Бях пленник в собственото си тяло, разказва Георги Манчев, болен от Паркинсон

След като започнах лечение с интестинален гел вече съм  нов човек
Георги Манчев е на 73 г. и в последните 17 години е с диагноза Паркинсонова болест.

Как се лекувахте и как се чувствахте през тези 17 години с Паркинсонова болест?
В края на януари 2016 г. ми поставиха помпа с интестинален гел. В предишните години бях на медикаменти. Чувствах се зле. Бях скован, особено през последните 2-3 години, защото действието на лекарствата продължаваше само час и половина. През останалото време бях скован и изпитвах дискомфорт. Бях пленник в собственото си тяло. Имаш желание да направиш нещо, дори най-простото движение, но е невъзможно. Случи се един инцидент миналата година. Паднах вкъщи един час преди да си взема лекарството. Бях сам. Лежах на земята. Доближих се някак с пълзене до масичката, където беше лекарството ми. Стоеше на 30-40 см от мен, но не можех да си протегна ръката, не можех да си вдигна главата. Останах на пода в продължение на няколко часа. Случайно дойде познат и ми помогна. Иначе щях да лежа скован на пода през целия ден.  

Как разбрахте за помпената терапия с дуодопа при късен Паркинсон?
Жена ми чу по радиото акад. Иван Миланов от болница „Свети Наум” да говори за лечението. И преди сме се интересували какво може да помогне в моя случай, но само това лечение ми даде искрица надежда. А след като ми поставиха помпата с интестинален гел, вече четири месеца, съм чисто нов човек. Чувствам се превъзходно.

Какъв е двигателният ви режим?
Характерната стойка на човек с Паркинсон е наведен с главата напред, а ръцете назад като самолет. Едно време бях гимнастик и все още мога да овладявам тялото си, не падам така, че да се контузя. Научил съм се да падам и не ме е страх от падане. Тренирал съм и гимнастика, и акробатика, и бокс, и борба, и ски – за собствено удоволствие. След 35-та си година пробягвах по 15-20 км на ден. Живея под Бояна и Витоша беше моето трасе. Тичах до Копитото, до Белата вода, до Тихия кът.
През цялото време, откакто ми откриха зоболяването, съм се стремял да не се залежавам и застоявам. Макар че бързо се уморявам, а имам и две дискови хернии. Мога да се похваля с добро семейство, което ме поддържа морално, и благодарение на близките ми се чувствам независим и спокоен. И трите ми деца, и съпругата ми са съпричастни с моята съдба.
Стремя се да си създавам работа, да не бездействам. Превъзходно се чувствам особено като отида на вилата. Постоянно съм на двора и правя нещо. Занимавам се с дърводелство. Изработил съм цветарници, пейки, голяма беседка, люлки и къщичка за игра на внуците. Стремя се да правя много хубави неща и важното е, че още мога да ги правя.

Повече информация за „Живот с Паркинсон“ на www.parkinson.bg