Изборът на лечение според расата влошава качеството на здравните грижи

През последните години въпросът за институционалния расизъм в здравеопазването и свързаните с него негативни последици все по-често e предмет на дискусии и научни изследвания. В обществото се е наложило погрешното схващане, че расата е биологична категория, а не променящо се социално понятие. За съжаление дори здравните специалисти вярват, че расовата принадлежност определя подхода при лечение, затова промяната трябва да дойде от тях. Лекарите са първите, които трябва да покажат, че прагът на болка, толерантността към лекарства и изходът от провежданата терапия не зависят от расата.

Институционалният расизъм като причина за ниското качество на здравните услуги

Според учените именно институционалният расизъм в здравната система е основна причина за лошото качество на медицинските услуги. Например, включването на расовата принадлежност като фактор при изчисленията в различните научни проучвания може да доведе до грешки в прогнозата или до пропусната диагноза. Все още голяма част от препоръките за лечение се правят въз основа на расовата принадлежност, въпреки множеството изследвания, които доказват, че реакцията на организма към различните медикаменти не се обуславя в толкова голяма степен от расата.

Различен ли е прагът на болка при хората с различна расова принадлежност

Много често подходът на лекарите спрямо пациенти с различна расова принадлежност, които изпитват болка, е различен от този към останалите. Специалистите смятат, че това неравенство се дължи на убеждението, че прагът на болка е тясно свързан с биологичните особености на индивида, което не е вярно.

Раса и биологични особености – какво е важно да знаят лекарите

Физическите особености, свързани с расата и етническата принадлежност (цвят на кожата, текстура на косата, форма на клепача и т.н.) не са показателни за генетичните различия между хората. Ето защо расовата или етническа принадлежност (двете често се употребяват взаимозаменяемо) не са надежден критерий за изчисляване степента на генетична предразположеност или отговор към дадено лекарство.

Генетичните варианти варират. Човешките геноми не попадат в конкретни клъстери (групи) по естествен път.

Между представителите на една и съща общност има повече генетични разлики, отколкото между различните общности. Повечето генетични варианти могат да се срещнат във всички групи, без значение расовата принадлежност. Ето защо мястото, континентът, на който пациентът е роден, не дава достатъчно информация за индивидуалния му генетичен профил.

Генетичните различия най-често са резултат от адаптацията на организма към условията на живот

Д-р Джазмин Канвал от Университета на Единбург е на мнение, че „расизмът е най-сигурният механизъм, по който „расата“ може да направи човека по-податлив на дадено заболяване.“ Генетичните различия, които през годините са били свързвани с расата, например сърповидно-клетъчна анемия, лактозна непоносимост или дори пигментация на кожата, всъщност са резултат от адаптацията на организма към заобикалящата среда. В повечето случаи тази форма на адаптация се е развила независимо в различни общности.

Детерминанти на болестта

Д-р Канвал смята, че социалните детерминанти на болестта, които съвпадат със социално дефинираните расови категории, са рядкост. Известно е, че здравето зависи от фактори като достъп до здравно обслужване, излагане на токсини, бедност, престой в затвор и други социални и свързани с условията на живот особености, които са в основата на структурния расизъм. Ролята на гореизброените неравенства обаче се подценява, а изследванията в тази посока са твърде малко.

Здравните власти използват идеята, че расата е биологична категория, за да оправдаят бездействието и нежеланието си за структурни промени с цел заличаване на неравенството в областта на здравеопазването. Ако тази погрешна интерпретация не бъде оборена, социалните проблеми в обществото ще продължат да назряват и ще бъде все по-трудно да бъдат игнорирани.

Формулите в научните изследвания

Все пак Канвал признава, че се наблюдава известна промяна в правилната посока. В САЩ и Великобритания наскоро бяха одобрени и утвърдени формули за изчисляване степента на филтриране в бъбречните гломерули, в които расата не се разглежда като коригиращ фактор. Вече има и учебници по медицина, в които расовата принадлежност не се споменава като фактор при избор на лечение или изчисляване на риска от разболяване.

Обучението на бъдещите лекари

За да се изкорени погрешното схващане за ролята на расата в здравеопазването, е нужно да се промени програмата, по която се обучават бъдещите лекари и други здравни специалисти. Фокусът в учебния материал трябва да се измести от расовите и етнически стереотипи към персонализирания, базиран върху научни доказателства подход при изследване, диагностициране и здравно обслужване на пациента.

Преподавателите в медицинските университети и училища също могат да допринесат за промяната и заличаване на неравенството.

Събиране на пациентска информация

Необходимо е да се промени и подходът при събиране на информация от пациентите. Езикът, който се използва в медицинските уебсайтове, брошури и други формуляри трябва да е достатъчно ясен, за да разбират хората, че събирането на данни е с цел мониторинг, а не расово разграничаване и вземане на решения, касаещи лечението.

Разбира се, подобни реформи изискват време. Онова, което всеки здравен специалист може да направи още днес, е да не позволи на расовата принадлежност на пациента да определя подхода му към него и избора на лечение.