Високите нива на метали увеличават риска от амиотрофична латерална склероза

Акценти

Поредно проучване, осъществено от екипа на доц. Стивън Гаутман от Мичиганския университет, показва, че за хората, в чиято кръв и урина нивата на метали са по-високи, съществува много по-голям риск да развият амиотрофична латерална склероза (ALS).

Изследването

Амиотрофичната латерална склероза, известна още и като болестта на Стивън Хокинг, е рядко и фатално невродегенеративно заболяване, на което влияние оказват не само генетични, но и фактори, свързани с околната среда, например, излагането на пестициди и метали.

Предишните проучвания показват ясно това. Както поясняват от екипа: „Няколко епидемиологични проучвания свързват развитието на болестта с натрупаните излишни метали в тялото, затова за нас беше изключително важно да потърсим отговор на няколко въпроса.“ На първо място е кои са веществата, увеличаващи този риск. Следват ги въпросите за това как те влияят върху развитието на болестта и кои хора са най-податливи.

В проучването са включени 454 души с ALS и 294 здрави, които са контролната група. Учените изследват нивата на метали в кръвта и урината им и след това ги сравняват.

„Много е важно да разбираме по-задълбочено темата за излагането на метали като рисков фактор за амиотрофичната латерална склероза. Това от своя страна има съществено значение за превенцията на болестта и създаването на усъвършенствани терапевтични стратегии в бъдеще“, коментира доц. Стивън Гаутман, заместник-директор на Центъра за върхови постижение в областта на ALS в Мичиганския университет.

Резултатите

Хората с диагноза „Амиотрофична латерална склероза“ има в телата си значително по-високи концентрации на алуминий, барий, кадмий, селен, уран, калай, ванадий, цинк и мед, показват анализите. Високата концентрация и съвкупността им увеличават риска от развитие на ALS три пъти, става ясно от изчисленията.

Подобна е ситуацията и при контролната група. Излишъкът от метали в кръвта и урината на доброволците и особено по-големите количества на калай, мед, цинк и селен увеличава вероятността от бързо развитие на болестта и смърт с 1,5 пъти.

От друга страна обаче се оказва, че високите концентрации на няколко други елемента като стронций, никел и антимон намаляват, а не увеличават риска от развитие на амиотрофична латерална склероза.

>>>Лекарство за болестта на Паркинсон забавя развитието на амиотрофичната латерална склероза

Важен етап от изследването е свързан със създаването на рискови резултати от ALS за околната среда. Те са подобни на разработените преди година от екипа полигенни рискови резултати – става дума за точкова система, която претегля комбинираните ефекти на често срещаните генетични варианти и подобрява способността за прогнозиране на индивидуалния риск от развитие на заболяването.

Както пишат в статията с резултатите, публикувана в Journal of Neurology, Neurosurgery and Psychiatry: „Металите в кръвта и урината са свързани с повишен риск от ALS и намалена преживяемост, независимо от генетичния риск. Данните подчертават значението на експозицията на метал за риска и прогресията на амиотрофичната латерална склероза.“

Оценките за екологичен риск показват, че смесите от метали са свързани с три пъти по-голям риск за заболяването и за леталния изход от него.

>>>Кръвен тест обещава бърза диагностика на амиотрофична латерална склероза

Екипът установява още, че участниците с професии, при които са изложени на метали, имат завишени нива от тях.
Констатациите ни подчертават нуждата професионалните фактори и тези, свързани с околната среда, да бъдат отчитани, когато се оценява цялостният риск от експозиция на определен човек“, коментира и друг от участниците в екипа д-р Тей Гю Джан. Рискът със сигурност може да бъде намален при условие, че хората избягват дейности, свързани с излагането им на метал.

Следващите проучвания на екипа ще бъдат насочени към ефектът на металите върху невроните, носители на болестта, но и върху начините, по които те влияят на процесите, свързани със смъртта на тези неврони.

За ALS

Амиотрофичната латерална склероза е изключително тежко и нелечимо заболяване на централната нервна система. В резултат на болестта крайниците се парализират и настъпва мускулна атрофия. За съжаление смъртта от от белодробна недостатъчност настъпва от 2 до 5 години след поставянето на диагнозата. Досега само при двама души в света настъпва рязко забавяне на развитието на болестта. И двамата са от Великобритания и това са световноизвестният астрофизик Стивън Хокинг и китаристът Джейсън Бекер.