В близо 90 на сто от случаите ракът на щитовидната жлеза е с добра прогноза

Един процент от населението страда от рак на щитовидната жлеза по данни от Националния раков регистър. Това е най-често срещания ендокринен карцином и за разлика от рака на стомаха, яйчника или гърдата той е с добра диагноза в близо 90 на сто от случаите.

Ендокринолози, патолози, специалисти по нуклеарна медицина, хирургия и други лекари, имащи отношение към пациенти със злокачествено заболяване на щитовидната жлеза, обсъдиха на научен форум в столицата теми за последните достижения в областта. Събитието беше организирано от Българското сдружение по тиреоидия и паратиреоидия и Клиничния център по ендокринология и геронтология към МУ – София.

Смъртността при рака на щитовидната жлеза е под 1%, като положителното при него е, че рядко е агресивен и в най-разпространената си форма – папиларния карцином. Когато пациентът е в напреднала възраст, туморът не расте и не метастазира в лимфните възли, той дори може да не бъде премахнат оперативно и да се наблюдава до живот.

Специалистите дават надежда дори на млади жени с отстранена жлеза заради рак да заченат, износят и родят собствени деца. Благодарение на достиженията в медицината те могат да го постигнат чрез лекарства, които заместват функцията на щитовидната жлеза.

Познати са 4 вида рак на този орган. Най-често срещаният е папиларният, който обхваща 80-85 на сто от случаите. По-рядко се диагностицира фоликуларният, чийто дял е около 10-15 на сто, третият по статистика е медуларният с 3-5% и най-опасен и рядко срещан е недиференцираният карцином, който обхваща 1% от случаите.

Болестта е присъща за жените и протича безсимптомно. В много напреднал стадий може да се открие твърд възел в щитовидната, да се наблюдава увеличаване на лимфните възли по шията, задух, затруднено преглъщане или промяна на гласа.

Съществуват както оперативни, така и неоперативни методи за лечение на щитовидната жлеза. Същото се отнася и за тиреоидния карцином и метастазите му. Постига се чрез лазерна или радиочестотна термоаблация, с фокусиран ултразвук или с химична аблация с етанол. Според проф. Здравко Каменов от УМБАЛ „Александровска“ лекарите прибягват към неоперативния метод на лечение, когато пациентът не е в добро състояние или не желае да се подложи на операция.

Специалистите съветват, че трябва да се консумира йодирана сол, защото недостатъчният прием на йод се отразява на щитовидната жлеза. Недостигът на елемента се превръща в сериозен рисков фактор, когато има наличие на рак на жлезата. Едни от последствията са тежки нарушения в развитието на психиката, физиката и мозъка, особено при бременност. Ако бъдещата майка е с йоден дефицит, бебето не получава достатъчно от нея, а не може и да компенсира от собствената си жлеза, тъй като тя започва да работи в 3 месец. Така мозъкът му не се развива и настъпва кретенизъм.

По статията работи: Ирина Тенева
Източник: dnevnik.bg
Снимка: yalemedicine.org