Д-р Боряна Делийска: Високото кръвно е тихият убиец, уврежда и бъбреците

Доц. Боряна Делийска, национален консултант по нефрология:

"Омръзна ни - и на лекарите, и на обществото, да бъдем най-големите грешници. Навсякъде има черни овце. Нима няма лоши журналисти, нима няма инженери, нима няма учители такива? Обаче на първа страница на вестник да излезе заглавие „Лекар обра здравната каса за 70 лв."... Учител, че е обрал държавния бюджет, примерно журналист или инженер, не се пише и малко преекспонирахме лошия лекар. Това рефлектира върху хората."

Не сте единствената сред Вашите колеги, която идва тук и казва това нещо. Доста ви се е натрупало огорчение, но от друга страна факт е, че нередни неща се случват във Вашата сфера.

Ако говорим за лекаря измамник - не е прав, но да започва вестникът с това, за да се продава, е журналистическа спекулация. Затова много се радвам за предаването, защото е светлина в тунела. Нещо хубаво да кажем, защото от 100 лекари сигурно има 15, 20 лоши, обаче има и 80, които като пчелички работим. Това го казвам абсолютно произволно. Мога да кажа за моята клиника, но не мога да кажа за другите, не мога да кажа за другите специалности и за цяла България.

Кажете ми за Вашата клиника тогава?

Тя е най-старата университетска нефрологична клиника в ИСУЛ. Основава се в ИСУЛ преди около 40 години, след това се премества в „Александровска" болница, аз я хванах в този път. След това ни преместиха зад Министерство на земеделието към Болницата по ендокринология и от 6 - 7 години отново се върнахме в „старата къща" и така ето, първата основана Нефрологична клиника. Нефрологията е сравнително млада специалност.

Кажете за тази дума „нефрология", обяснете я, защото има хора, които не правят разлика между нефрология и неврология.

Неврология използваме, когато имаме проблем с нервите, а нефрологията е дял от вътрешните болести, затова хората от моята генерация имат по две специалности - първата е вътрешни болести и втората е нефрология. От няколко години нещата се промениха и стартират направо с нефрология. Много ни бъркат и с уролозите. Уролозите са дял от хирургията, която оперативно лекува проблемите, докато ние консервативно, както един терапевт. Нефрологията се интересува от бъбреците и всички, свързани с тях системи. Както казва една моя учителка казва : "Вие сте терапевти и лекувате с хапчета".

Ако говорим сериозно за тази ваша специалност в България, винаги питам гостите, които идват, защото това е важно, как тя стои на фона на световните постижения?

Аз съм много доволна, защото ние седим абсолютно добре еднакво с другите страни в ЕС. Имаме пациенти, които ходят на консултации в чужбина и те идват с консултацията, която съответният професор в нашата област казва : „Вас са Ви лекували правилно, ние не можем да направим нищо повече". Това е нашето мерило. Освен това повечето преподаватели ходим по конгреси, сравняваме, ходим по специализации и лекции и можем да сравним нивото.

Имате ли възможност да го правите редовно толкова, колкото Ви е нужно?

Да, категорично.

Финансово как се обезпечава?

Със спонсорство.

Вие си търсите спонсори и ако не си ги намерите?

Много пъти ми се е налагало да плащам от джоба си. Ако държа да отида на дадено мероприятие, дори съм плащала от джоба си там, където съм имала презентация някаква. Освен това като има чичко Google, няма проблем. Има специални медицински сайтове и аз много искам да кажа на хората, защото непрекъснато се сблъсквам с интернет поколението. То вече се движи от 12 до 70 години. Нека хората не се предоверяват на интернет, защото там пише всеки и то е анонимно. Аз мога да пиша за очни болести, като не разбирам много от тях, или да пиша във Вашата област, като се представя за журналист. Има медицински сайтове, които са на базата на списания от целия свят и ние четем това, ние не четем какво пише в интернет „д-р Иванов" или „д-р Петров", защото много често това не е точно. Подвеждат се пациентите и не можеш да ги убедиш. Аз имах една пациентка - интелигентна жена от провинцията, при която ставаше дума за заболяване, което в целия свят се уточнява с бъбречна биопсия и тя дойде при нас за бъбречна биопсия, но ме гледа подозрително и казва: „Аз рових в интернет и никъде не пише за бъбречна биопсия" и й обясних, че рови в Google и търси бъбречна биопсия. Аз й казах, че няма да й направим тази биопсия насила, но в целия свят така се диагностицира.

Кажете места, където те могат да получат медицинско знание, което да е качествено и достоверно, както и понятно?

Тези сайтове са на английски, защото това са част от световна медицинска библиотека, която реферира примерно 500 хил. списания от всички области на медицината. Ние от там четем, защото всяко списание може да се намери било като абстракт или пълна статия, но това е за знаещите английски. На това разчитаме и така подновяваме нашите знания именно от тези сайтове.

Ние, вашите пациенти, ставаме по-грамотни или поне така си мислим, покрай този достъп до медицинско знание или псевдознание, как го оценявате като лекари?

Това е и плюс, и минус. По-грамотното значи и по-добра профилактика. Половината от нашите заболявания протичат без абсолютно никакви оплаквания и се хващат когато е в краен стадий на бъбречна недостатъчност. Ако си по-грамотен, ти един път годишно можеш да си направиш изследване на урина, даже платено - 2 лв. струва във всяка лаборатория. Това е нещо, което е крайно достъпно дори и за беден човек с много малки доходи. Поне веднъж годишно кръв и урина трябва да се дадат за изследване, но дори и само урина относно бъбречни заболявания. Тя ни е нашата слушалка за преслушване на сърцето, само че образно казано. Интернет дава възможност да сме по-грамотни в грижата за здравето и отделно дава много различни неточни неща, които пък нас ни затрудняват. Гледат ни подозрително болните и казват как пишело. Трябва да видиш кой го е писал, затова интернет има и плюс и минус. Хубаво е да го знаем, но не и да се предоверяваме, нека да имаме вяра на нашите доктори. Казвам "наши", защото съм лекар, но утре може да съм пациент.

Връщам Ви сега към специалността. Казвате, че нефролозите в България са на световно ниво. С ръка на сърцето ли можете да го кажете?

Не говоря за абсолютно всички нефролози, а говоря за университетските клиники в страната, за водещите. Иначе ние непрекъснато правим курсове за специализация, то се води следдипломно обучение. Колегите, които се интересуват и от провинцията, идват, нищо, че имат 30 години трудов стаж. Те идват да си сравнят часовника с новостите, идват млади колеги, идват и по-стари. Всички присъстваме на различни конференции, конгреси, които в България се провеждат и ние презентираме нещата, които са като новости. Така че се стараем да има някакво обучение, а вече който не иска да учи говорим за 20% черни овце.

Ако Ви помоля да кажете няколко имена на Ваши колеги, които Вие особено много цените и уважавате, защото това ни е целта да покажем най-добрите лекари, кои ще са те?

От нашата клиника например в ИСУЛ с ръка на сърцето мога да кажа, че всички са перфектни. Ние имаме трима колеги с две специалности и за моя безкрайна радост имаме още четирима млади колеги. Трябва да Ви кажа, че аз оставам клиниката абсолютно спокойна, когато те са дежурни. Те имат страхотни знания и добиха един клиничен опит, знания без опит не върви. Така целият персонал - лекари на клиниката, сестри и санитари са ни добри. А иначе във всички университетски клиники на страната има много добри лекари. Сред тях са ръководителят на Клиниката по нефрология и трансплантация, ръководителите доц. Симеонов, доц. Паскалев, доц. Богов, доц. Киперова, доц. Робева, която работи в „Иван Рилски" и колегите в Пловдив - проф. Димитраков - един от корифеите на нефрологията, във Варна - доц. Икономов, проф. Ненов, който е пенсионер, но също е един от корифеите, в Плевен това е проф. Васил Тодоров. Ние сме много малка гилдия, ние сме 250-300 човека заедно с хората, които работят диализа. Лично аз съм работила цял живот клинична нефрология, т.е. до диализата, но в България малко е разделено, за разлика от света. Нефрология, диализа и трансплантация е в света. В България от 25 години малко са разделени, има хора, които работят само диализа, има хора, които работят само клинична нефрология и аз съм от тези, които работят клинична нефрология. Ние сме малка гилдия, както вече казах, за България, но мисля, че са добри и всички се стараят. Много малко колеги заминаха за чужбина, броят се на пръсти.

Интересно защо е така?

Аз съм била много пъти в Германия на специализация, на лекции. В България аз не знам да има клиника, която 19.15 ч. професорът да започва професорска визитация, а лекарите междувременно трябва да вземат кръвта, защото венозните манипулации те ги взимат. Освен това работното им време беше до 17 ч., ако не се лъжа и нямаше един, който да си тръгне преди 19 ч., защото професорът е работохолик. Два пъти седмично има по една конференция, при която асистентите подготвят по една страхотна презентация за нея. Тоест ти взимаш едни хубави пари, обаче тези хубави пари например 2000 евро отиват за данък, защо не се говори за това, отделно 1000 евро отива за наема. Аз имам лични впечатления, защото дъщеря ми живее в чужбина, тя тук беше доста по-добре, отколкото в началото в чужбина.

Вие ми казахте, че преподавате над 25 години и студентите стават все по-добри. Така ли е наистина?

Абсолютно категорична съм. Първо ще започна с една приказка за това, че съвременните млади са много лоши и това е казано преди 2000 години от стар гръцки философ, но това са пълни глупости. Относно обобщението за лошите лекари и за лошите млади, не съм съгласна. От 25 години българските студенти стават перфектни. Те четат, те мислят, с удоволствие работят, цедката е голяма. Ние бяхме курсове по 500 човека, а сега курсовете са по 60-80 човека. Ти трябва да бъдеш с пълно шест, за да влезеш медицина и като цяло ти си мотивиран, защото да изкараш пълно шест на кандидат-студентски изпит и да влезеш от там нататък ти си мотивиран и като цяло децата са много по-добре.

Толкова ли трудно се изкарва сега шестица на изпит в медицината, отколкото беше преди време? Защото истина е, че като цяло образованието девалвира, а медицинското образование стои най-стабилно.

По принцип не сме си променили изискванията към тези хора и аз като преподавател не съм си променила изискването от преди 20 години например. Има групи, които просто се открояват, но има и групи, които по-бавно го карат и тогава и преподавателят се демотивира и въпреки това тези деца се мотивират и добре се представят после. Говоря за българските студенти, защото има и чужденци, които са четвърти курс при нас и имат една година учене на език, но и на техния език да говориш като не знаят материала... Но българските студенти стават все по-добри, просто ни е приятно да преподаваме, защото ние все пак сме освен лечители и преподаватели.

Вие сигурно имате пръст в тази работа.

Не, то се вижда на входящия тест и той е за цикъла по нефрология, който трябва да прецени горе-долу знанията и какво е пропуснато в предишния курс.

Ще кажете ли малко и за проблемите, защото със сигурност ги има и при вас. Преди малко не ми убягна думата хемодиализа. Знам, че там има много проблеми и се усеща липса на пари.

Първо, има национален консултант по диализа и това е доц. Възелов, който е доста по-компетентен. Но ако трябва да кажа аз, като цяло държавата се стреми да направи добре за тези пациенти по отношение на техника, на разтвори и на моменти има проблеми. Но примерно по-миналата година на всички университетски и диализни центрове се купиха нови машини, което не е малка инвестиция. Това са тежко болни хора, при които съдбата им е отредила да носят тежък кръст и това е тема на друг разговор.

Думичка поне да кажете и за трансплантациите. Бъбречните трансплантации в България на какво ниво са?

Те са на добро ниво. Технологично това са прави от уролог или от хирург и технологично това не е сложна операция. После проследяването на болния е важно, проследяване на лечение и т.н. Държавата дава пари. На моменти има някакви проблеми, знаете медиите избухват тогава, че няма лекарства за трансплантираните, но като цяло броят на трупните органи е крайно недостатъчен, за да се задоволят нуждите на пациентите, които са годни за диализа. Сега Фондът за трансплантации прекрати своята работа и всички болни ще дойдат в Комисия за лечение в чужбина, но говорим за много пари, ако всички пациенти тръгнат на лечение в чужбина.

Някакви ключови неща, които е добре да разберем, свързани с болестите на бъбреците, а и като превенция, за да сме по-внимателни и да се предпазим от боледуване?

Най-честите заболявания са камъните в бъбрека. Болният общо взето го боли, той търси лекар, но голямата подлост на бъбречната недостатъчност например е, че дълго време не боли. Другите чести заболявания са възпаленията на бъбрека, тук болният също търси лекарска помощ. Болният търси лекарска помощ, когато има високо кръвно, а при 30, 40% от пациентите високото кръвно е на базата на бъбречно заболяване, което ако не се лекува нещата стават по-сериозни. Аз се радвам, че голяма част от кардиолозите вече се насочват и към изследване на урина и на биохимичен показател за бъбречна функция, т.е. те имат нагласата, но не знам дали всички кардиолози, когато болният дойде с високо кръвно при тях, се сещат да изследват урината и дали като изследват урината интерпретират, че този болен има белтък в урината и трябва да го насоча към нефролог. Ако имате високо кръвно, изследвайте си и урината, защото знаете високото кръвно налягане много пъти не се усеща по никакъв начин и то уврежда сърце, мозък и бъбреци. Това е тихият убиец. Високото кръвно уврежда и бъбреците, а отделно самите бъбреци могат да причинят високо кръвно налягане. Трябва задължително да се изключи първо, че бъбрекът не е причина за високо кръвно налягане. При един компетентен личен лекар стандартно изследване на урина може да даде много информация по отношение на бъбрека. Даже няма нужда да се правят и по-скъпите изследвания. Ако има някакви отклонения, това е сигнал по-натам да се търси диагностика. Някои заболявания, при които няма никакви оплаквания и се хваща на ниво, необходимо за диализа, те са сравнително редки, слава Богу!

Какво обичат бъбреците?

Обичат умерен начин на живот. Аз винаги казвам на пациентите, които ме питат какво мога да ям, че и отрова могат да ядат, стига да е малко, нищо няма да ви стане. И най-безобидното нещо, например някой плод, ако се натъпчете с три килограма, ще получите някакви отклонения. Бъбреците обичат нормален начин на живот и е трудно всеки да си го направи, защото попреяждаме, лошите навици - цигари, алкохол, стрес.

За солта да кажете нещо?

Един хипертоник задължително трябва да спре солта, а човек, който не е хипертоник да я намали, ако прекалява. Ако си здрав, тичаш, спортуваш, изпотяваш се и губиш сол, ти имаш нужда. Но ако седиш на едно бюро и отиваш с колата до работата и обратно и се прибереш вкъщи - тогава не толкова. Искам да обърна внимание, защото миналата година по време на жегите бях прочела, че трябва да се пият по 5 литра. Как така? Трябва да тежиш 200 кг, за да изпиеш толкова. Трябва да се пият 1,5 л. - 2 до 2,5 л. В жегите. Имайте предвид, че един хипертоник ще реагира на соленото в съчетание с водата и ще влоши хипертонията.

Като казвате вода, всички ли течности ли имате предвид?

Всичко, да. Айран, чай, кафе.

Като за последно какво искате да кажете на хората?

Една моя възрастна пациентка, която е и лекар ми каза една много хубава истина по повод това, че много често се ядосваме за боклуци, за глупости и си хабим нервите, и си влошаваме живота: "Страдах, че си загубих чифт обувки, докато не видях човек без крака." Нека да не се ядосваме за глупости и да гледаме по-положително и мисля, че като цяло нещата биха потръгнали.