Радко Сертов: Змията не напада човек, за да го ухапе, а само и единствено при самозащита

С рязкото затопляне на времето все по-често ставаме свидетели на едни по-специфични за нас животни – змиите. Много хора се страхуват от тях и точно поради това допускат грешки в поведението си, когато ги срещнат в природата. За това има ли причина да се страхуваме, какво не бива да правим в никакъв случай и как да дадем първа помощ на човек, ухапан от змия, разговаряме с магистър по зоология Радко Сертов.

Бихте ли се представили за нашите читатели?

Казвам се Радко Сертов. Аз съм биолог по образование, а длъжността ми е главен куратор в Зоопарк София.

Това лято големите жеги започнаха доста рано. Това повлия ли по някакъв начин на популацията на змии в България?

Не, това няма как да повлияе. Тази година е като всички останали. Нормално е хората да ги срещат, защото змиите излизат по това време. Особено масови са сега видовете смок мишкар и смок стрелец. Много често могат да се видят и по асфалтовите междуселищни пътища, където няма много движение. Там те излизат, за да се напичат и често биват нарочно прегазени от автомобилите.

Имаме ли изобщо змии, от които с основание можем да се страхуваме?

В България има няколко вида отровни змии, от които най-известни са пепелянката и усойницата. Те сами по себе си не са чак толкова отровни и опасни. Все пак, ако се случи ухапване, трябва да се потърси лекарска помощ. Но да не забравяме, че това се случва много рядко. Ако не закачаме змията нарочно, тя няма как да ни ухапе.

Повечето видове всъщност изпитват страх от нас. Могат ли да ни наранят в реакция на самозащита?

Във всички случаи нараняванията стават в момент на самозащита. Обикновено змиите бягат от хората. Пепелянката и усойницата имат малко по-различно поведение. Ако не могат веднага да избягат и да се скрият, те се свиват на кълбо и издават характерни съскащи звуци. Тези звуци са само предупредителни и ако човек не ги закачи, няма да има никакъв проблем. Вашите читатели трябва да знаят, че змията не напада човек, за да го ухапе, а само и единствено при самозащита. Тя напада единствено животни, които могат да й послужат за храна, главно гризачи. Човекът не й е естествена храна, така че тя няма причина да го напада.

  А каква трябва да бъде нашата реакция при вида на змия?

Ухапванията са в такива случаи, когато се ходи на бос крак в планината или във високи треви. Когато човек не я види или чуе на време, може да я настъпи и от там тя се стряска, като всяко едно животно. Другите случаи на ухапване са тогава, когато някой реши да се прави на герой и тръгва да хваща змията, без изобщо да знае как всъщност се прави това. При всички случаи е по-добре да не се закачат. Другото, което трябва да се знае е, че змиите са полезни. Те в никакъв случай не вредят на човека, а помагат. Унищожават всички вредни гризачи. Смокът мишкар и големият стрелец, които често се срещат в населени места са много полезни. Един смок може да унищожи огромно количество мишки. Ако влезе в мазето на някоя къща, просто ще го прочисти от мишките така както една котка никога не би могла. В момента, в който й свърши храната, змията ще си тръгне. Ако човек я види в двора си, не бива да предприема нищо. Ако няма храна, тя няма да е там, ще изяде гризачите и ще замине по пътя си.

Колко опасно би могло да е ухапването от неотровна змия?

От неотровна змия ухапването не е опасно по никакъв начин. Зъбите на неотровните змии са много, но са малки на големина. Човек може да предизвика одраскване, ако рязко си дръпне ръката или крака. В такъв случай, както при всяка друга рана, просто трябва да се промие и дезинфекцира мястото.

Какво да направим преди всичко, ако ни се случи ухапване от отровна змия?

Ако ухапването е от пепелянка или усойница, опасността е такава, каквато е при ужилване от насекомо например. Ако човек е алергичен, може да получи алергичен шок. Но ако не е, дори без серум би преодолял отровата. Желателно е все пак да се потърси лекарска помощ, за да се бие съответния серум. Чисто статистически, в България повече от половин век няма регистриран смъртен случай на ухапване от змия.

Как можем да дадем първа помощ на човек, ухапан от змия, без да знаем дали е била отровна или не?

Първата помощ се състои в това да се пристегне мястото над ухапването. Трябва човекът да не извършва много движения, за да не се забързва кръвообращението му. Най-добре е, ако има някой, който да го носи или да се сложи на носилка. Макар, че сега някои казват, че не е хубаво да се пристяга раната. Но това е прието и се практикува от години. Прави се, с цел да се спре по някакъв начин движението на отровата чрез кръвта. Не трябва да се цепва раната, не бива и да се изсмуква с уста отровата. Максимално бързо трябва да се потърси най-близкото болнично заведение и човекът да се транспортира до там.

Провеждат ли се например някакви информационни кампании сред ученици за това как да постъпват със змиите, да не се страхуват?

Не знам дали има такива кампании, но би трябвало в уроците по биология да се обръща внимание на това. Каквито и съвети да дам, страхът от змии е нещо естествено, но проблемът е, че се насажда погрешна представа у хората. Човек като види змия, веднага тича да я пресече с нещо, да я убие. Трябва да се знае, че тези животни са безобидни, не ни вредят с нищо и ако не ги закачаме, и те няма да ни закачат никога. Лошото е, че страхът кара хората масово да избиват змиите и то най-често срещаните смоци, които дори не са отровни, а ни помагат в борбата срещу гризачи и вредители.