Каква е връзката между стреса и зависимостите

Акценти

Защо трудните периоди и житейските кризи често подтикват хората към вредни навици като консумация на алкохол например? Според ново проучване на тексаския университет A&M мозъкът прави директна връзка между стреса и моделите на поведение, които водят до зависимост. Научният анализ показва как алкохолът нарушава естествения отговор на тялото при стрес, което затруднява адаптацията на мозъка и способността му да взема правилни решения.

Мост между стреса и способността за вземане на решения

Учените откриват механизъм, който свързва центровете за стрес в мозъка с друга област в него, отговорна за вземането на решения и придобиването на навици. Стрес центровете обхващат две малки области, разположени дълбоко в мозъка – централната амигдала (CeA) и BNST. Точно те се активират, когато се чувстваме напрегнати, тревожни или заплашени.

„Открихме доказателства, че центровете на стреса и въпросните две области комуникират директно помежду си – нещо, което по-рано не знаехме. След като проследихме как стресовите сигнали се изпращат директно в тази област на вземане на решения, имаме по-ясна представа защо негативните преживявания влияят толкова силно на поведението ни, понякога по нездравословни за нас начини“, пояснява д-р Джун Уанг, професор от Катедрата по невронауки в медицинския колеж Naresh K. Vashisht.

Стрес центровете изпращат съобщения посредством химично вещество, наречено CRF (corticotropin-releasing factor). CRF e основният стресов сигнал, който се освобождава в мозъка, за да помогне на тялото да реагира адекватно в трудни ситуации.

Досега учените не знаеха как точно CRF факторът достига до dorsal striatum – онази част в мозъка, която отговаря за контрола на действията и навиците ни. Настоящото проучване разкрива, че CRF клетките в стрес центровете изпращат директно съобщенията в dorsal striatum.

Ключовите играчи: Мозъчни клетки, които „контролират трафика“

Цел на веществото CRF са CIN клетките в областта dorsal striatum. Това са специализирани клетки, които играят ролята на регулировчици в мозъка. Те ни помагат да решим дали да бъдем гъвкави и да се адаптираме към случващото се или да се поддадем на вреден навик.

Когато изследователите доставят CRF в тези клетки, те стават по-активни. Повишената им активност от своя страна води до освобождаване на повече ацетилхолин – невротрансмитер в мозъка, който подпомага ученето, вземането на решения и способността да променяме плановете и поведението си, когато се наложи, тоест да бъдем гъвкави.

„При нормални обстоятелства, този стресов сигнал е полезен за нас, защото ни кара да се променяме и адаптираме. Той ни казва, че трябва да спрем за малко, да помислим и да вземем по-добро решение, особено ако се е случило нещо неочаквано и неприятно“, пояснява д-р Уанг.

Как се намесва алкохолът

Екипът успява да разгадае също така механизма, по който алкохолът нарушава нормалната работа на тази така полезна за човека система за реакция при стрес. Когато инжектират алкохол в мозъчните клетки, във фазата на ранното отнемане, учените забелязват, че отслабва способността на CRF да активира холинергичните междинни неврони (интерневрони). Самият алкохол допълнително забавя действието на тези клетки. Накратко, алкохолът блокира естествената способност на мозъка да се адаптира при стрес.

Д-р Уанг допълва: “Алкохолът на практика прекъсва комуникацията. Когато това се случи, мозъкът губи част от способността си да реагира ефективно и по здравословен за нас начин в напрегната ситуация, което би могло да тласне човек към разрушителен модел на поведение, а оттам да развие опасен навик, например консумация на алкохол.“

Гореописаното нарушение обяснява защо стресът кара хората отново да се върнат към злоупотребата с алкохол по време на възстановителен период и защо пристрастяването често се изразява в ригидни, трудни за отучване, модели на поведение.

Стресът може да доведе до релапс (рецидив)

Откриването на пряката връзка между стрес и зависимостите хвърля повече светлина върху начина, по който емоционалният стрес влияе на вземането на решения и създаването на навици. Настоящото изследване разкрива нови аспекти на някои характеристики на зависимостта:

Стресът е мощен тригер (отключващ фактор) за релапс, или връщане към зависимостта. Ако алкохолът е отслабил естествената способност на мозъка да реагира на стрес, всяка напрегната ситуация може да накара човека да се върне към стария вреден навик. Поведението на зависимия човек е ригидно или компулсивно, защото „гъвкавостта“ на мозъка е отнета.

Отнемането може да повиши нивото на стрес. Резултатите от проучването показват, че дори ранното отнемане потиска ефектите от фактора CRF, което означава, че мозъкът е особено податлив на вредни влияния в този период.

Основа за по-нататъшни проучвания

Според д-р Уанг заключенията на екипа му са от съществено значение, защото, знаейки къде точно се случва прекъсването в комуникацията, ще е по-лесно да се намери решение и връзката отново да бъде възстановена.

Тъй като проучването посочва клетките и рецепторите, които участват в процеса на развитие на зависимост, то може да помогне на учените да разработят нови форми на лечение за хора със зависимости. Бъдещите терапии могат да са насочени например към:

• подпомагане работата на холинергичните интерневрони;
• засилване на CRF сигнализацията в период на отнемане;
• предпазване на системата за реакция при стрес от ефектите на алкохола.