Просещите деца - опит за поправяне на социалната неправда, трогателен сюжет или престъпление?

Не отказваме нищо и никога на дете. Няма нищо, което да трогва повече от детската ръка, която е протегната и моли за помощ - стотинки за закуска. Децата продават цветя по улиците, мият стъкла на коли, продават ръчно направени украшения или неща, които намират на боклука. Най-често даваме, защото ни ги иска дете, а децата не могат да бъдат лоши. Но не можем да кажем същото за техните родители, близки или други възрастни, под чието влияние се намират те.
Статистиката на Държавната агенция за закрила на детето показва, че сигналите за просещи деца през 2021 г. само за първото шестмесечие са с 45% повече спрямо предходната година. Проблемът е сериозен и не се разпознава като такъв от хората на улицата.

Често си го обясняваме по най-простия начин - криза е, много хора са под социалния минимум, децата са гладни и принудени на всичко, за да оцелеят.

Просто давам някакви стотинки

Знаем ли къде отиват парите ни? Дали да нахранят и да дадат бъдеще на невръстния просяк или да захранят банковата сметка на анонимния тартор? Нашите стотинки или левчета влизат в сив сектор, който не е контролиран. Да, подадената детска ръка и молбата за пари за храна са затрогващи и могат и да развълнуват най-коравото сърце. Дали емоцията е предпоставка за правилно решение?

Просията като престъпление

Ще припомним, че просията (под всякаква форма) е престъпление по Наказателния кодекс със сурово наказание, особено ако касае лице, ненавършило 18 години.

• Чл. 159а. (Нов - ДВ, бр. 92 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) Който набира, транспортира, укрива или приема отделни лица или групи от хора, с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд или за просия, за отнемане на телесен орган, тъкан, клетка или телесна течност или за да бъдат държани в принудително подчинение, независимо от съгласието им, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години и глоба от три хиляди до дванадесет хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Когато деянието по ал. 1 е извършено:
1. спрямо лице, ненавършило осемнадесет години;
2. чрез използване на принуда или чрез въвеждане на лицето в заблуждение;
3. чрез отвличане или противозаконно лишаване от свобода;
4. чрез използване състояние на зависимост;
5. чрез злоупотреба с власт;
6. чрез обещаване, даване или получаване на облаги;
7. (нова - ДВ, бр. 84 от 2013 г.) от длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години и глоба от десет хиляди до двадесет хиляди лева.

• Чл. 189. (1) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 1993 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) Който системно използува за вършене на просия лице, намиращо се под негови грижи, се наказва с лишаване от свобода до една година или с глоба от хиляда до три хиляди лева.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Ако деецът е родител или настойник на пострадалия, наказанието е лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание.

Как да подадем сигнал за дете в риск?

Съществува и Националната телефонна линия за деца 116 111, която работи 24 часа, без почивен ден, безплатно на територията на цялата страна. На нея можете да подавате сигнали за деца в риск, включително и за просещи лица, ненавършили 18 години. Бихте ли подали сигнал, за да се провери конкретния случай? Нещо спира ли ви?

Винаги можете и да се направите, че не забелязвате и да отминете. Но дали това е най-правилното?

Очакваме вашето мнение. Реагирате ли въобще на случаите на просещи деца?