България е сред малкото страни, в които се организират кампании за хора с тежки заболявания

  България е една от малкото страни, в които се организират кампании за лечение на хора с тежки заболявания. В Западна Европа, където здравните и социалните системи работят добре, е застъпено повече дарителството за медицински проучвания, а не толкова помощ за спешно лечение, коментира Красимира Величкова - директор на "Българския дарителски форум".

  Обикновено в Западна Европа пациентските организации чрез други механизми подкрепят специфични случаи или институциите носят отговорност за хората, нуждаещи се от спешно лечение, посочи Величкова.

  През изминалата година у нас е имало над 150 благотворителни кампании, от които 130 са били за лечение на деца и възрастни. Красимира Величкова отбеляза, че през 2010 г. за различни каузи са дарени 62 милиона лева в пари, стоки и услуги, доброволен труд, което е повече в сравнение с предходната година. Най-много през изминалата година са дарявали фондациите, но трябва да се отбележи ролята на т.нар. външни организации, които финансират проекти в България, като фондация "Америка за България" например, каза Величкова. Тя добави, че на второ място по обем са даренията от компаниите, които са около 29 милиона лева, което е с около 3% спад спрямо 2009 г.
Най-големите корпоративни дарители са мобилните оператори и финансовите институции. Именно при тях според експерта, спадът е най-висок, защото в предходните години те са дарявали доста по-големи средства. При мобилните оператори спадът на даренията е с около 24%, а при банките - с около 16%. За сметка на това по-малките компании, като тези от хранително-вкусовата промишленост се включват по-активно и компенсират общия спад, коментира директорът на неправителствената организация.

  Въпреки спада на обемите, компаниите все повече си партнират с организации и търсят по-креативни подходи за решаване на проблеми, посочи Величкова.

  По данни на "Българския дарителски форум" на трето място по обем на даренията са гражданите, които най-често даряват чрез sms-и и по интернет. По данни на трите мобилни оператори общият брой на благотворителните sms-и и обаждания през 2010 г. е близо 4 милиона. Чрез системата "Единен дарителски номер", през 2009 г. кампаниите са получили 250 000 sms-а, а през миналата година те са нараснали до 750 000.

  У нас в момента има девет активни благотворителни номера за набиране на средства чрез sms, съобщи Величкова. В ход е и застъпническа дейност за законодателни промени, които да позволят да отпадне ДДС върху благотворителните sms-и за всички, а не за единично избрани кампании, посочи тя.

  Според Величкова в целия свят се наблюдава тенденция на спад в даренията на компаниите. Земетресението в Хаити, наводненията в Чехия и други природни бедствия по света провокираха огромна дарителска активност сред гражданите, коментира експертът. В Централна и Източна Европа има увеличение на даренията от граждани, но като цяло тенденцията е все по-активни да стават големите индивидуални дарители, отбеляза Величкова.

  През миналата година Лорън Бъфет и Бил Гейтс стартираха т.нар. обет на филантропията, с което предизвикаха милионерите по света да дадат обет, че ще дарят над 50% от своето състояние. В начинанието вече са се включили над 30 богати хора по света, посочи Величкова. Според нея видимата и активна роля на големите индивидуални филантропи става все по-важна по света. България със закъснение се движи към тези тенденции, но след няколко години те ще могат да се наблюдават и у нас, прогнозира Величкова.

  Яна Рупева - директор дарителски програми във фондация "Помощ за благотворителността в България", отбеляза, че гражданските организации успяват да привличат ресурси от местни и международни донори като дарителството се увеличава. Привлечените ресурси са близо един милион лева повече. По думите на Рупева се разширяват сферите на подкрепа към обществено значими каузи, малки местни организации, институции и граждански групи. Запазва се и тенденцията гражданските организации и групи да са предпочитания получател на дарения.

  Все повече се демонстрира устойчив модел на партньорство между гражданските организации и бизнеса, коментира Рупева. Според нея бизнесът традиционно дарява към граждански организации и представените от тях каузи, което позволява да се гарантира известна независимост на тези организации. Според проучвания, когато гражданските организации получават средства от държавата, много често те самите стават носител на негативните нагласи на обществото към държавата като корупция, непрозрачност, смята директорът на организацията.

  Опитът на нашата фондация показва, че има неколкократно увеличаване на привличания нефинансов ресурс, особено що се отнася до доброволен труд. Става въпрос не само за физически труд, но и подкрепата с професионалната експертиза на доброволците, каза Рупева.

  Людмил Каравасилев от Обединена българска банка посочи, че през последните години компаниите в страната са натрупали опит и имат отношение към корпоративната социална отговорност. Дарителската дейност се развива и се превръща в част от публичната дейност на частните компании, отбеляза Каравасилев. Според него обаче тенденцията в намаляването на вложенията в корпоративната социална отговорност ще продължи.

  Каравасилев прогнозира, че през тази и следващата година компаниите ще свият своите разходи и средствата за корпоративната социална отговорност ще намалеят. Ще се запази обаче позитивното отношение на компаниите към ангажирането със социалнозначими каузи. Компаниите искат тяхната помощ да е видима за обществото и разчитат, че медиите ще отразят тяхната отговорност, коментира Каравасилев.