Клетъчните промени в мозъка при прехода към менопауза влияят на психичното здраве

Проф. Мария Кундакович от Университета Фордъм,Ню Йорк, САЩ, и екипът й изследват връзката между менопаузата и психичното здраве. Учените проучват как преходът към менопаузата влияе на човешкия мозък на клетъчно и молекулярно ниво. Задачата, която си поставят, е да направят възможно разработването на по-добри лечения на психични заболявания, които са пряко свързани с прехода към менопаузата. Проф. Кундакович подчертава, че високият риск от психични заболявания при жените в този период не е проучен достатъчно, както не не е проучено и женското здраве като цяло.

Да изучаваш мозъка след смъртта

В основата на настоящото проучване е изследване на проф. Мария Кундакович и екипа й, резултатите от което са публикувани на 27 август 2025 г. в Molecular Psychiatry. В него учените описват нов подход на изследване, свързан с клетъчното и молекулярно ниво.

Както уточнява проф. Кундакович независимо че връзките между периода на менопаузата и психичните заболявания са известни, няма начин да бъдат изследвани на клетъчно и молекулярно ниво при хората, защото не е възможно това да стане в живия мозък. Това е причината учените да насочат вниманието си към мозъка след настъпването на смъртта.

Работят с проби от Банката за мозъци на Националните здравни институти (NIH). Изследват ключова част от мозъка, кръвта и хипофизната жлеза на 42 души. По време на проучването изследователите откриват начин да идентифицират, анализират и измерят 40 биомаркера, които показват етапите на менопаузата към момента на смъртта, а тя варира от под 40 години до над 55 години. Проучването прави възможно да бъдат определен стадият на менопауза на мозъчната тъкан от места, които обикновено нямат тази информация, но и предоставя нови начини, които помагат да се изучава как мозъкът е засегнат от прехода към менопаузата.

„Менопаузалният преход (МП) е свързан с повишен риск от много разстройства, сред които неврологични и психични. Изследвания на мозъка с образна диагностика при живи хора показват промени в мозъчния метаболизъм и структура, които крият риск от мозъчни заболявания, свързани с МП. Липсват клетъчни и молекулярни изследвания на мозъка по време на МП. Идентифицирахме 40 значими и седем изключително силни менопаузални биомаркера в трите постмортални тъкани – кръв, хипоталамус и хипофизна жлеза“, пишат авторите в статията от август 2025 г.

Проф. Кундакович допълва, че като използват тези биомаркери, успяват да създадат мултитъканни и специфични тъканно композитни показатели, благодарение на които след смъртта се установява статусът на менопаузата в различни възрастови групи.

 „Нашите открития позволяват изучаването на клетъчните и молекулярни механизми, които са в основата на повишения невро-психиатричен риск по време на менструалния цикъл и правят възможен медицински подход, който е прецизен и се основава на хормоналния статус, а това е крачка напред по отношение на психичното здраве на жените“, казва проф. Мария Кундакович. Тя съобщава още, че това изследване, което открива биомаркерите и е публикувано в Molecular Psychiatry, е приветствано от учените, които се интересуват и изучават различни аспекти на менопаузата.

„Мисля, че то ще остави огромно наследство, което ще даде възможност да бъдат зададени още много и различни въпроси“, допълва тя.

Възможности за нови лечения

Екипът започва новото проучване през декември 2024 г. и трябва да го приключи през 2029 г. Проф. Кундакович работи заедно с учени от още два американски университета. Този път изследователите се насочват към задълбоченото изследване на образци от човешки мозък като изследва клетъчните и молекулярни профили на частта от хипокампуса, която регулира емоциите и стреса. И сега задачата е да разберат как те се променя по време на менопаузата.

„Целта ни е да определим точно промените на молекулярно ниво, които повишават психичния риск за жените. Това ще доведе до нови лечения, които са по-прецизни и по-ефективни от настоящите. Те могат да бъдат алтернатива на една от използваните сега терапии – хормонозаместителната“, казва още главната изследователка и допълва, че много често жените се отказват от тази терапия, заради потенциалните рискове за здравето.

Поредното проучване на екипа е финансирано е от Националните здравни институти (помощта е в размер на 2,8 милиона щатски долара), а според проф. Мария Кундакович за спечелването и на този грант влияние оказват изследванията, които тя прави в продължение на едно десетилетие. Публикувани са през 2019-а и 2022 г. и показват как промените в хормоните на яйчниците влияят на мозъка при мишки.

Промяна на начина, по който се приема менопаузата

Проф. Кундакович вярва, че научната й работа ще помогне и в друга посока и тя е да започне промяна на начина, по който се възприема менопаузата.

Факт е, че преходът към менопаузата не е проучен детайлно. В период от две до осем години преди тя да настъпи, жените са изправени през много по-голям риск от депресия, тревожност, панически атаки и психоза в резултат на хормоналните колебания.

„Време е да се разбере през какво преминават жените и колко страдат. Всъщност те са свикнали с идеята, че просто трябва да преминат през тези трудни периоди в своя живот, независимо дали става дума за пубертет, бременност или менопауза. Но от друга страна, колкото повече знания имаме, толкова по-лесен може да бъде този преход“, казва специалистката по биохимия и молекулярна генетика, чието първо висше образование е фармацията, която завършва в Университета в Белград.