Как прекомерната употреба на алкохол засяга имунните клетки на мозъка и влияе върху тревожността

В човешкия мозък има малък регион с бадемовидна форма, наречен амигдала, свързан с емоциите, поведението и мотивацията.

Мариса Роберто, професор в изследователския отдел по молекулярна медицина „Scripps“, и колегите й наблюдават значителни промени в противовъзпалителните механизми и клетъчната активност в амигдалата, където протича процесът по пристрастяване към алкохола.

Екипът провежда експеримент с мишки, по време на който стопира настъпващите промени в имунните клетки, а оттам и нуждата от консумация на големи количества алкохол. Проучването има потенциала да се превърне в алтернативна форма на лечение на алкохолна зависимост и е публикувано в списание „Progress in Neurobiology.“

Рийша Пател, постдокторант в лабораторията на Роберто и автор на изследването, разкрива част от направените открития: "Забелязахме, че прекомерната консумация на алкохол уврежда имунните клетки на мозъка, а те са изключително важни за доброто функциониране на невроните. Евентуалното увреждане засилва тревожността и желанието за употреба на алкохол, което може да доведе до пристрастяване.“

Протеинът интерлевкин (IL-10)

Роберто и колегите й разглеждат специфичен протеин на имунната система, наречен интерлевкин 10 (IL-10), който се открива най-вече в мозъка. IL-10 е познат със своите противовъзпалителни свойства, благодарение на които имунната система не реагира свръхактивно на заплаха от болест. В самия мозък протеинът интерлевкин (IL-10) предотвратява различни видове възпаления в резултат на травма или болест, инсулт или отключване на болест на Алцхаймер. Ролята му обаче не се ограничава дотук. Той определя поведението, свързано с прекомерна консумация на алкохол.

При експеримента с лабораторните мишки и употребата на алкохол протеинът IL-10 е в много по-малки количества в амигдалата на мозъка. Освен това той не подава правилните сигнали към невроните и допълнително засилва желанието за консумацията му.

Учените откриват, че стимулирайки интерлевкините и сигналите, изпращани от тях, могат да променят посоката на процесите и да превърнат отрицателния ефект в положителен. Тревожното поведение и мотивацията за употреба на алкохол също отслабват.

Роберто разкрива: „Намерихме доказателства, че възпалителният имунен отговор в мозъка има съществена роля, когато се развива алкохолна зависимост. По-важното е, че намерихме алтернатива за нейното лечение, свързана с въздействие върху противовъзпалителните механизми.“

Алкохолната зависимост е масово срещан проблем и засяга близо 15 милиона души само в САЩ. За съжаление, откритите до момента ефективни форми на лечение са много малко. Анализирайки как мозъчните клетки се променят под влияние на продължителната и прекомерна консумация на алкохол, експертите успяват да открият нови терапевтични подходи за пациентите с пристрастяване.

При своето последно проучване екипът на Роберто работи съвместно със Силке Поуст, доцент в Департамента по имунология и микробиология. Поуст и колегите й идентифицират конкретно кои клетки в мозъка са засегнати от прекомерната консумация на алкохолни напитки. Те наблюдават сериозна и мащабна промяна в имунните процеси в мозъка, по-голям брой имунни клетки, познати като микроглиални клетки и Т-клетки, които произвеждат протеина IL-10.

Специфичният имунен отговор на амигдалата

Въпреки броя клетки, произвеждащи интерлевкини в мозъка на лабораторните мишки, амигдалата реагира по различен начин. Точно там нивата на интерлевкини са по-ниски и функцията им да изпращат сигнали е нарушена. Учените стигат до заключението, че имунната система на амигдалата реагира по свой строго специфичен начин на хроничната употреба на алкохол.

Изследването допълва по-стари проучвания на Роберто и нейните колеги, когато те самите са изненадани от ролята на микроглиалните клетки при развитието на алкохолна зависимост.

Учените предстои да анализират как и и кога интерлевкините изпращат сигнали до невроните в амигдалата и други вериги, свързани с развитието на зависимости, за да намерят методи за промяна в поведението.