Д-р Сотир Марчев: Липсата на достатъчно вода през лятото може да провокира хипертонична криза

Д-р Сотир Марчев, изпълнителен директор на УСБАЛ по кардиология в Плевен разказва за проблемите с недостътъчния прием на вода през лятото.

Д-р Марчев, как се отразяват високите температури на сърдечната дейност на човека?

Човек се чувства най-добре между 18 и 25 градуса и при тази амплитуда смъртността е най-ниска. При температури нагоре и надолу – смъртността се повишава толкова повече, колкото градусите се увеличават или намаляват. По принцип студовете пречат повече от горещините, а сърдечносъдовата смъртност през зимата е по-голяма, отколкото през лятото, най-малко с 15 процента. Затова моите подчинени ги пускам в отпуска повече през лятото и не че само тогава им е кеф, а защото има по-малко работа. Лоши са наистина горещините през лятото, но през зимата е още по-лошо за сърдечно болните. Освен жегите навън, във вътрешните органи на нашето тяло също се образува топлина, която е в резултат на извършващите се биохимични процеси. Чрез кръвта тази топлина отива до кожата, а след това излиза навън. През зимата кръвоносните съдове се свиват и така топлината се задържа вътре в тялото. През лятото става тъкмо обратното – съдовете под кожата се разширяват и топлината излиза, за да не прегреем. Става така, че именно топлината разширява кръвоносните съдове и това сваля кръвното налягане. Поради тази причина намаляваме хапчетата на хипертониците, затова казваме, че дозите за високото кръвно налягане са "летни" и "зимни".

Кои точно лекарства намалявате, тъй като хипертониците обикновено пият по няколко хапчета?

Предимно диуретиците, а това са вещества, които ни карат да отделяме повече урина. През лятото и без това ние отделяме водата от тялото и през кожата и заедно с бъбреците организмът може да се обезводни.

А какво се случва при хората с ниско кръвно?

Хипотониците са по-облагодетелствани от хипертониците и живеят по-дълго. Те си плащат за тази продължителност на живота, че на момента имат главоболие, отпаднали са, не се чувстват добре. Тези проблеми при тях през лятото се влошават. При това положение препоръчваме да се пие повече вода.

Но общо при хората в жегите битката срещу горещината трябва да бъде не с климатика, а с водата. По принцип нашето тяло работи с водно охлаждане и когато охладителната ни система е изправна, тялото си губи водата. Човекът винаги се изпотява, някой път видимо, друг път – невидимо. Има нормална загуба на течност на пари през кожата, и през дъха. През зимата тази пара се вижда, но през лятото – не. Човешката система на охлаждане е водна и за да работи, тя трябва да се поддържа с вода отвън, тъй като през лятото този баланс е нарушен. Затова може да се получи и топлинен удар. Хората, които ги намираме паднали по улицата, предимно са със суха кожа. При тях обемът на кръвта е намалял и тя не достига на мозъка. Затова съзнанието се замъглява и те падат на улицата. Не достига и кръв за очите и те не виждат добре, при червата пък се появява болка и започват да повръщат. Всичко това е в резултат на повишаване на температурата на тялото и загубата на вода. Така че топлинен удар се профилактира с вода.

Много често много хора не се сещат да пият вода през деня, вършат всичко друго за другите, но най-важното – забравят. Ходят цял ден дехидратирани. А когато мозъкът е дехидратиран, се получава главоболие. Затова при такова състояние човек първо трябва да пие вода. Именно липсата на достатъчно вода през лятото може да провокира хипертонична криза, защото кръвоносните съдове се свиват, за да се пригодят към малкото кръв. Има статистически данни, че ако изпратим на изпит група от ученици и на половината им дадем да пият чаша вода, а на другата – не, по-добре се справят тези, които са изпили водата.

Колко вода трябва да пие човек през деня и няма ли опасност да предозираме и повишим кръвното налягане?

Има интересна зависимост между кръвното налягане и средата, в която живеем или работим. Едно сърце може да работи много и пак да не е уморено, тоест, не зависи от това колко кръв изпомпва, ако условията на труд са добри. Ако условията са лоши, сърцето е уморено, макар да изтласква по-малко кръв, и човек се чувства зле. При горещини от 40 градуса и работа на открито най-добре е човек да пие по чаша вода на 20 минути, дори и да не изпитва нужда. А дали пием достатъчно вода, се познава по цвета на урината. Тя трябва да е светла, когато тялото е оводнено. И обратното – ако урината е тъмножълта, тя е концентрирана и това означава, че има недостиг на течности. Има и нещо друго, при употребата на по-малко вода може да се образуват камъни в бъбреците или жлъчката, които запушват каналите на тези органи. За да избегнем този проблем, трябва да се пие повече вода. Така разтворените вредни вещества в урината не кристализират и се изхвърлят навън.

Бъбреците не се ли уморяват от повечето вода?

Не се уморяват. Например, когато се налага да направим изследване с коронарография на един пациент, ние го подготвяме предварително, като даваме повече вода. Тя не само че не натоварва бъбреците, а помага да бъдат изхвърлени по-лесно ненужните вещества от направеното изследване, и то в разтворим вид. Водата не пречи на бъбреците, не ги натоварва, а помага.

А няма ли опасност, когато пием много вода, с нея да изхвърлим и полезните микроелементи, необходими на тялото?

Човекът произхожда от първобитния свят и той е приспособен да живее в него. Колкото ние сме по-близо до този свят – с по-малко храна и повече движение, сме толкова по-здрави. Навремето хората са боледували от лоши условия, инфекции и рани, а сега ние боледуваме от добрия начин на живот. Движим се по-малко, а се храним повече, отколкото трябва. И това ни докарва болестите. Така че движенията, чрез които губим течностите в организма, са добри. Проблемите идват обаче от задръжката на натрий в тялото, който най-често идва от солта. И именно тогава се получава артериалната хипертония. Но загубата на натрий през кожата е от полза. И това е един вид профилактика на хипертоничната болест. Затова ние казваме на хората да ядат повече плодове и зеленчуци, за да си набавят тези микроелементи, които губим през лятото най-вече с изпотяването. Това не е мое лично мнение, а официално становище на Световната здравна организация. Но колко ще вдигаме кръвното налягане, зависи от това колко сол употребяваме. Ако пием много вода и ядем безсолна храна, водата няма да се задържи в тялото. В тази връзка ние препоръчваме целогодишно да се избягва натриевата сол, която е една от трите бели отрови, заедно със захарта и брашното. Няма по-евтин начин на едно общество да удължи живота на народа си. Това става с ограничение на солта, и то без други разходи.

Д-р Марчев, казахте, че от жегите тялото дехидратира и кръвта се сгъстява. Няма ли опасност от тромбози?

Човек е преживял милиони години еволюция и след хиляди експерименти на природата той е оцелял. Именно тази природа сама взима мерки през лятото да намали съсирването на кръвта. Наистина тя става по-гъста, но в същото време се съсирва по-трудно. И това е една от причините през зимата да има повече инсулти и белодробни тромбоемболии, защото студът повишава съсирването на кръвта. С една дума температурите влияят именно на този процес. Тук обаче искам да отбележа нещо. Температурите имат значение за хората, които пият лекарства против съсирване на кръвта. Затова през лятото такива пациенти по-често трябва да си проверяват съсирването на кръвта, като правят изследвания. И ако се налага, дозата на съответния медикамент да бъде коригирана. Затова пациентите със сърдечносъдови заболявания трябва да посещават своя кардиолог най-малко два пъти в годината. Един път през есента, а втори – през пролетта.

Нашата задача е да научим хората, че дълголетието зависи от здравословния начин на живот. Човек не трябва да преяжда, а да употребява повече плодове, зеленчуци и вода. Трябва да се движи повече – всеки ден до 30-40 минути ходене пеша. Това повтаряме винаги, докато на хората им омръзне. А те от своя страна трябва да го казват на децата си.