Д-р Георги Гайдурков: Смятаната за нелечима есенциална хипертония всъщност се лекува за две седмици

Д-р Георги Гайдурков e завършил медицина в МА - София, специалност "Вътрешни болести" и специалност "Клинична и консултативна психология" в СУ "Св. Климент Охридски". През 1996 година специализира нутрициология (науката за хранене на човека) към Свободен медицински факултет. Той работи първо в Бърза помощ, след това като участъков лекар и 12 години като терапевт в центъра по хемодиализа към Окръжна болница в София (сега "Св. Анна"). В момента е консултант на Лечебен център "Vita Rama".

Вие говорите за т.нар. егоистичен алтруизъм. Каква е неговата същност и мислите ли, че хората го разбират достатъчно добре?

Това е термин от психологията. Разбирането му зависи от социалния контекст, но мисля, че повечето хора в България не си дават сметка за него. Ако погледнем в световен мащаб и в Европа, и в САЩ хората отдавна вече са стигнали до този извод, че заедно можем повече. Нямаме интерес да сме един срещу друг, защото ние сме един общ организъм във всякакъв смисъл - биологичен, социален, екологичен. Принципът, че ако нараниш някой друг, всъщност нараняваш себе си работи в пълна сила и в тялото. Не може да страда само един орган от тялото ни, а медицината все още се опитва да лекува само един орган, без другите.

Какво е необходимо на конвенционалната медицина, за да достигне своя връх?

На конвенционалната медицина й липсва този общ, холистичен поглед, или т.нар. синтез. Ако погледнем организма като цяла екосистема, нещата се нареждат, а иначе стоят фрагментирани. Много от информацията не е систематизирана, не образува логическа мрежа, което сигурно е въпрос на време, а и на тенденция. Все повече медицински школи започват да виждат човека така. Например, когато аз завърших медицина, не съществуваше понятието "метаболитен синдром". Сега медицината е осъзнала, че високото кръвно, диабет тип 2, централното затлъстяване всъщност са една и съща болест. Още повече, че този холистичен подход го е имало в миналото, както на Изток, така и на Запад. Европейската медицина, може би след Декарт е станала прекалено аналитична, което е добре, но е изгубила другата логическа операция, освен анализ, а именно синтез. Хипократ ни учи на това, че правилно лекува този, който правилно въвежда и правилно извежда. Това е основният принцип на обмяната, за която всички сме учили. Но съвременната медицина е забравила половината от истината - че трябва и да извади. Човек, когато се разболее, лекарят се чуди какво да му изпише, да добави още нещо, а всъщност трябва първо да извади. Първо трябва да пометем къщичката и след това да подредим новите мебели, а не да слагаме върху боклука нещо отгоре. Това се отнася и до този консуматорски манталитет, с който живеем - да изядеш повече, да изконсумираш повече за по-малко време, а не толкова да дадеш нещо от себе си.

В такъв случай не трябва ли да се промени самата образователна система и Вие не сте ли планували да станете университетски преподавател?

За да се случи тази образователна реформа, трябва някой да промени сегашното положение, т.е. пак промяната е в човека, тя е вътре в нас. Относно преподаването, засега не смятам, че сме на тематика, която системата би приела. Затова се включваме активно по-скоро в частни инициативи и инициативи на фондации. Ние ходихме в Министерството на здравеопазването, за да разговаряме, но ни гледаха като извънземни или така, сякаш едва ли не сме неадекватни. А ние не казваме нещо, което го няма по света. В САЩ, Германия и много други страни има такива международни школи. Аз имам немски учебник за лекари по гладуване. Ако кажете това на един конвенционален медик, той ще си помисли, че става дума за парамедицина. В Германия има специален научен институт и учебник "Гладуването като терапия", съдържащ биохимия, патофизиология и психологически аспекти. Как може това да не го знаят, ами да проверят в интернет! Ние не откриваме "топлата вода", има го навсякъде по света, но у нас като че ли още остава недоверие. Ще му дойде времето, но засега инициативите ни са само в частен план като екип.

От колко време практикувате лечение чрез хранене?

Завършил съм медицина през 1985 г., но преломна в лекарската ми кариера за мен беше 1992 г., когато се запознах с Лидия Ковачева. Стигнах до нея от личен опит, защото и аз бях болник. Имах вече с богата лекарска практика, но не можех да излекувам себе си, така че последваха дълги години на осъзнаване и приложение на тези методи върху самия мен. Тогава реших, че щом аз се лекувам, защо да не помогна и на други хора да се лекуват по този начин. През 2001 г. напуснах болницата и реших, че ще се занимавам само с това. Чрез градация и еволюция успяхме да стигнем до развитието на една система, която да е кулинарно атрактивна и приложима за съвременния работещ човек. Тя не бива да е някаква аскета, а да е вкусна и да доставя удоволствие, защото в крайна сметка храната съдържа в себе си любов. Нищо не трябва да е насила, а да се храним с удоволствие, върховен апетит и същевременно с това да оздравяваме!

А какво ще кажете за нашумелите напоследък хранителните режими, които са главно с месо?

Те не са отсега, отдавна има автори, които ги предлагат за редукция на телесно тегло. Да, ние ще свалим няколко килограма, но с цената на токсичност. Когато една храна се състои изключително от протеинови продукти и то термично обработени, тогава се получава ацидоза, т.е. висока киселинност, а всеки ученик знае, че киселините разграждат човешките тъкани.

Защо твърдите, че няма по-болно същество от човека?

Имам предвид, че никой биологичен вид няма толкова множество заболявания, както човека. Дори шимпанзетата не са толкова болни, при тях почти няма данни за автоимунни заболявания. Колко са например шимпанзетата хипертоници в джунглата? Аз предполагам, че дори няма едно. А в зоопарковете има шимпанзета диабетици, на чиито клетки пише "Не давайте храна на шимпанзето, защото е болно от диабет". Ето, че заради човешката храна се е разболяло от човешка болест или казано в кръга на шегата - станало е човек.

А в същото време казвате, че няма нелечима болест?

Принципно е така - няма нелечима болест, но има нелечим пациент. Знаем, че когато едно заболяване авансира, се променят важни неща в организма, много често дори се разпада орган. А малко или много са нарушени всички функции, защото не може да боледува само един орган. Когато, метафорично казано, сме хванали влака в 12 без 5, трябва много усилия да положи този човек и да извърви дълъг път към естественото си лечение. Методите на спешната патология при хроничните заболявания са пълен провал. Трябват много усилия и технологично време. Както казват древните "Времето ще те излекува, защото то е всеобщ лекар".

В този ред на мисли, няма ли възраст, след която за човек е късно да започне промени в начина си на хранене?

Няма такава възраст, след която да е късно. Може и да звучи странно, но съм наблюдавал много пъти, че възрастните хора се лекуват по-лесно. В медицината е известно това, че стартовият период на развитие на организма е критичен период. Има изследвания, че това дали едно дете е кърмено или не, резултира в неговото качество на живот, когато то вече е на 70 години и повече. Т.е., ако ние сме израснали по здравословен начин, имаме здрава база за развитие. Затова знам, че възрастните хора, които идват с наднормено тегло, диабет или високо кръвно, много бързо ще се излекуват. Те са натрупали огромна раница на гърба си, но могат да я носят, защото имат базата. Много пъти, да кажем бабата – яка, червендалеста, с високо кръвно, идва с внучка си, която е с кисти на яйчника, с акселерация, без менструален цикъл. Тогава лечението на внучката е много по-трудно от това на бабата, защото самите й органи са израснали без активност.

Какво се случва тогава с децата, които израстват с храни, пълни с изкуствени подобрители и консерванти?

Случва се нещо страшно - отчитаме наднормено тегло, което се вижда вече не само по статистиките. За много кратък период фрапантно нарасна броя на децата със затлъстяване и видоизменена биология на телата. И друго ни прави впечатление - тези деца, които приемаме, че са с нормално тегло, също не са здрави. Те са с торбички, със сенки под очите, с източени като клечки крака и ръце. В младото поколение виждаме страхотни деформации, които резултират в болести. А и кой лекар не знае, че в момента авансират всички заболявания? Честотата на детския диабет сега е в пъти по-голяма от тази преди няколко години. Същото се случва и с автоимунните, онкологичните и сърдечните заболявания – болестите „се подмладяват“. За съжаление вече има младежи на по 18 – 20 години с инфаркт, а даже и деца.

Едно често срещано явление – перфектни изследвания, а човекът видимо е зле. Как си обяснявате това?

Има медицински изследвания, които са много прецизни и хващат и най-малките отклонения, но в общия случай личният лекар назначава твърде общи изследвания на пациента. По редица причини обемът, който се отпуска от Здравната каса за профилактика, е твърде скромен. Но това е само едната страна на проблема. Не е само до изследванията, отнася се и до клиничното мислене на лекаря. Той не е свикнал да мисли холистично, а гледа, ако има някакъв симптом, веднага да го покрие с лекарства, без дори да изпрати пациента при специалист. Например, ако пациентът има повишен тиреостимулиращ хормон в кръвта, значи организмът индикира, че щитовидната жлеза работи слабо. Ние веднага даваме хапчета и той спада, но това не означава, че щитовидната жлеза е излекувана, а напротив – тя е потисната. Да, получаваме добро число в изследванията, но то е фалшиво. Това е все едно да излекувам човек с анемия, като му препоръчам да си сложи руж на лицето. Или например, ако имаме цирей, да го закрием с фон дьо тен. Да, лудост е, но медицината го практикува! Ето защо получаваме привидно добри изследвания, а пациентът се влошава.

Това ли е според Вас причината и за нарастване броя на дегенеративните заболявания?

По-скоро да, основната причина е потискането на симптомите. Затова казвам, че понякога лекарството е по-страшно от болестта. В своята същност болестта е лечебен процес, но потискайки я, ние трансформираме острата болест в хронична.

Все по-често сме привлечени от диети за отслабване с бърз ефект. Това постига ли се с Вашите програми на хранене?

По принцип подхождам според вида на заболяването. Ако става дума за само за сваляне на килограми, бих казал, че нормализирането на наднорменото тегло е най-лесното нещо, защото главната причина за появата му е солта. Хората са пълни от солта, а не от калориите! Натриевият хлорид ни преследва не толкова от солницата, а най-вече от търговските продукти. Има го навсякъде - в хляба, колбасите, сладкишите, а наскоро стана ясно и колко много сол се слага в сладоледа... Това е толкова непоносимо за тялото ни, че то реагира чрез оток, опитвайки се да разреди отровата. От тези отоци се получават излишните килограми. Затова и бързо редуцират, когато се мине на сурова храна и се спре солта. Например в рамките на две седмици се свалят минимум 7 - 8 килограма, разбира се, в зависимост от индекса телесна маса.

Може ли да се постигне толкова бърз ефект и при лечението на дадено заболяване?

Разбира се, колкото и да е странно, ето една добра новина - есенциалната хипертония или високото кръвно налягане, което е масово, се лекува за две седмици. Пак казвам, че става дума за есенциална хипертония, която за медицината е нелечима, защото не се знае, че има алтернатива. Разбира се, рецептата не може да бъде шаблонна, защото към всеки пациент трябва да се подходи индивидуално. Но например, може да се започне с две седмици, в които свободно да консумирате плодове и зеленчуци, когато, каквито и по колкото искате, с едно условие - без сол и добавена мазнина. Може да хапвате и сурови ядки, които са много калорични, но това по никакъв начин няма да попречи нито на свалянето на килограми, нито в борбата с високото кръвно. Разбира се, лекарствата не бива да се спират веднага, а по индивидуална схема и под лекарски контрол. След това е важно да се запази един балансиран режим, който не е толкова строг, но отново храните с животински произход трябва да се консумират само "празнично". Дори и най-вредното нещо, когато се употребява много рядко, не е толкова опасно.

Това не е ли в разрез с хранителните навици на българина?

Ако се върнем назад в недалечното си миналото, ще видим, че традиционното хранене на българина 200 дни в годината е било без храни от животински произход. Ненапразно са се спазвали постни дни - всяка сряда и петък, както и останалите големи пости през годината. Самият опит и животът на хората е подсказвал колко животински храни могат да се понесат. В никакъв случай не е здравословно да сядаме по три пъти на ден с месо на масата. Не казвам, че е необходимо изцяло да бъдем вегетарианци, но поне една голяма част от храната да бъде в суров вид. Това включва плодове, зеленчуци, ядки, най-различни семена, кълнове, от които стават десетки вкусни рецепти.

А шоколадът?

Това може би е другата добра новина - че и той няма да ви пречи нито на килограмите, нито на кръвното. Разбира се, пак трябва да се вземе под внимание дозата му, защото все пак е продукт, който е претърпял някаква технологична обработка. Но бих казал, че и по 100 гр. на ден да ядете, няма да качите килограми. Но, забележете, че от 1 щипка сол вдигате един килограм, защото 1 гр. натриев хлорид задържа 1 л вода.

И хималайската сол ли е толкова вредна?

Относно нея, бих казал, че в крайна сметка това си е една обикновена сол. Е, от Хималаите е, но и в нея натриевият хлорид е 97%. Даже спокойно може се твърди, че обикновената морска сол има не по-слаб минерален състав и свойства, но това не я прави полезна за високото кръвно.

По колко вода е хубаво да пием на ден?

Една огромна част от самите нас е вода, тя е неизменна част от живота. Нека не забравяме, че естествените продукти имат естествено съдържание на вода. Не бива обаче да насилваме организма си и да пием повече, отколкото ни се пие. Да, съществуват редица теории за това по колко литра на ден трябва да се пие, но в една научна дискусия всеки е прав в даден аспект. Ако цял ден сте например на плодове, зеленчуци и сурови ядки без никаква сол и мазнина, няма да изпитате никаква особена жажда. Затова винаги казвам на хората да пият колко им се иска, но да не се насилват. Организмът сам преценява много добре, дори колкото и парадоксално да звучи, пълният човек има много задържана вода в себе си, поради отоците от солта. Затова не му трябва повече вода, за да я изкара, а трябва технологично време на организма да изхвърли тези течности и отрови, в случая - много натриев хлорид, който е разреден, за да бъде поносим за тъканите. Тялото ни се нуждае от време, за да го изведе през бъбреците, кожата и т.н. За да бъде поносима концентрацията на натриев хлорид, организмът ни го разрежда многократно до 0,9% в кръвната плазма и нито микрограм повече, защото при 1% вече е мъртъв. Затова, ако на вечеря сме яли пресолена манджа, на сутринта може да се събудим с 2 - 3 кг наднормено тегло и чак след 1 - 2 дни организмът ни ще успее напълно да изведе тази течност.

Какво бихте казали за брашното, което наричат втората бяла отрова след захарта?

При всички положения е добре да избягваме белите брашна. От пълнозърнестите може да си приготвяме пълнозърнести хлебчета. Но за съжаление и за тях ще кажа, че поради увеличаването на гликемичния индекс, а и някои други фактори, резултатът от хляба не е добър, особено при съвременния хляб, който се произвежда в технологични условия. Той вдига концентрацията на лошия холестерол, защото производителите влагат високо солно съдържание. Дори в пълнозърнестия слагат повече добавки, за да подобрят вкусовите му качества. Затова е по-добре да използваме зърнените култури, но под формата на варива: варено жито, ориз, царевица, елда, просо, овес, киноа и т.н.

 А при децата съотношението растителни - животински продукти трябва ли да бъде различно от това при възрастните?

Зависи колко е голямо детето. Що се отнася до кърмачетата, те до шестия месец трябва да бъдат изключително само на майчина кърма. Трябва да кажа също, че е хубаво детето да се кърми колкото може повече. В номадските племена, които са най-близко до природата, кърменето продължава 2 - 3 години. Моя позната и сътрудничка кърми в продължение на 4 години и то говорим за жена, която е активна и работи като социален работник. Разбира се, детето трябва да се храни и с други неща след шестия месец, но при предположение, че кърмата не се е изчерпала, не бива да я спираме насилствено. Анатомията и физиологията на децата не са конструирани за животинска храна, а най-малкото за месо. Дори при тях трябва още по-строго да се следи режима на хранене. Може би поне след първата година и то по преценка на родителите може да се дават животински продукти. Що се отнася до млечните продукти, за тях е категорично, че те абсолютно не са необходими за никого. Колкото и да е странно, те са въведени късно в менюто на човека - преди около 10 хил. години, т.е. когато вече е имало селско стопанство. Ако въпросът дали ни е нужно месото е по-скоро спорен, то за млечните продукти е сигурно, че не ни трябват. Особено кравето мляко е основен фактор за отключване на автоимунни заболявания.

 Защо твърдите, че кравето мляко е най-вредно за децата?

Да, оказва се, че точно то е най-вредно за децата, защото имат не толкова издръжлив стомашно-чревен тракт. Това не го казвам само аз, всъщност отдавна е известно, че това мляко има най-грубия казеин. То има и други вредни съставки, но главно тази белтъчна молекула се смята за най-неестествена за човека. Проникнала в тялото, тя се хидролизира до аминокиселини и се усвоява, но невинаги. При децата такава молекула може да алергизира и да провокира т.нар. автоимунни заболявания. Освен това, млякото дава много слуз, в която виреят вируси, бактерии, т.е. то е най-прекият път към различни инфекции на горните дихателни пътища, грип и др. Колкото повече едно дете пие мляко, толкова е по-голям рискът да се отключи детски диабет - автоимунен и на практика нелечим.

И все пак достатъчно достъпен ли е този начин на хранене за всички хора?

Категорично твърдя, че и най-бедният пенсионер може да си позволи здравословен начин на хранене, стига да има информация и най-вече желание за това. Дори в интернет съм публикувал една програма за икономично меню, което може да се осигури с много малко средства. Например, вместо да си купуваме хляб, може да си купим жито, което дори е по-евтино от хляба. Освен това, свареното жито не дава слуз и не вдига кръвното. Може да си купуваме и ядки, не скъпи като макадамия и кашу, а по-евтини - слънчоглед, най-богатия на калций сусам, тиквено семе и др. Може да допълним менюто със суров жълтък, в който няма липсваща полезна съставка, както и разнообразни бобови култури.

Ако трябва да дадете три основни съвета за лекуване чрез храна, какви ще са те?

Първият е всички хора да включат в менюто си повече сурова, жива храна – плодове, зеленчуци и ядки. Или поне половината от храните, които консумират, да са от растителен произход и в суров вид. Вторият ми съвет е да редуцират до минимум солта, а третият - да не използват термично обработени мазнини. Това е най-важното, когато става дума за хранене.

Бихте ли дали някаква основна препоръка на родителите на малки деца?

Към децата трябва да се подхожда не със забрана, а с алтернативи. Знаем, че те се привличат най-вече от пъстрата опаковка, но в биомагазините вече има дори пакетирани сладкиши от естествени продукти. Например от смлени ядки, биокакао или брашно от рожков може да се приготви вкусен шоколад. Вече има всякакви продукти, ключът е в алтернативата! Самите родители трябва да поставят основата на здравето на децата си, като започнат отрано да им дават полезни храни.