„Малката събота“ на шведите – средство за справяне със стреса

Ежедневието ни повлича и в бързането си губим от очарованието на всеки нов ден. Ако и при вас е така, то вероятно можете да почерпите опит от северните народи, които са намерили начин да се радват на живота без причина. Традицията „Малката събота“ („Lillördag“) се отбелязва в Швеция, Норвегия, Финландия и… България, но въпреки името й, тя се празнува по средата на седмицата.

Когато северните ледени ветрове се разбушуват и започнат да играят със снежните преспи, е време Харпо Адолфсон да се захване за работа. Той е на 63 години и работи в известния леден хотел „Icehotel“ в градчето Юкасярви в северна Швеция. Задачата му е да разчиства от снега тротоарите и улиците наоколо. В най-натоварените си и тежки дни му се налага да работи по 12 часа, като денят му започва още в 4 ч. сутринта. „Работата с машини изисква да съм постоянно нащрек, което от своя страна е наистина изморително. Понякога, признавам си, мечтая за почивните дни.“

Преди 4 години Адолфсон и колегите му започват да се срещат в сряда вечер, за да прекъснат монотонния ритъм на трудната работна седмица. Наслаждават се на халбите с бира в домашна обстановка, като се редуват в приготвянето на вечерята. Единият му колега е от Дания и всеки път носи от традиционните датски сандвичи от ръжен хляб с богата плънка. Адолфсон пък обича да ги изненадва с домашно приготвени хамбургери и снакс. Той разказва, че менюто всеки път е различно – понякога нещо пържено, друг път сьомга или пък предястие, основно и десерт.

За шведа приятелските събирания в сряда, вкусната храна и задушевните разговори носят настроение, поддържат тонуса му и му помагат по-лесно да завърши седмицата. Особено през зимата, когато навън е тъмно в продължение на почти 20 часа. Той признава, че тази традиция го прави щастлив, защото знае, че предстои нещо приятно и го очаква с огромно нетърпение.

Същност на традицията „Малката събота“

Приятелските сбирки на Харпо и приятелите му не са изключение. Те са само един пример за начина, по който северните народи отбелязват средата на седмицата, наречена от тях „Малката събота“ („lillördag“). Тогава хората се отпускат и се забавляват така, както го правят през почивните дни. Според Рикард Грасман, лектор от Стокхолмския университет, името на обичая е измислено от прислужниците в миналото, които обикновено в събота са работели, а са почивали през един от делничните дни. Той добавя: „Исторически погледнато, от тогава тази традиция се възприема като един малък празник, възможност за хората да се освободят от напрежението.“

Пандемията размива границите между работните и почивните ни дни. Тя внася още повече напрежение и усещане за безпомощност. Ако искаме да постигнем известен баланс в настроенията си и да възстановим поне част от силите си, можем спокойно да заимстваме идеята от шведите и финландците. Така ще придадем мъничко празничност и цвят на сивото си ежедневие, при това в домашна обстановка. Има ли нещо по-добро от това във време, когато всеки поставя като свой основен приоритет здравето си, а малките радости сякаш бледнеят на фона на новините, свързани с коронавируса?

Грасман споделя, че постигането на баланс между работата и личния живот е много важно, тъй като помага да се спасим от променливите настроения и да се чувстваме пълноценни и по-енергични.

Малка почерпка – голямо облекчение

Разбира се, не всеки швед отбелязва „Малката събота“, но за някои хора като Адолфсон честването й е начин на живот. Натискането на бутона „пауза“ точно по средата на седмицата го презарежда. И макар че всеки делничен ден би могъл да се превърне в „малка събота“, най-често тя се празнува точно в сряда. Студентите могат да го отбележат с шумно парти в някой клуб, но други предпочитат тихото събиране с близки и приятели. А за трети „малката събота“ може да е повод да се поглезят единствено в своята компания. Дори в Инстаграм има десетки хиляди постове с таг #lillördag със снимки на различен тип празненства – от стриди с шампанско до лагерни огньове.

Шведският празник е противовес на северноамериканската идея, която стои зад така наречения „Hump Day“, който също се отнася до срядата, но отношението към нея е по-скоро като най-тежкия и лош ден от седмицата. Там хората си честитят с „Happy hump day“, защото виждат, че краят на работната седмица е все по-близо и ще могат да се насладят на почивка и забавления.

Според Констанц Лайневебер, доцент от Института по изследвания върху стреса към Стокхолмския университет, разделянето на делничните дни по средата е чудесна възможност да направим остатъка от тях по-поносим, което в условията на пандемия, когато всеки от нас е ограничил максимално социалните си контакти, може наистина да има спасителна функция и да предпази психиката ни от силен стрес.

Тя пояснява още: „Всяка малка сряда може да ни помогне да се почувстваме истински, дори, когато преживяваме тежки моменти. Можем да намерим мотивация, като си поставяме малки цели през седмицата, които лесно да постигаме и това да ни носи удовлетворение. Така няма да загуби представа за цялата картина.“

„Малките съботи“ имат благотворен ефект върху човешката психика

„Индексът на ЕС за равенство между половете за 2020 г. определя Швеция като страната първенец. Въпреки това обаче жените са изложени на по-голям риск от емоционално изтощение заради липсата на баланс между професионалния и личния живот“, смята Лайневебер, чиято научна работа е фокусирана върху конфликта между двата аспекта от живота сред населението на северните страни. Нейните изследвания разкриват, че жените по-рядко отделят от личното си време за почивка и удоволствия и го използват най-вече, за да отметнат домакински и семейни задължения.

За Анита Клеменс от Стокхолм, която е майка на две деца, и Ан Сьодерлунд – майка на пет, „малките съботи“ винаги са били средство да обърнат внимание на самите себе си, а откакто избухна пандемията, са се превърнали в своеобразно бягство от реалността. Клеменс изненадва децата си с шоколадова торта за десерт или пък с любимите на шведите миксове от желирани и шоколадови бонбони. Междувременно тя самата се гримира и се среща в „Зуум“ с приятелите си.

Сьодерлунд и съпругът й поръчват храна за всичките си деца на възраст от 4 до 18 години. Тя си спомня как като дете всеки ден са празнували „малката събота“, защото баща й е бил журналист и са пътували постоянно.

Преди 6 години двете майки решават да направят подкаст, наречен „Lillelördag“ („Малка събота“), който се излъчва… познайте кога? Разбира се, в сряда. В него те засягат теми табу, свързани с интимните връзки, майчинството и начина на живот, като не спестяват пикантните моменти, водени от мотото: „Няма нищо свято по време на Малката събота.“ Слушателите на подкаста са основно жени, като с времето той се превръща в един от 50-те най-слушани в Швеция.

Клеменс през смях казва, че „малките съботи“ са начин да не полудеем.

Голямото значение на малките неща

Може би наистина е добра идея да си създадем традиция подобна на шведската, като се има предвид, че краят на пандемията остава неясен, което означава, че ни очакват още неопределен брой дълги и напрегнати работни седмици. Всяка „малка събота“ ще ни откъсне от монотонността и ще ни донесе мигове наслада.
Самата Сьодерлунд, която вече е прекарала COVID-19, напомня колко важно е да обръщаме внимание на малките радости в живота. Защото точно те го правят по-цветен.