Интернет предизвиква промени в мисленето както при възрастните, така и при децата

Интернет може да предизвика както остри, така и трайни ефекти в специфични области на познанието, които да доведат до промени в развитието на мозъка, засягащи вниманието, процесите на паметта и социалните взаимодействия. До това заключение достига международен екип от учени от Западния университет в Сидни, Харвард, Кралския колеж в Лондон, Оксфорд и Университета в Манчестър.

В първото по рода си изследване, публикувано във водещото международно списание за психологически проучвания „World Psychiatry“, учените се фокусират върху някои основни хипотези за това как интернет може да промени когнитивните процеси.

Подготвеният обширен доклад събира доказателства за въздействието на интернет не само върху структурата на мозъка, но и върху неговите функции и когнитивното развитие на човека.

Непрекъснатият поток от информация затруднява концентрацията ни върху отделните задачи

„Основните твърдения са, че продължителното ползване на интернет наистина може да повлияе върху много функции на мозъка. Например неограниченият поток от подсказки и известия постоянно поддържат вниманието ни върху различни аспекти, което може да намали способността да се концентрираме върху една-единствена задача“, казва д-р Джоузеф Фърт, старши научен сътрудник от Университета в Сидни.

„Като се има предвид, че сега имаме достъп до неизчерпаеми източници на информация, това изглежда има потенциал да промени начина, по който я съхраняваме и използваме“, допълва той.

Мобилните устройства, алфа-поколението и неспособността му да мисли глобално

Всеки от нас е устроен по различен начин. Някои забелязват първо детайла, други – общата картина. Все пак в повечето случаи човек фокусира вниманието си първо върху цялото, а след това върху отделните му елементи. Правилото важи със същата сила и за децата, или по-точно – важеше.

Алфа-поколението, тоест малчуганите, родени след 2010 година, израстват с мобилни устройства в средата си. Този факт до голяма степен повлиява на начина, по който възприемат света, твърдят унгарски учени.

Лабораторията за изследвания върху алфа-поколението към университета „Eötvös Loránd“ в Будапеща разглежда как използването на дигитални средства се отразява на когнитивното и социално-икономическото развитие на децата. Проучването на унгарския екип е публикувано в престижното списание „Computers in Human Behavior.“

Авторът Вероника Конок разказва повече за човешките когнитивни умения: „Способността ни да виждаме цялата картина ни позволява да намираме смисъл и взаимовръзки между иначе отделни елементи от нея. Човек автоматично обработва информацията, дори, когато е имал намерението да обърне внимание на конкретен, отделен детайл.

Например, ако трябва да се съсредоточим само върху елементите от изображението по-горе, за да решим дали виждаме слънце или не, не можем да пренебрегнем цялото, дори то да се различава от детайлите и тяхната форма. Разбира се, така се забавят реакциите ни.

Ако обаче трябва да се концентрираме върху пълната картина, дребните детайли не ни объркват, защото не ги обработваме автоматично.“

Децата, които използват често и редовно мобилни устройства се различават от всички нас. Учените откриват, че когато малчуганите трябва да натиснат бутон, за да отбележат, че са открили слънце било то в цялостната картина или пък в отделните й части, те се фокусират първо върху детайлите. С други думи, реагират по-бързо, когато поставената цел за откриване, а именно слънцето, е на локално ниво.

Екипът включва в своя експеримент както деца в предучилищна възраст, които използват мобилни устройства, така и такива, които не им отделят много време в ежедневието си. Целта им е да сравнят поведението им и как фокусират вниманието си по време на кратка игра, която изисква от тях краткосрочно съсредоточаване върху детайлите.

Адам Миклоши споделя своите наблюдения: „За нас беше изненада, че само 6 минути, отделени за игра на таблет, при която децата трябваше да стрелят по балони, бяха достатъчни да активират фокус, който е насочен към детайлите.

За разлика от тях децата, които не играят компютърна, а обикновена игра (удрят с гумено чукче изскачащи животни), се фокусират по обичайния за всички хора начин – върху общата картина.

Мозъкът на децата в предучилищна възраст е много пластичен

Заключението на екипа е, че дигиталните средства променят възприятията на децата. Естеството на преживяванията е от голямо значение за тях, тъй като в предучилищна възраст мозъкът им е много пластичен.

Друг експерт от унгарската лаборатория уточнява: „Нетипичният стил на фокусиране при децата, които прекарват много време с таблет или телефон, невинаги означава нещо лошо, но не бива да се подценява, особено от педагозите.“

Добре би било методите за обучение на деца от алфа-поколението да бъдат адаптирани към техните когнитивни умения. Изследователите подчертават, че хора, които умеят да обръщат внимание на детайлите, са по-добри в аналитичното мислене, но не са толкова креативни и имат по-слабо развити социални умения. Възможно е сред тях да се откроят повече прагматици, отколкото артисти, което би променило и света, в който всички ние живеем.

Статистиката в България говори категорично

Интернет е станал неотменна част от живота на младите хора. Вече може да се предположи наличие на "интернет зависимост" при тях. Това показват резултатите от проучването на агенция "Медиана" на тема "Медийно поведение на младежката аудитория в онлайн среда."

Близо 1/4 са посочили, че се изнервят, не знаят какво да правят или се чувстват изключително дискомфортно, когато нямат достъп до интернет. Това важи за половината от най-младите – между 15 и 17 години.

Към този момент делът на ползващите мрежата сред младите хора (15-29 години) в България е 85%, а сред най-младите (15-17 години) - 91%, показва проучването.

42% от анкетираните младежи са посочили, че ползват интернет всеки ден, а 25% са отговорили "свързан съм почти непрекъснато ". За 1/4 от младежите интернет вече е основно средство за информация, а 40% търсят информация за събития първо там.

Социолозите обясняват това с няколко причини. Първо: бързината на разпространение на информацията , тъй като отпада неудобството да се чакат емисиите по радиото, телевизията или пък хартиения вестник.

Второ: лесният достъп - информацията в интернет е достъпна по-всяко време, почти на всяко място (в дома, на работа, навън).

Трето: навлизането на пазара на компактни и преносими устройства, даващи възможност за връзка с интернет почти навсякъде (смартфони, таблети, лаптопи) също подпомага този процес.

Интернет вече променя и физическата реалност на младите хора . Те прекарват все повече време във виртуалното пространство, част от тях практически живеят в мрежата. Всеки четвърти млад човек е почти непрекъснато в интернет, сочат данните от изследването.

Близо половината анкетирани не са прочели нито една книга за последната година, а 14% никога.

Постоянният достъп до интернет води до сериозни здравни проблеми

Хората, които имат постоянен достъп до интернет, са подложени на по-голям риск от развитие на депресивни състояния като нарушения на съня и стрес или на симптоми на психични заболявания, предупредиха учените от Университета в Гьотеборг в Швеция.

В изследването участват около 4100 доброволци на възраст между 20 и 24 години. Специалистите откриват, че тези от тях, които най-интензивно използват интернет през смартфона, мобилния телефон или лаптопа си, са по-застрашени от психични проблеми.

Основният съвет на изследователите е да използваме новите технологии умерено. Екипът от шведски учени е провел четири експеримента за влиянието на интернет върху младото поколение. Заключението е, че интензивната онлайн комуникация предразполага хората, особено младите, към депресия и други психични проблеми.

Експертите установяват още, че все по-голям брой хора използват компютъра си, за да сърфират в интернет и през нощта. Те препоръчват редовни почивки, далеч от монитора, особено, ако работата ни е свързана с компютър целодневно, както и ограничаване достъпа до интернет през телефона.