Доцент Нина Гочева: 90% от болните от хипертония не провеждат адекватно лечение

България е в изключително незавидна позиция по отношение на състоянието на пациентите, страдащи от хипертония, съобщи доц. Нина Гочева, началник на клиниката по кардиология в Национална кардиологична болница. Едва около 9% от хората с това хронично заболяване поддържат нормалните стойности на артериално налягане.

Защо е важно непрекъснато да дискутираме проблема с хипертонията?

Хипертонията е важна, защото аз мисля, че всички са убедени в това, и пациенти, и лекари, че артериалната хипертония е прекият път до усложненията. Това са мозъчният инсулт, миокардният инфаркт и други съдови проблеми. Поради тази причина и лекарите непрекъснато говорят, че трябва да се лекува артериалната хипертония. Това означава да се постигнат определени стойности на артериалното налягане, със или без някакво специално лечение, или да кажем само с диета. Но тези стойности са изключително важни, тъй като отвъд тези стойности настъпват усложненията, за които стана дума.

Какви са причините за лошия контрол на хипертонията?

Когато кажем, че не се контролира хипертонията, това означава, че пациентът може да пази някаква диета, може да се лекува с различни видове хапчета или само с едно хапче. И въпреки това да не постига тези стойности, които са специфични за него, както ги наричаме таргетни стойности. И когато се говори за неконтролируема хипертония, това означава, че не постигаме тези таргетни стойности или прицелни стойности на артериалното налягане. Следователно, независимо от това, което прави пациентът в момента като стремеж за контрол на хипертонията, всъщност няма практическо изражение. Остава някак си безсмислено, ако не постигне тези стойности, за които говорим.

Какъв е рискът от неконтролираната хипертония?

Рискът е така наречените сърдечно-съдови усложнения. Най-вече инсултът, това е може би най-големият проблем, тъй като инсултът обикновено води до инвалидизация и пациентът е извън възможностите си по някой път да упражнява своята професия. Извън възможностите да живее един нормален живот, знаете има много такива случаи.

Какви са съвременните препоръки за решаване на проблема неконтролирана хипертония?

Аз първо искам да кажа, че България е в една изключително незавидна позиция по отношение на процента от пациентите, лекувани или нелекувани, които са извън таргетните стойности, извън прицелните стойности на артериалното налягане. В най-добрия случай това са около 9% от общата популация, при това лекувани да кажем с някакви медикаменти. Значи около 90% от останалите болни с хипертония всъщност не провеждат адекватно лечение или приблизително се въртят около тези стойности, но са в един по-висок риск за развитие на някакво усложнение. Поради тази причина, непрекъснато се коментира въпросът с хипертонията и се търси начин, за да се оптимизира лечението. С други думи да се постигнат тези стойности. Това означава, че трябва да се огледат различни фактори, които влияят върху този лош контрол. От една страна тези фактори се отнасят до самия лекар. Често пъти, както ние забелязваме в епидемиологични проучвания, които сме провеждали, лекарят е инертен по отношение на смяната на медикамента или по отношение на комбинирането на два или повече медикамента, за да стимулира и постигне по-добър резултат. Друг такъв проблем е например нежеланието на пациента да се лекува. Много трудно може да отнемеш на човек нещо, но още повече - да му дадеш насила. Пациентът просто смята, че от кръвно налягане глава не боли винаги, не усеща някакви особени симптоми, чувства се добре и не смята, че трябва да се лекува. Не го интересува особено, това е много често, какво ще се случи в бъдещето му, да кажем след 10 или 20 години. Особено по-младите 20-30 - годишни, много често те пренебрегват лекарските съвети. Разбира се, има и трета група фактори - това са фактори, свързани с финансирането. Човек може да е изключително отговорен към себе си, лекарят също отговорен към пациента си, но просто финансовите възможности не позволяват провеждането на правилно лечение. Така че този въпрос с контрола на хипертонията е комплексен и това са взаимно влияещи се фактори. Това, което ние можем да направим и като първи съвет е от лекарска гледна точка, ако нямаме успех с даден медикамент, особено когато пациентът обича да се лекува само с едно хапче - да го посъветваме да се направи комбинация от медикаменти. Това също има своето основание. Артериалната хипертония лесно се диагностицира, измервате налягането и диагнозата е готова. Само, че тя е едно изключително сложно нещо, да употребя медицинския термин - от патофизиологична гледна точка. Това означава включването на различни вериги, органи и системи, които участват в генерирането на по-високо налягане и невинаги е много лесно да се разбере къде точно веригата трябва да бъде прекъсната. И когато става дума за комбинирано лечение, обикновено принципът е да се изберат такива медикаменти, които да блокират на две или повече места тези вериги. Затова комбинираната терапия се предпочита все повече и повече, при поне над 70% от пациентите ние се нуждаем от такава комбинирана терапия.

Има ли на българския пазар такива комбинации за лечение на артериалната хипертония?

Да, абсолютно. Така наречените фиксирани комбинации - тоест два медикамента в едно хапче все повече са предпочитани и все повече и повече се налагат. Поради това, че освен ползата, чисто медицинската полза от двойната комбинация, която е поместена в едно хапче, участието на пациента е по-добро. Така нареченото отношение на пациента към лечението му. И аз например бих предпочела сутрин да взимам едно хапче и с това да се приключи въпросът за деня. Особено за хора, които работят. По-младите и активно работещи нямат време през деня да мислят колко пъти да го вземат, в колко часа и т.н. Така, че фиксираните комбинации набират скорост, така да се каже.

Няколко са предимствата, които вие изброихте, на фиксираните комбинации пред монотерапията. Как виждате нещата в бъдеще, как ще се развият?

Това е бъдещето на фармакоиндустрията. Все повече и по-голямо разширение на тези фиксирани комбинации. Някой ден може би ще могат да се комбинират 2 или 3 хапчета, това е въпрос вече на научна развойна дейност. Но в момента има например фиксирани комбинации, които дори не са отскоро на пазара. Това са да кажем т.нар. АСЕ-инхибитори, заедно с диуретик в едно хапче или например калциевите антагонисти и др. Последният вариант, който в момента нахлува в медицинското пространство, това е комбинацията от бета блокер с калциев антагонист. Това е малко необичайна, в смисъл нестандартна или поне комбинация, за която не се е допускало, че може да се вмести в едно хапче. Но, ето че това вече е факт. Използва се положителният ефект на бета блокера и положителните ефекти на калциевия антагонист, една перспективна комбинация.

За Framar.bg: Радио Дарик