Шведският генетик проф. Сванте Пебо е носителят на Нобел за медицина за 2022 г.

Нобеловата награда за медицина и физиология за 2022 г. е присъдена на проф. Сванте Пебо (Svante Pääbo). Секретарят на Нобеловия комитет Томас Пърлман обяви лауреата и подчерта, че едно от престижните отличия в научния свят е за откритията на шведския специалист по еволюционна генетика за геномите на изчезналите хомини и човешката еволюция.

Сванте Пебо и неговите научни постижения

Проф. Сванте Пебо е специалист по еволюционна генетика. Сред едни от най-значимите му открития се нареждат създаденият от него метод за анализиране на древната ДНК, секвенирането на генома на неандерталците и откритият от него неизвестен вид от семейството на човекоподобните – Денисовия човек.

Особено значим факт е, че „пионерските открития на проф. Сванте Пебо създават изцяло нова област на изследване – палеогеномиката, а картографирането, което той прави на генетичната маса на изчезналите неандерталци и денисовци, ни даде съвършено нови условия за разбиране на генетичната основа на това, което ни прави уникални хора“, посочват от Нобеловия комитет от Каролинския институт.

Изследванията на шведския учен дават информация затова как древните гени оказват влияние върху физиологията на съвременния човек и имат сериозен принос в изучаването на човешката еволюция.

Както подчертават от Нобеловия комитет, откритието на проф. Пебо затова, че хомините предават гените си към Homo sapiens след миграция от Африка преди около 70 000 години, е изключително важно.

„Този древен поток от гени към днешните хора има значение за физиологията. Например, дава отговор на въпроса как имунната ни система реагира на инфекциите“, пишат в аргументацията си за присъждането на отличието на шведския учен от Нобеловия комитет.

Не на последно място сред аргументите на членовете на Комитета е и това, че изследванията на проф. Пебо търсят отговор на въпроса, който не спира да вълнува човечеството. Разбира се, става дума за това откъде идваме, какъв е произходът ни и какво ни прави уникални.

Методът за изследване ДНК на неандерталците

Изследванията доказват, че Homo sapiens се появява за първи път преди 300 000 години в Африка, а неандерталците – нашите най-близки познати родственици, населяват Европа и Западна Азия от 400 000 години до преди 30 000 години, когато изчезват. Преди 70 000 години групи от Homo sapiens мигрират от Африка към Близкия Изток и се разпространяват по целия свят.

Каква е връзката ни с неандерталците е въпросът, на който проф. Сванте Пебо посвещава част от научните си търсения. За да бъде открита тази връзка, е нужно да бъде секвениран геномът на ДНК, която е възстановена от архаични екземпляри.

В началото на кариерата си шведският учен използва съвременните генетични методи за изследване на ДНК на неандерталците. Съвсем скоро разбира, че за да постигне резултати, е нужно да създаде метод за изследване на ДНК на древните, на което посвещава няколко десетилетия. Посветеността на учения води до успех. Благодарение на метода проф. Пебо успява да секвенира част от митохондриална ДНК от парче кост, което е на 40 000 години. Сравненията показват, че неандерталците са генетично различни от съвременните хора и шимпанзетата.

Секвенирането на неандерталския геном

Това е само началото на поредица от научни търсения, които водят до факта, че ученият постига, както пишат от Нобеловия комитет, привидно невъзможното. През 2010 г. той публикува първата последователност на неандерталския геном, а сравненията и анализите показват, че най-новият общ прародител на неандерталците и Homo sapiens е живял преди около 800 000 години.

>>>Гените, наследени от неандерталците, увеличават риска от зараза с COVID-19, но намаляват риска от ХИВ

Изследванията продължават. Генетикът и колегите му установяват, че ДНК последователностите на неандерталците имат повече сходство с последователности на съвременни хора, които произхождат от Европа или Азия, отколкото от Африка. Изводът, който учените правят е, че по време на хилядолетното си съжителство неандерталците и Homo sapiens се кръстосват, а при съвременните хора с европейски или азиатски произход между 1% и 4% от генома е от неандерталците.

Всички тези изследвания ученият осъществява в създадения от него в Лайпциг, Германия, Институт за еволюционна антропология на Макс Планк.

Сензационното откритие на Денисовия човек

През 2008 г. археолозите откриват фрагмент от кост на пръст на 40 000 години в Денисовата пещера в Сибир. За радост на учените костта е с изключително добре запазена ДНК, която екипът на проф. Пебо секвенира. Оказва се, че ДНК последователността е уникална в сравнение с известните до този момент последователности и на неандерталци, и на съвременни хора. Екипът открива неизвестен хоминин, нарича го Денисовия човек.

Изследванията показват, че има размяна на гени между него и Homo sapiens и тази връзка се наблюдава за първи път в популации в Меланезия (регион в Океания, който се простира от Нова Гвинея до Фиджи) и части на Югоизточна Азия, където индивидите носят до 6% от ДНК на Денисовия човек.

Откритията на носителя на Нобел за медицина и физиология за 2022 г. създават ново разбиране за еволюционната ни история.

По времето, когато Homo sapiens мигрира от Африка, най-малко две изчезнали популации на хоминини обитават Евразия. Неандерталците са живели в западна Евразия, а денисовците в източните части. При експанзията на Homo sapiens извън Африка и миграция на изток видът им се среща и кръстосва както с неандерталци, така и с денисовци.

Новата научна дисциплина

Иновативните изследвания на проф. Сванте Пебо са в основата на създаването на нова научна дисциплина – палеогеномиката.

Откритията му създават ресурс, който научната общност използва, за да научи много повече за човешката еволюция и миграцията.

„Благодарение на откритията на Сванте Пебо разбираме, че архаичните генни последователности от нашите изчезнали роднини влияят върху физиологията на съвременните хора. Такива примери са Денисовата версия на гена EPAS1, която дава предимство за оцеляване на голяма надморска височина и е често срещана сред хората, живеещи днес в Тибет, и неандерталските гени, които оказват влияние на имунния ни отговор към различните видове инфекции“, пишат още членовете на Нобеловия комитет, аргументирайки решението си.

За проф. Сванте Пебо

Носителят на Нобел за медицина и физиология за 2022 г. е роден в Стокхолм. Образованието му е многообразно и включва както обща биология, медицинска генетика, еволюционна антропология, така и история на науката, египтология и преводаческа дейност. Проф. Сванте Пебо специализира в Швейцария, САЩ, Великобритания, Япония. Почетен член на множество световни академии и носител на още повече награди и отличия.

>>>Проф. Дейвид Джулиъс и проф. Ардем Патапутян са носителите на Нобелова награда за медицина за 2021 г.

Любопитна подробност е, че бащата на проф. Сванте Пебо е също носител на Нобелова награда за медицина. През 1982 г. проф. Суне Бергстрьом, специалист по физиологична химия, е отличен с още двама свои колеги за откритията им за простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества. Простагландините са хормони, които контролират важни и оздравителни процеси в тялото ни. През 50-те години на миналия век проф. Суне Бергстрьом успява да създаде чисти простагландини и да определи химичните им структури.

Извън научните изследвания и открития бащата на настоящия Нобелов лауреат е заемал множество административни длъжности, сред които ректор на Каролинския институт в Стокхолм, президент на Кралската шведска академия на науките, председател на Глобалния комитет на СЗО по медицински изследвания, включително и председател на борда на директорите на Нобеловата фондация.

Пред изданието „Dagens Nyheter” проф. Сванте Пебо признава, че първото, което му минава през ума, след като Томас Пърлман от Нобеловия комитет му съобщава новината, е, че това е шега. Казва, че не е очаквал подобно признание, но е благодарен.

Между другото Нобеловата награда рядко се присъжда само на един човек. По-често става дума за група от изследователи.

Според члена на Нобеловия комитет проф. Стен Линарсон в този случай Нобел е само за един и това е недвусмислено, защото: „Той разработва цяла област – палеогенетиката, водеща фигура е, направил е толкова велики открития и най-вече защото зададе фундаменталния въпрос какво прави нас, хората, уникални“.