Вирусът на варицела и херпес зостер е латентен и може да увеличи риска от инсулт

Вирусът, който причинява варицела, живее в нервната система на 90% от хората по света. В повечето случаи те се заразяват с вируса варицела зостер (ВВЗ) в детска възраст, когато проявяват и признаци на инфекцията. При 1/3 от тях този вирус се реактивира години по-късно и предизвиква херпес зостер.

Известен факт е колко неприятен, дори болезнен, може да бъде обривът при разболяване от варицела. Малко са онези обаче, които знаят, че вирусът може да причини и други усложнения, без болният да има кожни проблеми. Едно от най-сериозните сред тях е исхемичният инсулт, който настъпва, когато кръвоснабдяването към мозъка е нарушено заради стеснени или запушени от съсирек артерии.

80% по-висок риск от инсулт при пациенти с херпес зостер

Пациентите с херпес зостер са с близо 80% по-застрашени от инсулт от останалите, като рискът остава висок до година след изчезването на обрива. Ако е засегнато и лицето, опасността е още по-голяма, почти двойна, а ако възрастта на заразения е под 40 години – тройна.

Малко се знае все още за дългосрочния риск от инсулт вследствие на варицела. Според някои теории той се дължи на пряка инфекция на артериите, но особеностите на заразяване с вируса на варицела зостер (ВВЗ) навеждат учените на мисълта, че има и други възможни интерпретации. ВВЗ предизвиква хронично възпаление, което не се ограничава единствено до първоначалното място на инфектиране и може да се задържи седмици или месеци, след като вирусът вече е станал неоткриваем с изследване и се предполага, че е латентен (наличен в организма, но не и активен).

Андрю Бубак, професор по неврология и вирусология, изучава ролята на вируса варицела зостер за развитието на неврологични нарушения като инсулт и деменция например. От наскоро публикувано проучване на екипа му става ясно, че повторното активиране на ВВЗ може да бъде причина за образуването на клетъчни мхурчета, или екзозоми, които пренасят протеините, отговорни за кръвосъсирването и възпалителните процеси в тялото. Колкото повече са те, толкова по-голям е рискът от инсулт.

>>> Варицела и херпес зостер вирус

Екзозомите – транспортното средство на кръвосъсирващите протеини

Екзозомите представляват малки мехурчета, пълни с течност, които се образуват във вътрешността на клетките. Те транспортират протеини и нуклеинови киселини до отдалечените тъкани. Въпреки същественото им значение за протичането на основни биологични функции като комуникацията между клетките, екзозомите могат да доведат и до развитието на някои заболявания.

Бубак и колегите му решават да проучат дали пациенти с херпес зостер притежават екзозоми, които пренасят важните за кръвосъсирването протеини и съответно увеличават риска за инсулт. За целта те изолират въпросните клетъчни мехурчета от кръвта на 13 доброволци с обрив, причинен от херпес зостер, и ги сравняват със същите, но при здрави хора.

Нивата на кръвосъсирващи протеини остават високи до 3 месеца след поява на обрива

Сравнителният анализ разкрива, че екзозомите на заразените участници съдържат 9 пъти повече кръвосъсирващи протеини, като нивата им се запазват високи до 3 месеца след появата на обрива.

За да докажат, че завишената концентрация на протеини може да предизвика образуването на съсиреци, учените излагат тромбоцити от здрави хора на въздействието на екзозоми както от заразени с херпес зостер, така и от здрави доброволци. Те откриват, че клетъчните мехурчета от болни пациенти карат тромбоцитите да започнат да се групират и обединяват с други видове кръвни клетки, както се случва при образуването на кръвосъсирек.

Заключението на експертите гласи, че с помощта на екзозомите вирусът на варицела зостер увеличава риска от инсулт при пациенти с херпес зостер.

Инсулт и херпес зостер

Американската агенция за контрол на храните и лекарствата е одобрила ваксина срещу херпес зостер - Shingrix, която може да се прилага при хора над 50-годишна възраст и такива с компрометирана имунна система над 18 години. Рискът от инсулт обаче остава най-висок под 40-годишна възраст. Голяма част от представителите на тази възрастова група вероятно не са ваксинирани срещу варицела като деца, тъй като препаратът бе одобрен на територията на САЩ едва през 1995 г. Също така ваксината намалява значително, но не премахва изцяло риска от инфекция. Съществува малка вероятност латентната („спяща“) инфекция да се активира и да отключи заболяване.

Изследването на Бубак и екип представя доказателства за начина, по който херпес зостер може да увеличи риска от инсулт* по време и малко след инфекция, като в момента екипът работи върху това да изчисли колко дълго е застрашено здравето на болния от усложнения. Надлъжните проучвания ще покажат също така дали екзозомите могат да се използват като биомаркер за проследяване риска от инсулт при пациенти с херпес зостер.

Бубак вярва, че откритието може да помогне в намирането на нова форма на лечение и да мотивира повече хора да се ваксинират срещу херпес зостер.

* Andrew N Bubak, Christina Coughlan, Janelle Posey, Anthony J Saviola et al. University of Colorado. The Journal of Infectious Diseases. 2022.