Мозъкът остава в юношеската фаза до началото на тридесетте години

Акценти

Човешкият мозък преминава през пет фази на развитие до края на живота, като най-големите промени настъпват на 9, 32, 66 и 83 години. Учени от университета в Кеймбридж извършват образни изследвания на мозъка на 4000 души на възраст до 90 години, за да разберат повече за връзките между невроните. Снимките показват, че мозъкът остава в юношеската фаза средно до 30-35 години, след което се наблюдава пик в развитието му. Според екипа резултатите могат да внесат яснота по въпроса защо рискът от психични нарушения и деменция варира през годините.

Мозъкът се променя непрекъснато в отговор на новите знания и преживявания, които човек трупа, но процесът протича различно в различните възрасти.

Пет фази на промени в мозъка:

• детство – от раждането до 9-годишна възраст;
• юношество – от 9 до 32 години;
• зрялост – от 32 до 66 години;
• ранен етап на стареене – от 66 до 83 години;
• късен етап на стареене – след 83-годишна възраст.

"Мозъкът не спира да се променя. Връзките между неговите неврони също – в един етап са здрави, в друг – не толкова. Има постоянни колебания“, пояснява водещият автор д-р Алекса Моузли.
Някои хора достигат критичните точки по-рано или по-късно от останалите, но благодарение на големия брой скенерни снимки фазите се открояват ясно.

Резултатите от проучването са публикувани в списание Nature Communications.

Детство

Това е периодът, когато мозъкът бързо увеличава размера си и в същото време намалява твърде големия брой връзки между невроните, известни като синапси, които са се образували при раждането. Ефективността му спада и започва да работи хаотично, като дете, което се шляе безцелно в парка, вместо да се придвижи от точка А до точка Б.

Юношество

След деветата година започват големите промени, сред които бързо повишаване ефективността на мозъка. Д-р Моузли смята, че това е етапът на най-резките промени.

От 9- до 32-годишна възраст човек е най-застрашен от развитие на психични разстройства. Известно е, че началото на юношеството съвпада с това на пубертета, но за първи път учени откриват, че краят му идва в много по-напреднала възраст, отколкото се твърдеше. Първоначално се смяташе, че юношеството обхваща тийнейджърските години, след това невроучените установиха, че продължава и през 20-те години, а екипът от Кеймбридж изчислява, че краят му настъпва между 30-ата и 35-ата година на човека.

Втората фаза на развитие е единствената от общо пет, през която невронната мрежа подобрява своята ефективност.

Зрялост

Третият период трае около тридесет години и се характеризира с относителна стабилност. Промените са по-бавни в сравнение с предходния период, а изследователите забелязват, че високата ефективност започва да отслабва. Според д-р Моузли това откритие е поредното доказателство, че през зрелостта човек навлиза в „плато на интелигентността и личностното развитие“, тоест етап на застой.

Ранен етап на стареене

Началото му е около 66-ата година, но и тук негативните промени се случват бавно. Учените установяват, че се изменят моделите на свързване на невроните. Вместо да функционира като едно цяло, мозъкът все по-ясно се разделя на области, които са в тясно взаимодействие – като членове на музикална група, които стартират солови проекти.

Въпреки че изследването разглежда процесите в мозъка на здрави участници, точно в този ранен етап на стареене се забелязват и първите признаци на деменция или високо кръвно налягане, които влияят негативно на мозъчното здраве.

Късен етап на стареене

Около 83-годишна възраст човек навлиза в последната фаза на развитие. Събраните данни са оскъдни в сравнение с тези за останалите групи доброволци, тъй като вероятността мозъкът на възрастните хора да е напълно здрав, е значително по-малка. Промените в него са подобни, но по-силно изразени, отколкото през ранния етап.

Механизмите на свързване на невроните предсказват възможни нарушения на паметта

Изследването не разглежда процесите в мозъка на жените и мъжете по отделно, но все пак повдига въпроса дали например менопаузата не влияе на мозъчното здраве и развитие.

Професорът по невроинформатика от Кеймбриджкия университет Дънкан Асъл споделя: „Много неврологични състояния и психични разстройства се дължат на начина, по който се свързват невроните в мозъка. Различните механизми на свързване със сигурност могат да предскажат затруднения с концентрацията, езикови нарушения, проблеми с паметта и много поведенчески отклонения за в бъдеще.“

Директорът на Центъра за невронауки към Университета в Единбург проф. Тара Спайърс-Джоунс е категорична, че настоящото проучване разкрива важна информация за стареенето на мозъка, но предупреждава, че не при всеки гореописаните промени ще настъпят в точно тези фази.