Анализ на системата за Спешна медицинска помощ

  1. Структура

  Системата за спешна медицинска помощ в България включва 28 центъра в отделните области със 198 филиала към тях, които се намират в различни общини. Изградената структура осигурява относително равномерно покритие на страна. Заради особеностите на географското положение, пътна инфраструктура обаче, е налице известна неравнопоставеност по отношение на времето за достъп до спешна медицинска помощ. При 58 % от населените места в страната спешна помощ достига до всеки случай за 20 минути, а в други 27% - до 30 минути. В останалите 15 % от населените места обаче линейките стигат за повече от половин час. Тези случаи обикновено са в отдалечените и труднодостъпни райони като Смолян, Добрич, Бургас или в най-големите градове на страната като София, Варна и Пловдив, където има натоварен трафик.
 
  2. Човешки ресурси и екипи

  В системата на спешна помощ в страната има работят 6887 души при налични 7113 щата. Това означава, че са заети около 97% от местата. от които медицински специалисти са 3759 - 1146 лекари, 1508 фелдшери и 1103 медицински сестри и др. С тези кадри са формирани 354 мобилни екипа, от които 87 реанимационни екипа, 267 екипа за първа помощ, от които лекарски екипи - 141 и долекарски екипи 126. Освен тях функционират 35 транспортни екипи и 167 стационарни екипи. Те обаче не са равномерно разпределени в страната. Осигуреността с мобилни екипи за първа помощ на брой население варира от един на 15 000-16 000 души в Ямбол, Кюстендил, Кърджали, Ловеч до 31 000-35 000 в Търговище, Шумен, Разград, Сливен, Силистра. Средно за страната един екип обслужва 27 000 души. Неравномерна е и площта, която покрива един екип. В Плевен, Русе, Пловид този показател е един екип на 250-260 кв.км,, докато в Добрич един екип обслужва 525 кв.км, в Монтана - 453 кв.км, Търговище - 443 кв.км.

  Към момента наличните екипи в повечето места на страната покриват напълно потребностите от спешна помощ. Ако не се вземат мерки обаче, това няма да е така в следващите години. Причината е, че все повече квалифицирани медицински кадри напускат системата. Анализите показват, че всеки четвърти медик в Спешна помощ е на възраст от 55 до 65 години и скоро ще напусне системата. Останалите 3555 души (63%) от работещите медицински специалисти са между 35 до 55 години. Половината от работещите лекари в системата обаче не притежават специалност. Едва 568 са лекарите със специалност.

  3. Материално-техническа обезпеченост

  Осигуреността на центровете за спешна медицинска помощ със санитарни транспортни средства и медицинска апаратура е много добра. Към момента те разполагат с 813 санитарни автомобили, от които 400 са купени през последните 4 години. Тези нови автомобили са изцяло оборудвани съгласно европейския стандарт с дефибрилатори, респиратори, ЕКГ и всичко нужно за оказване на спешна помощ. Въпреки че в момента материалното състояние е добро, трябва да се има предвид, че след 2-3 години ще е нужно поетапно да се подмени поради амортизация. Центровете за спешна медицинска помощ са осигурени с изградена съвременна комуникационно-информационна система с възможности за GPRS и IP телефонна връзка. Като аварийна комуникационна система е осигурено ползване на система за радиовръзка от аналогов тип в значителна степен на технологична изостаналост и физическа амортизация, което поставя под заплаха сигурността на връзките с медицинските екипи в условия на критична ситуация, бедствия, авария и др., при които има отказ на мобилната мрежа.
 
  4. Дейност на ЦСМП

  През периода 2006 - 2010 г. обемът на осъществяваната дейност запазва относително постоянни нива около 850 хил., почти половината обаче не са спешни. Броят на забавените повиквания (т.е. пристигане на екипа след повече от 20 минути) по данни на ЦСМП през 2010 г. е 34 824, или 4% от всички изпълнени повиквания. От тях 27 637 (79%) са регистрирани в София град. Като спешни са били определени около 76% от повикванията, останалите са били за медицински транспорт и други несвойствени за спешна помощ дейности. В същото време едва при 25% от обслужените възрастни е била необходима спешна хоспитализация в болница. Броят на обслужените деца е 87 207, като 38% или 33 170 от тях са били хоспитализирани по спешност. Отделно от това се запазва и тенденцията за осъществяване на голям брой амбулаторни прегледи. За една година през центровете и техните филиали на място са преминали 629 336 или приблизително толкова хора, колкото са били и осъществените спешни повиквания. Това налага извода, че почти 50% от дейността на ЦСМП е свързана с оказване на медицинска помощ, която трябва да се предостави от лечебните заведения за първична и специализирана извънболнична помощ.

  Средната натовареност на един екип през годините е относително еднаква - 3,2 повиквания на 12 часово дежурство. Тя обаче е различна в отделните региони, като достига до 7,6 повиквания в София-град. Варира и броя на повиквания - от 7,2 на 100 души в Русе до 25,8 на 100 в Смолян. Средната стойност на показателя за страната е 11 повиквания на 100 души.
 
  5. Финансиране на ЦСМП

  Системата на ЦСМП се финансира чрез пряка държавна субсидия от републиканския бюджет. През периода 2006-2010г. размерът на средствата се увеличават от 52 млн. до 82,1 млн. лв. Въпреки това те са крайно недостатъчни. Годишният разход за спешна медицинска помощ на 1 жител през 2010г. е 10,86 лв., като за различните ЦСМП стойностите на този показател варира в отделните ЦСМП, като най-ниски са разходите в центрове с по-висока гъстота на населението (София град - 5,8 лв. на 1 жител; Пловдив - 7,8 лв. на 1 жител) и най-високи в центрове, обслужващи отдалечени и трудно достъпни райони с ниска гъстота на населението ( Смолян - 22,2 лв. на 1 жител; Видин - 18,3 лв. на 1 жител, Кърджали - 17,1 на 1 жител). Основната част от разходите на спешните центрове е за трудови възнаграждения (78%), а за издръжка - горива, режийни, отиват около 21,6% от общите разходи. Въпреки това средната заплата в системата е 630 лв., което води до отлив на желаещи за работа в системата.
 
  6. Мотивация на необходимостта от реформи

  Анализът на системата за спешна помощ очертава няколко основни проблема, които водят до нуждата от промени. Сред тях са липсата на ясно определяне на дейностите на спешна помощ, което води до обременяването й с несвойствени задължения, нарастващите диспропорции и неравнопоставеност в достъпа до медицинска помощ, наличие на кадрови дефицит, както и липса на ясни стандарти и алгоритми за медицинските екипи и услугите, които се предоставят.