Кремена Кунева: Министър Ананиев, спрете това безумие със строежа на детска болница върху руини!

Тя е в основата на няколко обществено значими каузи, които е приела като част от живота си. Посветила се е на тях и нищо не е в състояние да я спре, да я разколебае или обезвери. Дори онези мигове, когато се среща с безразличието и нежеланието, но и с управленската некомпетентност, пренебрежение и немощ. Във вихъра на непрестанни действия е. Търси отговори и начини да реши всеки проблем и да помогне. Вярва в силата на доброто, което е заразно и има хиляди щамове. Вярва в добрия пример, който е заразителен. Тя го дава постоянно като истински лидер. Признава, че често малките крачки напред са от огромно значение за бъдещите победи. Тя е Кремена Кунева и е категорична, че децата на България заслужават истинска детска болница! Създателката на инициативата „За доброто“ вярва, че обществото е в състояние да постигне целите си, стига хората за малко да нарушат личния си комфорт. Важно е да го сторят, защото става дума за бъдещето. С нея говорим ден преди протеста на 17 май 2020 г. срещу строежа на бъдещата национална детска болница върху руините на една 40-годишна сграда. Недопустимо и немислимо е това да се случи, затова Кремена Кунева призова министър Ананиев да спре безумието. Дали ще го стори? Едва ли. Могат ли хората да го принудят? Да, ако не спират да настояват, убеждават и протестират. И ако повечето от тях са толкова ентусиазирани, действени и отдадени на каузата, колкото е Кремена Кунева. Жената, която казва, че иска да живее в един по-добър свят и прави всичко по силите си да го стори.

Г-жо Кунева, Вие сте една от движещи сили на НГИ „За истинска детска болница“. Защо?

Защото промяната в детското здравеопазване и в частност материалните бази са част от моята мисия, която съм приела и по която работя активно от миналата година. За съжаление, от личен опит видях това, което не иска да вижда никой родител, особено когато има грижата за болното си дете. Сблъсъкът с това какво в момента представляват голяма част от детските отделения, а именно един огромен компромис с това, което всъщност трябва да представляват. Огромен, опасен компромис. Недопустим компромис. Една детска болница не може да бъде просто сграда със стаи, в които да натъпчат някакви легла. Болните деца и техните родители не са бройка, която да вкараш в някакво помещение, състоящо се от стени, под и прозорец. Лекарите не трябва да правят компромис с лечението на децата, породен от липсата на материални и битови условия и от необходима апаратура. Лечението на децата не е само физическо, нека не забравяме. Едно изплашено от обстановката и затворена в кутия дете, едно дете, чиято майка е на ръба на психическото и физическото си оцеляване, усеща това. От кампаниите, които правим с проекта #задоброто видяхме какви недомислици може да има, когато дадена сграда не е пригодена за болница, а трябва болните да се пригаждат към нея. Когато през врата не може да влезе легло, инвалидна количка, когато няма нито един прозорец, който може да се отвори, за да се проветри, когато инсталациите са стари и опасни, когато няма къде да оставиш детето си на безопасно място, за да притичаш в другия край на коридора до тоалетна, когато делиш южна стая с прозорец, който се отваря едва 20 см с още 4 майки и 4 деца, когато хронично болните деца, които стоят в тези болници с месеци, са принудени да играят в коридор от 3 метра без възможност да излизат навън, когато в интензивно детско отделение през прозорците се вижда в съседната стая и майки припадат, виждайки как се борят за живота на нечие друго дете. Не! Не! Не! Разбирайки всичко това, какъв родител трябва да си, за да не превърнеш това в своя лична битка?

Много бих искала да разкажете подробности за битката, която повече от година водите?

Когато разбрах, че чаканата с десетилетия нова детска болница ще е поредния компромис, безсмислие и подигравка с децата, с нас родителите и с лекарите, първо си помислих, че е някаква грешка. Че скоро тази грешка ще бъде осъзната, че вероятно е административно недоразумение, че няма как това да е направено с нормален разсъдък и умишлено. Че е въпрос на това да бъде сигнализирано, да бъде обсъдено, да бъде предложено и разгледано друго много по-добро решение. Няма да забравя как гледах дискусията на камарата на архитектите и си водех записки за това колко всъщност е безумно цялото това нещо с тази сграда. После направихме контакт с архитект Бакалова, с лекари, които се борят за построяването на тази болница от години, с инженери, с родители. Започнахме да търсим всякакви възможни контакти и пътища, с които да стигнем до МЗ. Архитектите предложиха алтернативни терени, предложиха безвъзмездно труда си да помогнат за ново задание, да се направи конкурс, да започнем всичко от начало, но така както трябва да бъде. И не. Нищо. Никакъв отговор. Месеци наред. Нищо. Накрая стигнахме до протест. Малко преди да се обяви извънредното положение, час преди протеста ни поканиха на среща в МЗ. Срещата се състоя, аз нямах възможност да присъствам, за което не знам дали да се радвам или не, защото не знам как бих преглътнала всичко това. Да застанат срещу нас хора, които дори не са чели заданието! Наистина ли толкова се интересуват от това децата ни да имат истинска детска болница? Толкова, че да не видиш какво всъщност подкрепяш, какво ще причиниш на поколения деца... Не знам. Знам само, че въпреки всички нередности, а те са много, много, включително и недостатъчно легла, а някъде изобщо липса на такива за родители, достъпа до мястото, аварийни асансьори, а бе пълна непригодност и въпреки това проектът беше подкрепен! И по време на извънредното положение г-н Ананиев в крайна сметка пренебрегна всичко, срещу което хиляди родители, лекари, архитекти, инженери се противопоставихме и подписа договора. Без никакви скрупули.

Защо според Вас управляващите и лично здравният министър не пожелаха да чуят гласа на разума и професионализма?

Не мога да отговоря. Това е абсолютна мистерия за мен. Абсолютно неразбиране и осъзнаване на това да управляваш в демократична държава. Това е грозно потъпкване на общественото мнение по изключително важен за обществото въпрос, който освен всичко друго касае децата ни. Не мога да си го обясня по никакъв логичен начин, а когато липсва логика, значи вероятно има друго, което няма общо с конкретната цел. Това си мисля, не знам какво друго да мисля. И от това ми е още по-болно.

Какво според Вас трябва да се случи, за да подаде министър Кирил Ананиев оставката, за която близо 18 000 българи настояха в петицията?

Какво трябва да се случи, за да подадеш оставка, когато обществото ти я поиска? Трябва да имаш достойнство или да го направиш, или да покажеш, че имаш волята да решиш проблема в полза на обществото, а ако нямаш силите, просто да дадеш възможност на някой, който ги има, да го направи. Но не и да се подиграваш на 18 000 българи, които искат адекватно детско здравеопазване, казвайки им, че ей сега ще намериш един милион, които не са толкова „взискателни“ е меко казано недостойно, неморално. Това не може да бъде изказване на министър. И да не забравяме, че проблемите в детското здравеопазване са толкова дълбоки, толкова много и толкова оставени на произвола, че единственото, за което съм благодарна е, че все още в България са останали малко, но изключителни педиатри, които въпреки всичко, с което се сблъскват, продължават да лекуват децата ни. Само че не знам докога. И детската болница е само началото на всичко, което трябва да се случи, за да имаме адекватно детско здравеопазване. А когато нямаш желание дори за първата крачка, какво да говорим за нещо повече. Какво още трябва да се случи? Нищо повече. То се е случило. Пълна липса на желание за промяна, за комуникация, липса на адекватност.

Има ли начин да бъдат спрени управленската немощ и безумие и обществената поръчка да бъде прекратена?

Винаги има!

На 17 май 2020-а излизате на протест. Защо и ще промени ли нещо той?

Защото искаме истинска детска болница, защото искаме промяна в детското здравеопазване, защото децата ни не са виновни за нашите грешни избори. Защото, ако мога да оставя много проблеми да се срутят на главата ми, защото в крайна сметка „ами толкова си можем“ - не! На главата на децата ни няма да оставим да се срути нищо. Особено съзнателно. Дали ще има промяна? Надявам се. Иска ми се да вярвам, че сме станали по-осъзнати и отговорни като общество и промяната винаги зависи от нас. Но затова трябва и малко да си нарушим битовия комфорт.

Как се роди идеята за инициативата Ви „За доброто“?

Ами роди се точно от този сблъсък с безобразното състояние на детските болници в България. Роди се от това, че доброто е голяма сила, много по-голяма от лошото и когато решим да променим нещо за добро всичко е възможно. Доказахме го макар и в една много малка част от големия пъзел. Но достатъчно показателна. Превърнахме две детски отделения в нещо, което не прилича на болница, започнахме огромен ремонт на трето, а сега, когато България започна своята битка с COVID-19, застанахме до лекарите и сестрите в България, осигурявайки им максимално бързо начални количества на лични предпазни средства и медицинска техника. Защото вече знаехме пред какво ще се наложи да се изправят и не говоря за вируса, аз не разбирам от медицина, говоря за натрупаните проблеми в системата.

Във времето на кризата COVID-19 Вие впрегнахте целия си ентусиазъм, хъс и енергия и успяхте за кратко време да наберете средства и да помогнете на толкова много болници. Какво научихте за времето, в което живеем и за хората за тези два месеца?

Че доброто наистина е заразно и че дава огромна сила като енергия, която е много отвъд материалната подкрепа.

Сега е моментът да Ви поздравя, че бяхте отличена като една от 10-те най-изявени млади личности на България за 2020 г. в категорията „Хуманитарно или доброволческо лидерство“ точно като създател на инициативата „За доброто“. Как се чувствате след това отличие?

Както и преди него. Благодарна съм за признанието, особено ако то ще накара повече хора да повярват, че само и единствено от нас зависи да променяме живота си към по-добро и че това е важно. Видях колко много хора се вдъхновиха от „За доброто“ и продължиха пътя му. Както каза Татяна „то стана като невронни връзки“ и това беше нашата основна цел. Примерът.

Да Ви върна отново към темата за кризата и нейните измерения. Промени ли живота ни тя?

Промени го, да. Със сигурност освен всички материални промени ни показа колко важна е солидарността и това, че заедно сме много по-голяма сила. Че има неща, с които може да се справим само когато си подадем ръце. Както и колко важно е да имаш стабилна и адекватна здравна система и достатъчно медицински персонал. Припомнихме си доста важни неща.

Като създател на „За доброто“ вярвате ли в силата на доброто и в желанието на хората да му се посветят?

Абсолютно. Доброто е много вирулентно (заразно). Вече има хиляди щама и става все по-устойчиво и това не е утопия.

Какво бихте казала на министър Кирил Ананиев сега?

Ако няма силите и желанието за промяна, е време да даде възможност на някой, който ги има. Ако пък все още вярва, че може, то нека го докаже и като начало да спре това безумие с построяването на детска болница върху руини. Руини, които просто ще бъдат облечени в една мъртвородена национална детска болница.

А на хората, които ще дойдат на протеста?

Ще се радвам да видя, че наистина има хора, които знаят какво значи и каква сила е гражданското общество. Благодарение на жените и мъжете, които се борят за такива чисти каузи, си връщам надеждата, че България може да има своето по-добро бъдеще. Бъдещето, в което ще живеят нашите деца.

Позволете ми да завършим разговора като отговорите на въпроса коя е Кремена Кунева?

Такива въпроси са ми най-трудни. Жена, която иска да живее в един по-добър свят и прави каквото е по силите си, за да го постигне, а не само да го консумира. Самата аз се уча в движение колко важни са малките, но постоянни крачки.