Възрастта на жените, поразени от рак на гърдата в България, става все по-ниска

Три хиляди и петстотин жени се разболяват на година от карцином на гърдата. От тях 75% са над 50 години, а останалите 25-30 на сто са на възраст 22 -50 г. В момента в България има 35 000 жени с отрязани гърди.

Статистиката беше изнесена на кръгла маса „Жените в бизнеса срещу рака на гърдата", организирана от Клуба на бизнес дамите (Business Lady Club). Неформалната организация, която обединява 50 бизнес дами от различни сектори, е подела кампанията "Ангели срещу рака на гърдата" за физическо и емоционално преодоляване на следоперативната намеса в битката с рака.

"Ние сме жени на действието и ще предприемем стъпки още днес", каза председателят на клуба Детелина Смилкова. От организацията предлагат поне 2 пъти годишно в средните и висшите училища да има среща с лекари специалисти в часа на класния или в извънкласни форми. Бизнес дамите пък ще инициират прегледи в структурите, които ръководят.

„Хиляди жени изживяват лична и семейна болка. Искаме да им кажем, че не са сами, с тях сме", каза още Смилкова.

„Карциномът, навреме открит, може да бъде излекуван", каза д-р Елиза Георгиева, мамолог от плевенската частна болница „Св. Пантелеймон". Думите й подкрепиха всички присъстващи лекари - хирурзи, пластични хирурзи, психолози, които работят с оперирани от рак на гърдата жени.

„Дамите с изрязани гърди оформят общество, което не желае да говори за проблема си", каза пластичният хирург д-р Николай Георгиев, според когото липсата на средства за лечение както у пациента, така и у държавата е сериозен проблем. „Финансирането на клиничните пътеки за лечение на рака на гърдата ще даде шанс на много жени", обърна се д-р Николов към представителите на здравното министертсво.

Личната си история на болна от рак на дебелото черво разказа Вили Боршукова, перукер по професия, майка на 3 деца, която от 22 години прави перуки за раковоболни.

„Останах сама в нищото, когато разбрах диагнозата си. От там ме извади желанието ми да помагам на другите. То стана моето спасение. Като перукер всеки ден срещам болни жени, чиито глави бръсна и им слагам перуки", разказа Вили, която основава фондацията „Промени живота си сега". Организацията инициира събирането на коса за изработка на безплатни перуки. Боршукова разказа, че страхът от загуба на косата е причина много жени да отказват химиотерапия.

Според нея обаче липсата на психолог, когато една жена трябва да чуе страшната диагноза, както и в следопертаивния период, е голям проблем.

"Когато една жена чуе диагнозата "рак на гърдата", има два пътя - да се предаде или да се бори, каза Илиян Илиев, психолог в „Св. Пантелеймон", според когото жените е важно да знаят, че заболяването може да бъде преборено.

„Не само косата е проблем на болните от рак жени. Те се страхуват, че след операция на гърдата, всички на улицата ще гледат именно гърдите им", добави Илиев и подчерта, че за това са необходими импланти.

Д-р Емилия Ташева от Министерството на здравеопазването посочи, че в много болници има псхолози, но няма достатъчни подготвени, за да се регламентира нуждата от тях в закон. Лекарите от кръглата маса отправиха апел към МЗ и НЗОК за адекватно финансиране на качествени импланти при операции на рак на гърдата.

„Не става дума само за спасение на живота, но и на психиката", подчерта д-р Пеев. Колегата му д-р Стоянов, също от плевенската болница посочи, че ракът на гърдата има не само хирургично лечение, но и намеса на пластичен хирург.

"Въпросът дали и кога да има реконструкция на гърдата, може да реши само един екип от онколог хирург, пластичен хирург и психолог", посочи той. Детелина Смилкова съобщи в края на срещата, че ще бъде стартирана благотворителна кампания, насочена към бизнеса, за набиране на средства за импланти за жени, на които им предстои операция.