Хормонозаместителната терапия е свързана с повишен риск от развитие на деменция

Хормонозаместителната терапия при менопауза е свързана с повишен риск от деменция и болест на Алцхаймер, сочи голямо датско проучване, публикувано в The BMJ. Увеличение на вероятността за развитие на неврологичните заболявания се наблюдава както при дългосрочен, така и при краткосрочен курс на лечение.

>>> Терапията с таблетки естроген по време на менопауза повишава риска от високо кръвно налягане

Големи обсервационни проучвания показват, че дългосрочната употреба на хормонална терапия при менопауза е свързана с развитие на деменция, потвърждавайки констатациите от изследването на паметта на Women's Health Initiative – най-голямото клинично изпитване по темата. Въпреки това ефектът от краткосрочния курс на лечение при жени на 50-годишна възраст, който в момента се препоръчва от редица експерти, остава непроучен.

Проучването

За да запълнят наличните пропуски, датски изследователи оценяват връзката между употребата на комбинирана терапия с естроген и прогестин (синтетичен прогестоген) и развитието на деменция според вида на хормоналното лечение, продължителността на прилагане и възрастта на жените.

Въз основа на данни от националния регистър учените идентифицират 5589 случая на деменция и 55 890 контроли без заболяването в периода между 2000 и 2018 г. Изследвани са всички жени на възраст от 50 до 60 години без анамнеза за деменция и липса на основателна причина да не се прилага хормонална терапия при менопауза. Под внимание са взети и други важни фактори, включително образование, доход, хипертония, диабет и заболяване на щитовидната жлеза.

Преди поставянето на диагнозата 1782 (32%) от жените с деменция и 16 154 (29%) контроли са били подложени на комбинирана хормонозаместителна терапия. Средната продължителност на терапията при жените, диагностицирани с деменция, е 3,8 години, а при контролите – 3,6 години.

Констатациите

Резултатите показват, че рискът от развитие на деменция и болест на Алцхаймер при жените, подложени на лечение с естроген и прогестин, е с 24% по-висок*, отколкото при контролите. Освен това процентите са по-високи при по-продължителна употреба, вариращи от 21% за период от една година или по-малко до 74% при повече от 12 години.

Вероятността от развитие на деменция е подобно при продължителните (ежедневно приемане на естроген и прогестин) и цикличните (прием 10-14 дни в месеца) схеми на лечение. Прилагането на терапия само с един от двата хормона обаче не е свързано с развитието на неврологичното заболяване.

Поради факта, че проучването е наблюдателно изследователите не могат да установят причината или да направят разлика между таблетки и други начини на прилагане на хормонална терапия, като например с пластири. Също така учените не могат да изключат възможността жените, подложени на хормонална терапия, да са предразположени както към вазомоторни симптоми на менопаузата, така и към деменция.

Въпреки това проучването е основано на висококачествени данни за лечение с дълъг период на проследяване. Авторите успяват да изследват поотделно цикличните и непрекъснатите хормонални формулировки, както и възрастта на започване на терапията и продължителността на лечението. Това им позволява да анализират важен пренебрегван аспект – риска от деменция при краткосрочен курс на лечение.

* Holm Ellen et al. Menopausal hormone therapy and dementia: nationwide, nested case-control study. The BMJ. 2023.