Американската асоциация на Алцхаймер публикува нови диагностични критерии

Акценти

Работна група, свикана от Американската асоциацията на Алцхаймер и включваща учени от Съединените щати и Европа, публикува ревизирани критерии за диагностициране и стадиране на болестта. Формулирането им е подтикнато от регулаторното одобрение на първите терапевтични средства, насочени към заболяването, и разработването на точни кръвни биомаркери.

Ревизираните критерии се основават на няколко основни принципа. Болестта на Алцхаймер се дефинира като биологичен процес, който може да бъде открит чрез абнормни биомаркери на определящите невропатологични характеристики (бета-амилоидни плаки и неврофибриларни възли), когато човек е асимптоматичен. Заболяването прогресира през предклиничния период и когато се достигне достатъчна патологична тежест, се появяват първите симптоми. Процесът на развитие на заболяването може да продължи до 30 години.

>>> Кръвен тест открива ранни признаци на болест на Алцхаймер при пациенти без симптоми

Диагностични биомаркери

Международният екип очертава три основни категории диагностични биомаркери – основни биомаркери на невропатологични промени, специфични за болестта на Алцхаймер, второстепенни маркери, които не са специфични, но все още са важни в патогенезата на заболяването (биомаркери за възпаление или имунна активация и невродегенерация) и биомаркери на често срещани съпътстващи патологии като мозъчносъдово заболяване и мултисистемно заболяване.

Основните биомаркери са разделени на две подкатегории – Core 1 и Core 2. Core 1 определят началния стадий на болестта на Алцхаймер, който се открива in vivo. Анормален биомаркер е достатъчен за поставяне на диагноза и за информиране при вземането на клинични решения. Core 2 обикновено не се прилагат като самостоятелни тестове за диагностика, но когато се комбинират с Core 1, могат да се използват за определяне на тежестта на болестта и предоставяне на прогностична информация.

Предупреждения

Ревизираните критерии обаче очертават важни предупреждения относно диагностиката, особено при използването на плазмени биомаркери*. Основното е изискване за минимална диагностична точност (90% или повече) по отношение на приет референтен стандарт в предвидения контекст на употреба.

Другото важно предупреждение се съсредоточава върху ролята на клинициста. Биологично базираната диагноза има за цел да подпомогне, а не да замести, клиничната оценка на хора с когнитивно увреждане. Изследванията на биомаркери трябва да се извършва само под наблюдението на клиницист.

Стадиране

Ревизираните критерии описват отделни схеми за стадиране на биологичната тежест на болестта на Алцхаймер и тежестта на клиничните симптоми. Тежестта на заболяването се определя чрез четириточкова скала (A-D), а тази на симптомите се изчислява с помощта на шестстепенна цифрова скала, варираща от асимптоматична форма (стадий 1) до тежка деменция (стадий 6). Интегрирането им се описва с буквено-цифрова схема (например етап 1А, 4D и т.н.).

Въпреки че клиничните симптоми обикновено се влошават с увеличаване на тежестта на заболяването, ревизираните критерии признават, че често се срещат несъответствия. Това е така, защото болестта на Алцхаймер е само една от няколко често срещани патологии, които са в основата на когнитивния спад при по-възрастните хора.

*Carrillo Maria et al. Revised criteria for the diagnosis and staging of Alzheimer’s disease. Nature Medicine. 2024.