Често предписвани лекарства се свързват със завишен риск от когнитивни нарушения и проблеми с паметта

Определен клас медикаменти, предписвани за различни оплаквания като алергия, настинка, високо кръвно налягане и депресия, може да увеличи риска от леки когнитивни нарушения и проблеми с паметта, особено при хора, генетично предразположени към болест на Алцхаймер. Това показват резултатите от проучване, публикувано на 2 септември 2020 г. в медицинското списание „American Academy of Neurology“.

Става въпрос за антихолинергични средства, които се използват за лечение на кинетоза (болест при пътуване), уринарна инконтиненция, свръхактивен пикочен мехур, болест на Паркинсон и нарушения в кръвното налягане. Лекарствата са около 100 и са широко разпространени, като само някои от тях се купуват с рецепта.

Антихолинергичните средства може да доведат до леки нарушения в паметта при възрастните

Изследването открива, че хора с нормална когнитивни функции, които приемат поне един антихолинергичен медикамент, са с 47% по-застрашени през следващите 10 години да развият леко когнитивно нарушение, предшественик на деменцията, в сравнение с онези, които не са приемали такъв тип лекарства.

Според автора на проучването Лиса Делано-Ууд от Калифорнийския университет, Сан Диего, тези открития са особено важни за хората, предразположени към болест на Алцхаймер. Те служат като предупреждение да не ги приемат, ако искат да се предпазят от страничните им ефекти. Тя уточнява, че все пак са необходими още по-задълбочени изследвания, които да докажат, че избягването на антихолергични средства би намалило значително когнитивния упадък и би потиснало развитието на болестта на Алцхаймер.

В проучването участват 688 души на средна възраст 74 години, без когнитивни нарушения. В рамките на три месеца от началото на изследването те трябва да съобщят, ако са приемали антихолинергичен медикамент поне веднъж седмично, в продължение на не по-малко от половин година. Участниците са подлагани на когнитивен тест веднъж годишно, за период от 10 години.

1/3 от хората са приемали антихолинергични лекарства, като на човек се падат 4,7 лекарства. Най-често това са метопролол, атенолол, лоратадин и бупропион.

Тъй като различните антихолинергични лекарства са с различна концентрация на активната съставка, учените вземат под внимание също броя медикаменти, тяхната дозировка и сила.

От всички 230 души, 117 (51%), по-късно развиват леки когнитивни нарушения. За сравнение, от контролната група от 458 души, които не са приемали антихолинергични средства, 192 (42%), са претърпели известен когнитивен упадък.

При пациенти, приемали повече от един антихолинергичен медикамент и със сърдечни оплаквания, се наблюдава 47% по-висок риск от развитие на леки когнитивни нарушения. При онези, които са приемали по-големи дози, рискът съответно е още по-висок.

Пациенти, предразположени към болест на Алцхаймер, попадат в най-рисковата група

Експертите търсят също така биомаркери за болест на Алцхаймер в ликвора (цереброспиналната течност) на мозъка на участниците, както и дали са обременени генетично.

Резултатите разкриват, че при хората с биомаркери за болест на Алцхаймер в ликвора, приемали антихолинергични медикаменти, рискът от слаби нарушения на когнитивните способности е 4 пъти по-голям, отколкото при останалите.

Участниците с генетична предразположеност към болест на Алцхаймер се оказват 2,5 пъти по-застрашени от същото, ако са приемали антихолинергични лекарства, в сравнение с хората, при които тя липсва и не са се подлагали на лечение с този клас медикаменти.

Възрастните хора усвояват медикаментите от този клас по различен начин, което налага дневната дозировка да е строго индивидуална. Делано-Ууд смята, че повечето лекарства са приемани в дози, много по-високи от препоръчителните за пациенти в напреднала възраст. 57% от тях са приемали 2 пъти по-големи дози антихолинергични средства, а 18% - 4 пъти по-големи.

Тя алармира, че подобна тенденция е много тревожна. Ако бъде прекъсната, е възможно да се избегнат някои от проблемите с паметта при по-възрастните хора. Изследването служи като напомняне за лекарите, че трябва да прецизират медикаментозното лечение, без да пренебрегват важни фактори като риска от невродегенеративни нарушения, към които спада и болестта на Алцхаймер. Самите пациенти трябва да обсъждат формата на лечение и промените в него със своя лекуващ лекар.

Съществува едно ограничение в изследването и то е, че само 1/3 от участниците в него са приемали антихолинергични медикаменти, докато в други техният дял е до 70%, при това в напреднала възраст.

Разбира се, заключението, че конкретният клас лекарства има негативен ефект върху когнитивните функции на човека, е неоспоримо. Още повече, че доброволците в проучването са били в много добро здравословно състояние и са приемали медикаментите в дози, по-ниски от обичайно приеманите от възрастните хора.

Изследването е подкрепено от Националната научна фондация, Националния здравен институт и Сдружението за образна диагностика при пациенти с болест на Алцхаймер.