Хормонозаместителната терапия при жените може да повиши риска от фрактури на костите

Акценти

Ново проучване показва, че защитата от фрактури на костите, с която жените се сдобиват благодарение на менопаузалната хормонална терапия (МХТ), изчезва в рамките на една година след спирането й. Експерти от Медицинския факултет към Университета в Нотингам установяват в изследването, публикувано в Lancet Healthy Longevity, че в по-голямата част от случаите спирането на лечението е последвано от няколко години повишен риск от фрактури в сравнение с жени, които никога не са се подлагали на МХТ. Опасността от получаването на фрактури след това намалява до подобна, а после и до по-ниска в сравнение с жени, които никога не са използвали МХТ.

Защо се прилага МХТ

С настъпването на менопаузата дамите получават спад в нивата на хормоните, особено на естроген. Това води до редица неприятни психически и физически странични ефекти, налагащи употребата на менопаузална хормонална терапия. Дефицитът на естроген при жените обаче причинява повишено, свързано с възрастта, отслабване на костите. Предишни проучвания потвърждават защитната роля на естрогенния компонент в лечението с МХТ, а е известно, че именно терапията спомага за намаляване на риска от фрактури. В същото време хормонозаместителната терапия се свързва и с повишен риск от рак на гърдата и образуване на кръвни съсиреци, така че дългото прилагане на МХТ не се препоръчва.
Следователно за жените, използващи хормонотерапия, за да попречат на нарастваща костна чупливост, е важно да са запознати със силата и продължителността на защитния ефект след спирането й. В миналото информацията относно този проблем от минали проучвания е неясна и донякъде противоречива.

Рискът от фрактури се повишава след 1 година след спирането на терапията

В новото проучване са анализирани данните на 6 000 000 жени, пациентки на около 2000 лекарски кабинета във Великобритания, което им позволява да проследят нивата на риск от фрактури с продължителност до 25 години.

Изследователите отбелязват всички жени, за които има информация за първа фрактура и съпоставят всяка от тях с редица дами на същата възраст и от същата практика, но без данни за фрактури (вторите служат за контролна група). След това сравнили употребата на МХТ преди настъпването на травмата в първата група с употребата на МХТ сред съответстващите им контролни групи. Д-р Яна Виноградова от Центъра за академична първична медицинска помощ в Медицинския факултет и водещ автор на проучването, коментира, че резултатите потвърждават, че при жените на хормонозаместителна терапия има прогресивно намаляващ риск от фрактури в сравнение с жените, които не са на подобно лечение.

Изследването показва още, че при повечето дами костнозащитният ефект от употребата на МХТ изчезва напълно в рамките на около една година след прекратяване на лечението. След това опасността от фрактури се повишава в сравнение с никога неподлагалите се на терапията, достигайки пик след около 3 години, преди да намалее, за да стане отново подобна на опасността при никога неприбягвалите до МХТ - около 10 години след спирането на терапията - и след това отново да продължи да намалява спрямо неизползвалите хормонотерапия. "Така че дори след прекратяване на МХТ, жените би трябвало да се възползват от значително намален риск от фрактури в по-късните си десетилетия", допълва д-р Виноградова.

Този наблюдаван модел на риск е един и същ за всички менопаузални хормонални лечения, но равнището на допълнителна опасност зависи от вида на терапията и продължителността й в миналото.

С какво помага изследването

Сравнителният анализ, който правят изследователите, свързан с повишаване и намаляване на фрактурите при жени, подложени на краткосрочна или дългосрочна менопаузална хормонална терапия, може да послужи на лекари и пациенти, когато обсъждат лечение с МХТ. Също така може да им помогне, когато обмислят риска от фрактури и как той може да се промени след спиране на това лечение. Предвиждането на периоди на повишена опасност може да накара лекарите да проверят костното здраве на пациентките си при прекратяване на терапията, особено при такива, които са най-застрашени от други рискови фактори, водещи до фрактури, като физическа неактивност или тютюнопушене. Д-р Виноградова се надява, че открития като това, направено от екипа й, могат да провокират по-нататъшни клинични и биологични изследвания на тези лечения.