Просещите деца - опит за поправяне на социалната неправда, трогателен сюжет или престъпление?

Не отказваме нищо и никога на дете. Няма нищо, което да трогва повече от детската ръка, която е протегната и моли за помощ - стотинки за закуска. Децата продават цветя по улиците, мият стъкла на коли, продават ръчно направени украшения или неща, които намират на боклука. Най-често даваме, защото ни ги иска дете, а децата не могат да бъдат лоши. Но не можем да кажем същото за техните родители, близки или други възрастни, под чието влияние се намират те.
Статистиката на Държавната агенция за закрила на детето показва, че сигналите за просещи деца през 2021 г. само за първото шестмесечие са с 45% повече спрямо предходната година. Проблемът е сериозен и не се разпознава като такъв от хората на улицата.

Често си го обясняваме по най-простия начин - криза е, много хора са под социалния минимум, децата са гладни и принудени на всичко, за да оцелеят.

Просто давам някакви стотинки

Знаем ли къде отиват парите ни? Дали да нахранят и да дадат бъдеще на невръстния просяк или да захранят банковата сметка на анонимния тартор? Нашите стотинки или левчета влизат в сив сектор, който не е контролиран. Да, подадената детска ръка и молбата за пари за храна са затрогващи и могат и да развълнуват най-коравото сърце. Дали емоцията е предпоставка за правилно решение?

Просията като престъпление

До септември 2022 г. Наказателният кодекс (НК) предвижда наказание за „системно занимание с просия“ по чл. 329, ал. 2 НК. С Решение на Конституционния съд от 27.09.2022 г. тези разпоредби са обявени за противоконституционни и отменени. От този момент просията престава да бъдат престъпление като такова „занимание“.

Какво все още е наказуемо?

Важно е да се разграничи самият просяк от лицата, които го използват/организирано експлоатират. Наказуеми са именно вторите.

• Трафик на хора с цел просия – чл. 159а НК

Това е престъпление „трафик на хора“, когато някой:
набира, транспортира, укрива или приема лица/групи,с цел да бъдат използвани за просия (или разврат, принудителен труд, отнемане на орган и др.), независимо от съгласието им.
Наказание (основен състав, ал. 1): лишаване от свобода 2–8 години и глоба 3 000–12 000 лв.

• Квалифицирани състави (ал. 2) – по-тежки, ако има напр.:

жертва под 18 години; принуда, заблуждение, отвличане; злоупотреба с власт/зависимост; обещаване/даване получаване на облаги; извършител е длъжностно лице.
Тогава: 3–10 години затвор и глоба 10 000–20 000 лв.

• Системно използване на лице под грижи за просия – чл. 189 НК

Ако някой системно използва за просия лице, намиращо се под негови грижи (напр. родител, настойник, лице, на което детето е поверено):
ал. 1: до 1 година затвор или глоба 1 000–3 000 лв.;
ал. 2: ако е родител или настойник – до 2 години затвор или пробация, плюс обществено порицание.

Как да подадем сигнал за дете в риск?

Съществува и Националната телефонна линия за деца 116 111, която работи 24 часа, без почивен ден, безплатно на територията на цялата страна. На нея можете да подавате сигнали за деца в риск, включително и за просещи лица, ненавършили 18 години. Бихте ли подали сигнал, за да се провери конкретния случай? Нещо спира ли ви?

Винаги можете и да се направите, че не забелязвате и да отминете. Но дали това е най-правилното?

Очакваме вашето мнение. Реагирате ли въобще на случаите на просещи деца?