската научна фондация.