Доц. Сотир Марчев: Българинът не ходи смело на доктор, защото е наплашен от здравната система и гледа да сведе до минимум досега с нея

Защо българите са толкова болен народ? Трудно ли е да поддържаме здраво сърцето си? Опасно ли е да отлагаме срещата си с лекаря? На тези въпроси отговаря доц. д-р Сотир Марчев , изпълнителен директор на Български кардиологичен институт, както и на Специализираната болница за активно лечение по кардиология в Плевен.

Д-р Марчев, освен директор на Специализирана болница за активно лечение по кардиология - Плевен, вие сте и изпълнителен директор на Български кардиологичен институт. Една от неговите цели е да осигурява достъп до лечение на всички пациенти. Нека да обясним на нашите читатели какво точно означава това - лесен достъп до специалисти, безплатно лечение?

Безплатно лечение означава, че работим по Здравна каса, тоест, ние обслужваме основно здравноосигурени пациенти и те при нас не доплащат нищо. От 4 години съм директор на болницата и нямам нито един пациент, който да е плащал за избор на екип или за битови условия. Всички стаи си имат климатик, телевизор и всички болни си ги лекуваме добре. Тоест, няма никакви доплащания.

Програмата за спешно кардиохирургично лечение включва и специализиран медицински авиотранспорт за пациенти, които спешно се нуждаят от животоспасяваща кардиохирургична операция. Заплаща ли се този транспорт от пациента?

Не, транспортът се заплаща от болницата. Ние плащаме на летателни часове - купуваме ги на едро и на практика пациентите не се бъркат в джоба за нищо. Северозападна България е най-бедният район в Европейския съюз, затова нашият бизнес модел е никой да не плаща за нищо, всеки един здравноосигурен получава всичко, без да плати и една стотинка. През годините хората са научили, че при нас е така и това е една от многото причини да идват.

 На какво се дължи все по-нарастващият брой на българите, страдащи от високо кръвно налягане и сърдечни заболявания?

Първо - българите са болен народ. А това е така, защото здравето на една нация зависи не само от нивото на медицината, но и от общото състояние. Състоянието на България в момента е, че огромна част от населението е под прага на бедността. Вследствие на това то не може да се грижи добре за себе си, включително и за здравето си. Това е причината хората да са болни - лошите условия, които не им позволяват да се грижат добре за здравето си. Това е първата точка. Втората е, че нашата медицина за съжаление е в лошо състояние - и лекарствата, и хората, и системите се познават по техния резултат. Ако от едно лекарство има добър резултат, то е добро, ако от една система има добър резултат, тя е добра. А да наречеш система българската здравна система е комплимент. Резултатите са лоши - средната продължителност на живот в България е по-къса в сравнение с другите европейски страни, детската смъртност е по-висока, тоест, резултатът от нашата система е лош, следователно системата е лоша. Това е втората причина пациентите да са зле и сърдечно-съдовите заболявания да са толкова много. И последната трета причина е лошата статистика в България. В една добра здравна система на всеки му се знае точната диагноза и когато той почине се пише тази конкретна диагноза. В България, почти на всеки починал, се пише сърдечно-съдова смърт, което в част от случаите не отговаря на истината. Тоест сърдечно-съдовата смъртност при нас е висока, но лошата система изкуствено я завишава още повече, защото тези пациенти не са добре диагностицирани. Това са трите причини за високата сърдечно-съдова смъртност в България.

Много хора не търсят лекарска помощ, а дълго време се самолекуват с народни рецепти. До какво може да доведе това?

В 1 посред нощ се звъни на вратата на доктор. Той отваря, вижда на прага скелет и казва:"Леле, тия пациенти чакат все последния момент да дойдат на доктор". Така че това е вярно, но българският народ не ходи смело на доктор, защото е наплашен от здравната система и гледа да сведе до минимум досега с нея. А тя го плаши с неизвестността - ще му търсят ли пари, няма ли да му търсят пари, ще му свършат ли работа, няма ли, да не би пък да го заразят с нещо друго, докато го изследват. Човекът съвсем нормално има безпокойство и търси всички възможни начини да отложи срещата си с лекар.

Необходимо ли е хората с високо кръвно да са особено внимателни през лятото? Как да облекчат състоянието си и да избегнат евентуална хипертонична криза?

През лятото сърдечно-съдовата смъртност е по-ниска, поне с 15 процента по-ниска отколкото през зимата. Тоест лятото е добрият период. Въпросът е, че обикновено през лятото парламентът излиза в отпуска и журналистите нямат с какво толкова да се занимават и започват да пишат за това колко са опасни горещините. И, да, това е вярно, горещините наистина са опасни, но смъртността през лятото е по-ниска. През лятото има няколко човека, починали от топлинен удар, от слънчев удар, но имаме нула починали от измръзване. Другият важен момент е, че топлината разширява повърхностните съдове и обикновено, в по-честите случаи сваля кръвното. Затова през лятото хипертоничните кризи намаляват. Топлината, освен това, намалява съсирваемостта на кръвта, кръвта става по-рядка. Поради това през лятото имаме по-малко инфаркти, по-малко инсулти. Тоест лятото е добрият период за сърдечноболните. Въпросът е, че много често се налага ние, лекарите да реагираме адекватно на тази промяна. Например, както колите имат летни и зимни гуми, така сърдечноболните имат летни и зимни дози на лекарствата. През лятото, когато е много топло, ние намаляваме част от лекарствата за кръвно. Най-често намаляваме диуретиците, това са лекарствата, които ни карат да уринираме повече. Намаляваме ги, защото през лятото ние губим повечето от течностите си през кожата във вид на пот и поради тази причина се намалява нуждата от диуретик. Като дойде есента, пак качваме дозите. Затова ако ни попитат колко често сърдечно болните трябва да посещават лекаря си, отговорът зависи от риска му, колкото е по-рисков, толкова по-често, но в най-общия случай ние искаме пациентите да отидат на доктор два пъти в годината. Веднъж, когато прибират зимните си дрехи и вадят летните, тогава климатът се е сменил, тогава сменяме зимните гуми с летни, жените обличат късите поли и ние намаляваме дозите на лекарствата. Другият период е през есента, когато приберем летните дрехи и извадим зимните, тогава и на сърдечноболните често се налага да им вдигнем лекарствата.

Има ли някакви основни правила, които трябва да спазваме, за да поддържаме здраво сърцето си?

Както често казвам, никой не се е измъкнал жив от живота, но този, който все пак иска да остане по-дълго тук, трябва да спазва десетина правила. Както в компютърните игри има правила, които трябва да спазваш, за да стигнеш до края, така има правила и в играта, наречена живот. Първото правило е, че движението е живот. Възрастните хора трябва да се движат по 45 минути всеки ден, като ние, кардиолозите, препоръчваме умерените натоварвания като бързо ходене, плуване, тоест тези натоварвания, които ни карат да дишаме дълбоко, но да можем и да говорим. При децата натоварването трябва да е поне един час. Много е важно да научим децата си, че да живееш здравословно е готино. Това е първото правило за удължаване на живота. Второто е, че животът е възникнал в океана и живот без вода няма. Затова най-елементарният съвет, който давам, е пийте повече вода. Колкото повече вода пием, толкова по-добре. Тя помага за по-добрата работа на бъбреците, жлъчката, храносмилателната система. Колкото повече вода пием, толкова по-рядко ще страдаме от главоболие, тъй като една от основните причини за него е дехидратацията. Водата е нужна дори на мозъка, защото този орган е в полутечно състояние. В САЩ има направено изследване на две групи студенти. На едните дали преди изпит да изпият по чаша вода, а другите се явили "на сухо". По-добри оценки получили тези, които пили вода преди изпита. Третото правило е ограничаването на солта. Вярно е, че живот без сол не може да съществува, но обичайно ние консумираме повече сол, отколкото трябва.