Д-р Дарко Симонов: Успехът в борбата с хипертонията зависи от лекаря, и от пациента

Д-р Симонов, моля, представете се с няколко думи.
Завършил съм медицина през 2009г. в Медицински Факултет- Тракийски Университет- Стара Загора.  През 2016г придобих специалност кардиология. В момента съм ръководител на интензивен кардиологичен сектор в МБАЛ „Хаджи Димитър”- Сливен, докторант и асистент към Медицински факултет- ТрУ- Стара Загора, главен изледовател на клинични проучвания в областта на кардиологията.

Как решихте да станете лекар и в частност кардиолог?
Просто казано това е детската ми мечта, никога не съм имал колебания какво бих искал да работя един ден. За мое голямо щастие нещата се случиха. Кардиологията е голямата тръпка в медицината. От самото влизане в клиниките като студент това беше специалността която ме грабна от първия път. През последното десетилетие кардиологията в България се разви с много бързи темпове, а това е от голямо значение за нас младите лекари - да можем да се докоснем до високотехнологичната медицина, да знаем че сме рамо до рамо с нашите западни колеги.

Кое е най-често срещаното заболяване във Вашата практика?
В болничните заведения това е исхемичната болест на сърцето и сърдечната недостатъчност, в амбулаторната практика голямата епидемия е артериалната хипертония (АХ).

Достатъчно информиран ли е българинът днес по темата за повишеното артериално налягане или не познава добре това заболяване, независимо че то е толкова широко разпространено у нас?
През последните няколко години кардиологичната общност прави доста за това. Българинът е чувал доста неща, но като че ли пренебрегва значимостта на проблема. Лошото е, че повишеното артериално налягане (АН) не боли, а пренебрегването на проблема дълги години води до сериозни усложнения. АХ е един от основните рискови фактори за исхемичната болест на сърцето, сърдечната недостатъчност, предсърдното мъждене и мозъчният инсулт.

Свикна ли българинът да ходи на профилактичен преглед, осъзна ли важността на превенцията?
За съжаление, все още срещам млади хора, при които първата им среща с кардиолог е когато пристигнат по спешност с вече реализиран миокарден инфаркт. Когато разпитаме подробно, разбираме, че една част от тях са измервали повишени стойности на артериалното налягане, като към това прибавим тютюнопушенето, обездвижването и стресът, осъзнаваме, че рисковият профил години наред не е бил контролиран. Като че ли в забързаното ежедневие не ни остава време да помислим за най-ценното - здравето.

Как точно се поставя диагнозата „Артериална хипертония“ и какво трябва да знаем за нея?
Трайното повишаване на АН над 140/90mmHg поставят диагнозата артериална хипертония. Високото кръвно налягане няма специфични симптоми, възможно е да страдате в продължение на години, но без да знаете за това. Много важно е то да се открие рано и да се предприеме своевременно лечение. Правилният контрол може да предотврати сериозни усложнения.

Ясни ли са причинителите на заболяването? Кои са вредните навици от ежедневието ни, които влияят негативно на здравето на сърцето ни?
Само при 5% от случаите хипертонията е симптом от заболявания на бъбреците, нарушения на ендокринната система, аномалии на съдовете. При болшинството от случаите тя е есенциална, т.е. причината е неизвестна. Наднорменото тегло, високият прием на натрий (готварска сол), обездвижването, хроничният стрес, тютюнопушенето са оновните вредни навици, които влияят негативно.

Ефективен ли е домашният самоконтрол? Редовното измерване на кръвното налягане вкъщи може ли да спаси човешки живот?
Това всъшност е най-важната стъпка в дългосрочния контрол на заболяването. Всеки един пациент, който е с повишено артериално налягане или негов близак, трябва да бъде обучен да може да измерва АН. Кръвното налягане е величина, която се колебае постоянно. То е различно в покой, по време на работа и по време на сън. Когато измерваме АН в лекарския кабинет винаги има доза стрес, което при една част от хората дава нереална представа за АН. Но когато е обучен един пациент, редовният домашен самоконтрол наистина спасява човешки животи.

Кои са малките неща, които можем да правим за сърцето ежедневно?
Контролирайте теглото си, спазвайки здравословен режим на хранене, а не строги диети. Намалете приема на готварска сол, живейте активно, отделяйте поне 30 минути за физическа активност - бързо ходене например.

Разкажете ни за някой Ваш клиничен случай? Пациент с когото се гордеете? Спасен живот?
Гордея се с всеки един пациент, постъпил по спешност и с риск за живота му, на който сме успели да дадем шанс. Навлизането на инвазивната кардиология допринесе за драстичен спад на смрътността от остър миокарден инфаркт до по-малко от 5%, както е и в западните страни. Другото ни голямо постижение е, че точно нашата бърза намеса позволява запазване на сърдечния мускул жив, което е най-важното за бързото им връщане към нормалния начин на живот, предотвратявайки инвалидизацията.

Какво пожелавате на хората, които прекрачват прага на кабинета Ви всеки ден?
Успехът в борбата с едно заболяване зависи от двама ни - лекарят е този, който трябва да подбере правилните медикаменти, но те са само една част от лечението, промяната в стила и начина на живот и хранително диетичният режим на пациента са фактори, без които трудно ще постигнем контрол върху заболяването.