Нобел за медицина за 2025 г.: Мери Бранкоу, Фред Рамсдел и Шимон Сакагучи

Носители на Нобеловата награда за медицина за 2025 г. са американците Мери Бранкоу, Фред Рамсдел и японецът Шимон Сакагучи за откритията им, свързани с периферната имунна толерантност.

Учените откриват как имунната система се държи под контрол, защото ако тя не бъде регулирана, започва да атакува собствените си органи. Новаторските открития на тримата изследователи за периферната имунна толерантност, която предотвратява увреждането на тялото от имунната система и откриването на пазителите й – регулаторните Т-клетки, които не позволяват на имунните клетки да атакуват собственото си тяло, са в основата на решението на Нобеловия комитет да ги обяви за носителите на Нобеловата награда за медицина за 2025 г.

Решението на Нобеловия комитет

В часовете по обед на 6 октомври 2025 г. секретарят на Нобеловия комитет Томас Пърлман обяви носителите на Нобеловата награда за медицина за 2025 г.

Американските учени Мери Бранкоу и Фред Рамсдл и японският изследовател Шимон Сакагучи са отличени за своите фундаментални открития. Учените идентифицират регулаторните Т-клетки, които играят ролята на пазители на имунната система и не позволяват на имунните клетки да атакуват собственото си тяло. „Тяхната област на изследване е известна като периферна имунна толерантност.“

„Техните открития са решаващи за разбирането ни затова как функционира имунната система и защо не всички развиваме сериозни автоимунни заболявания“, заяви по време на церемонията по обявяването на тазгодишните носители на Нобел за медицина председателят на Нобеловия комитет Оле Кемпе.

С откритието на регулаторните Т-клетки се поставя основата на нова област за изследвания. Откритията на тримата учени водят до разработването на потенциални терапии, които в момента се оценяват в различни клинични изпитвания.

„Надеждата е, че ще се постигне лечение или излекуване на автоимунни заболявания, че леченията на рака ще бъдат много по-ефективни и ще бъдат предотвратени сериозни усложнения след трансплантациите на стволови клетки“, коментират от Нобеловия комитет.

Имунната система е истинско чудо на сложни контроли и баланси, които позволяват стабилна защита срещу инфекции, а в повечето случаи избягват разрушителните реакции срещу тъканите в тялото. Въпросът как се поддържа подобен баланс озадачава имунолозите повече от столетие.

„Чрез комбинация от проницателни наблюдения и прецизно разработени експерименти тазгодишните лауреати на Нобеловата награда за медицина Мери Бранкоу, Фредерик Рамсдел и Шимон Сакагучи направиха открития, които дадоха отговори. Чрез определянето на CD4+CD25+FOXP3+регулаторните Т-клетки и тяхното значение в контрола на автореактивните отговори, изследванията им дадоха решително начало на работата в областта на периферната имунна толерантност, медиирана от Treg клетки. И това е история на научно любопитство, упорити изследвания и открития, които революционизираха разбирането за имунната регулация и значението за самотолерантност, автоимунитет и избягване на тумори“, пишат още членовете на Комитета, в аргументацията си.

За носителите на Нобел за медицина 2025 г.

Мери Бранкоу е част от екипа на Института по системна биология Сиатъл,САЩ. Възпитаничка е Университета Принстън, където през 1991 г. получава докторска степен по молекулярна биология.

Имунологът д-р Фредерик Рамсдел е възпитаник е на Калифорнийския университет в Сан Диего. Работи в биотехнологичната компания Sonoma Biotherapeutics в Сан Франциско, САЩ, която разработва инженерни регулаторни Т-клетъчни терапии за лечението на автоимунни и инфекциозни заболявания чрез възстановяването баланса на имунната система.

Имунологът проф. Шимон Сакагучи от Университета Осака, Япония, е ученият, който през 1995-а открива нов клас Т-клетки и показва, че имунната система е по-сложна отколкото се смята дотогава.

Пет години по-късно американските му колеги допълват откритието на проф. Шимон Сакагучи, давайки отговор на въпроса защо специфичен щам мишки е особено уязвим към автоимунни заболявания. Мери Бранков и Фредерик Рамсдел откриват, че тези мишки имат мутация в гена, която наричат Foxp3. Установяват още, че мутациите на човешкия еквивалент на този ген причиняват IPEX синдром – рядко и сериозно автоимунно заболяване.

През 2003 г. проф. Сакагучи свързва откритията на американските си колеги със собственото си, направено през 90-те години на миналия век. Имунологът доказва, че генът Foxp3 управлява развитието на регулаторните Т-клетки.

Така откритията на носителите на Нобел за медицина 2025 г. поставят началото на изследването на периферната толерантност, която се оказва решаваща, когато става дума за лечение на рак и автоимунни заболявания.