Възстановиха челюстта на жена чрез трансплантация на кост от таза

Медиците от Клиниката по съдова хирургия на УМБАЛ – Бургас възстановиха долната челюст на жена чрез трансплантация. Сложната интервенция продължава 12 часа и е извършена от 15 специалисти.

Случаят

Радка Чакърова е на 74 години. Тя е с диабет, високо кръвно налягане, има и други заболявания. Започва да чувства болки и подуване в дясната половина на долната челюст в началото на 2026 г. Насочват я към лицево-челюстния хирург д-р Ивайло Радев. Специалистът назначава рентгеново изследване, защото има съмнение за причините за подуването и болките. Става ясно, че челюстта е засегната от туморен процес. Вземат материал за тъканно изследване, което доказва, че туморът е доброкачествен. В същото време обаче той разрушава челюстта сериозно. „Разрушаването е до степен, че има риск от спонтанното счупване на челюстта“, обяснява д-р Радев.

Дъщерята на Радка си спомня какво казват тогава лекарите: „Челюстта й става като черупка на яйце и може да се строши. Ако не бъдат взети мерки, майка ми няма да може да се храни, а лицето й ще се изкриви.“

Степента, в която туморът засяга челюстта, не позволява дентално лечение, затова лицево-челюстният хирург предлага друг вид лечение.

Планът за лечение

Д-р Ивайло Радев предлага засегнатата част да бъде премахната и да се замени с кост от таза заедно с част от меките тъкани и хранещите я съдове. „Хемимандибулектомия с васкулизирана илиачна присадка“ е името на процедурата. Подобни интервенции представляват техническо предизвикателство. В Европа и света са рутинни, но у са все още рядкост, вероятно защото за тях са нужни както специализирана апаратура и условия, така и подготвен мултидисциплинарен екип.

От УМБАЛ-Бургас уточняват, че тазовата кост е предпочитано донорно място за реконструкция на долната челюст. Причината е в естествената й извивка, която позволява на лекарите максимално точно да пресъздадат ъгъла на долната челюст и половината от тялото й до района на брадичката. Живата кост, захранена от кръвоносни съдове, предотвратява възможността в бъдеще присадената костна тъкан да се стопи от една страна, от друга позволява на един по-късен етап да бъде извършено протетично лечение на новата челюст. Терапията е чрез зъбни импланти, протези и други, а процесът прави възможно възстановяването на челюстта и нормалната дъвкателна функция.

Планът за лечение е прецизиран под ръководството на проф. Валентин Василев, началник на Клиниката по съдова хирургия. Всеки един от етапите е проигран многократно.

Проф. Валентин Василев обяснява, че операцията е по-сложна от присаждане на бъбрек. Причината: „Освен костта трябваше да се вземат и захранващите я съдове, за да се зашият към съдовете на шията, което да подсигури кръвоснабдяването и прасадката да остане жива и да зарасне“, пояснява той.

Операцията

За подобна интервенция от огромно значение е не само добрата апаратура, но и пълният синхрон между различните специалисти. Операцията извършват всички лекари от Клиниката по съдова хирургия, няколко екипа анестезиолози от Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение, лицево-челюстният хирург д-р Ивайло Радев и д-р Илина Костова, която е специализант по орална хирургия.

Операцията продължава 12 часа. На лицево-челюстния хирург отнема доста време да напасне прецизно новата кост към челюстта, да я фиксира с метални пластини и винтове и да оформи правилно меките тъкани около нея. Ключова е и работата на съдовите хирурзи, тъй като изисква концентрация и отлични микрохирургични умения, защото съдовете са с дебелина около милиметър. Едно трепване на ръката под микроскопа може да провали всичко, защото ако съдът се запуши, новата кост може да загине.

Не по-малко предизвикателство при толкова продължителна операция е и анестезията. И тук не става дума само за времето от половин денонощие, а и затова, че жената е с множество заболявания.

„Да поддържаш стабилен 74-годишен пациент с диабет, неговите усложнения, артериална хипертония и други заболявания в продължение на близо 12 часа на операционната маса, е истинско изкуство. При толкова дълга операция всяка минута е риск за сърдечносъдовата система. Налага се жизнените показатели да се следят постоянно и да се коригират“, разказва д-р Даниела Люцканова, началник на Отделението по анестезиология, реанимация и интензивно лечение в УМБАЛ-Бургас. И уточнява, че след операцията настаняват Радка Чакърова в реанимацията, за да може събуждането й да е плавно, а организмът й да се адаптира към нормалната жизнена среда. Целият екип на отделението полага грижи за това.

Две седмици след интервенцията Радка говори нормално, преглъща и се храни без затруднения през устата.

Благодари от сърце на всички лекари, които я спасяват.

Специалистите казват, че резултат е повече от обнадеждаващ. Д-р Ивайло Радев подчертава, че това е първият етап от лечението й, следва периодът на възстановяване и дентална рехабилитация, а състоянието на Радка ще бъде проследявано в продължение на няколко месеца.