Над 1,5 милиарда души в света са изложени на риск от заболяване на щитовидната жлеза

Повече от милиард и половина хора в света са изложени на риск от заболяване на щитовидната жлеза, а стотици милиони живеят с тези заболявания. Данните показват, че над 50% от хората не са диагностицирани.

В седмицата, посветена на осведомеността за заболяванията на щитовидната жлеза, която започна на 25 май и продължава до 31 май 2022 г., Националната пациентска организация и Сдружението ВИОМ поставят началото на Национална информационна и скринингова кампания, която минава под мотото „Дойде ли ти до гуша? Не чакай, а действай!“.

За кампанията

Основната цел на кампанията е българите не само да научат подробности за заболяванията на щитовидната жлеза, но и да започне реално процес на ранна профилактика. Един от сериозните дефекти на здравната ни система е свързан точно с начините на превенция и на ранна профилактика, които са в основата на доброто здраве. В този смисъл Пациентската организация полага от години сериозни усилия, за да промени ситуацията.

Настоящата кампания е организирана така, че за заболяванията, последиците от тях, но и за проблемите и начините на предпазване да се говори не само в рамките на няколко дни.

Националната кампания е в два етапа. Първият е през месеците май и юни на 2022 г., а вторият през септември и октомври.
В сайта на НПО е създаден специално раздел „Щитовидна жлеза“, в който може да се намери актуална информация. Три уебинара, в които участват специалисти, дават възможност хората да научат подробности и да зададат въпросите, които ги вълнуват и да получат компетентни отговори.

Другата важна част от кампанията е скринингът, който ще се проведе през юни на различни места в страната. Прегледите са безплатни за всички, които желаят да проверят състоянието на щитовидната си жлеза и да научат дали всичко е наред, или имат заболяване.

Щитовидната жлеза и какво трябва да знаем за нея

Какво трябва да знаем за щитовидната жлеза беше темата на първия уебинар. В него участие взеха ендокринолозите от Университетската болница „Александровска“ доц. Пламен Попиванов и д-р Наталия Темелкова.

"Според СЗО причините за интелектуалния дефицит и за развитието в света са две и това са гладът в Третия свят и недостигът на йод, който възпрепятства развитието на интелекта“, така започна своето експозе доц. Попиванов и подчерта, че йодът има съществено и незаменимо значение за щитовидната жлеза, а тя има същото значение за живота. Без нея човек може да живее не повече от два-три месеца.

Щитовидната жлеза е тази, която определя енергийния баланс на организма. Тя е в основата на процесите, които ни изграждат – хормоните й са нужни, за да нараснем от една клетка до цялостен организъм, за да не сме зависими от околната среда и да се развият нервните връзки в мозъка, за да имаме нормален интелект.

Йодът и неговото значение

Преди в България да започне йодиране на солта годишно в страната ни се раждат близо 3000 деца с диагнозата кретенизъм - изоставане в умственото и физическо развитие заради недостига на хормона тироид, причинен от недостатъчния прием на йод по време на бременността.

Сега това вече не съществува. Доц. Попиванов обясни защо: „Веднага след раждането на всяко бебе от петичката му се взема кръв и се изчислява колко е ТСХ (тиреоидостимулиращ хормон) и ако има недостиг, веднага започва лечението му.“

За да се синтезират хормони на щитовидната жлеза е нужен йод. Той съществува единствено в морето, но не и на сушата. Особено бедни на йод са планинските области.

Според представената от ендокринолога структура на йод дефицитните състояния, най-тежкото е кретенизмът, който обхваща между 1% и 10% от жителите на земята. Следват хората с намален интелект, които са между 5% и 30%, а между 30% и 70% са хората, при които се наблюдава загуба на енергия и появата на болести заради хипотиреоидизъм.

През 1954 г. в България започва да действа Национална програма за йод дефицитните заболявания и с йодирането на солта четири години по-късно, проблемът е решен. „Само с пет грама йодирана сол, ние си решаваме проблема“, коментира доц. Пламен Попиванов и за пореден път припомни, че дефицитът на йод е в основата на болестите на щитовидната жлеза като болестта на Хашимото и Базедовата болест както и на появата на карциноми.

Прекаленият прием на йод е също толкова опасен колкото и липсата му, категоричен беше специалистът.

Най-често срещаните проблеми при пациентите със заболявания на щитовидната жлеза

„Тъй като медицината у нас не е хуманна, а се основава на договорни отношения и еднолични търговци, ние, лекарите, имаме твърде малко време да разговаряме с пациентите и да им обясняваме подробно. Точно затова те имат крайно нереалистични очаквания. Обикновено очакват да бъдат излекувани тук и сега, което е невъзможно. И когато това не се случи, те започват да преминават от един лекар на друг и от един препарат на следващия“, констатира доц. Попиванов, позовавайки се на своя близо 40-годишен опит.

Другият проблем е, че всички вегетативни, депресивни и тревожни състояния се обясняват с щитовидната жлеза. Неправилната преценка, когато става дума за стягане в основата на шията, което се приписва абсолютно неоснователно на болест на щитовидната жлеза, защото става дума за обикновен спазъм, е също сред проблемите, създаващи напрежение.

Заболяванията на щитовидната жлеза

Най-масовите проблеми са свързани с намалена функция на жлезата или хипотиреоидизъм и повишена – хипертиреоидизъм.

„Добре е да се знае, че когато хормоните са нормални, това не означава, че няма проблем на щитовидната жлеза, защото е възможно да са налице структурни промени. Така наречената популярно в разговорния език "гуша" в медицината се свързва с дифузно, цялостно увеличение на жлезата. Сред другите деформации са пълната й атрофия, наличието на различни по големина възли или промени в кръвоснабдяването“, разясни от своя страна д-р Наталия Темелкова.

Сред причините за появата на заболяванията на щитовидната жлеза са на първо място дефицитът на йод, различни автоимунни, възпалителни и вирусни процеси, но и много медикаменти с богато йодно съдържание могат да провокират промени в нея.

Акцент в изложението на ендокриноложката беше начинът на диагностициране. Основните хормонални изследвания са FT3, FT4, TSH. Ключови в диагностиката на заболяванията са изследванията на няколко групи антитела като anti TPO, anti Tg, TSH-R-AB.

По повод изследването за тиреоглобулин д-р Темелкова подчерта, че тъй като в някои лаборатории той е посочен като туморен маркер заедно с калцитонина, е добре да се знае, че за злокачествено заболяване на щитовидната жлеза няма туморни маркери.

„Белтъкът тиреоглобулин може да се използва като туморен маркер и има диагностично значение единствено, когато щитовидната жлеза е отстранена".

Един от бързите и изключително прецизни методи е ехографията на щитовидната жлеза. Сред другите начини на диагностика са сцинтографията, СПЕКТ-та на шийната област, благодарение на който се определя много точно наличието на определено формирование както още скенерът и ядрено-магнитният резонанс. „Пациентите незаслужено се страхуват от тънкоиглената аспирационна биопсия, а методът е бърз, безвреден и дава точни резултати“, подчерта д-р Темелкова.

Специалистката заяви, че невинаги е нужно да се изследват и трите хормона, защото вървят в пакет в лабораторията. В повечето случаи е достатъчно само изследване на ТСХ.

“Люшкането от една в друга крайност не е добър вариант. С възрастта нормите се променят. ТСХ между 5-6 е напълно приемлив резултат за хората над 70 години, те просто трябва да бъдат наблюдавани, а не да започне веднага лечение. Подобна е ситуацията и с хората над 90 години, при които стойности между 6 и 7 на този маркер са напълно приемливи. От друга страна при бременните ТСХ през първия триместър трябва да бъде между 0,1 и 2,5, във втория между 0,2 и 3, а в третия между 0,3 и 3. Анализът трябва да е съобразен с възрастта и с това има ли пациентът други заболявания.“

За истината на информацията

Един от сериозните проблеми е свързан с огромното количество информация за заболяванията на щитовидната жлеза. „Насочвам вниманието към това, заради огромния брой разговори, по време на които се налага да убеждавам хората, че няма как да бъде приложен метод на лечение, за който са прочели в някой вестник.“

Хората трябва да бъдат сигурни в истинността на информацията. В този смисъл е от значение базата, на която стъпват изводите. И това със сигурност не може да бъде личният опит на пациент, изпробвал нещо, дало резултат. Базата са мета анализите, при които се обобщават данни от огромен брой пациенти, клиничните проучвания.

Митовете за тиреоидита на Хашимото

Тиреоидита на Хашимото е сред може би най-известните и най-дискутирани в пресата заболявания на щитовидната жлеза. И това е причината д-р Наталия Темелкова да развенчае някои от най-разпространените митове за заболяването.

• Причина за затлъстяване и наднормено тегло: Не, може да има покачване на килограми, но то е твърде незначително.
• Води до други автоимунни заболявания: Не, не води, но често се комбиниран с тях
• Необходимо е да се приема йод: Не, защото йодът е част от терапията и е включен в медикаментите
• Безглутеновата диета може да излекува заболяването: Не съществуват медицински доказателства, че безглутеновият режим може да подобри състоянието или да излекуван
• При лечение жлезата става „мързелива“: Не, защото вече има проблем и жлезата не успява да отдели достатъчно количество хормони
• От приема на тироидни хормони се пълнее: Точно обратното, като се нормализира функцията на щитовидната жлеза, хората отслабват
• Не може да се забременее: Категорично не отговаря на истината