В Ню Йорк успешно трансплантираха генномодифициран бъбрек от прасе на починал човек

Хирурзи от болница „Langone“ към Нюйоркския университет извършиха първата по рода си трансплантация на генномодифициран бъбрек от прасе на човек, който не бе отхвърлен през първите 54 часа. Грандиозният успех дава надежда на хилядите тежко болни, които са в списъците на чакащи. 

Пациентът е бил в мозъчна смърт, а реакцията на тялото му след сложната интервенция е наблюдавана в продължение на 54 часа. Все още има много неизвестни, свързани най-вече с това дали органът няма да бъде отхвърлен на по-късен етап, но учените са на мнение, че тази първа крачка е многобещаваща.

Д-р Дори Сегев, професор по трансплантационна хирургия в медицинско училище „Johns Hopkins“, уточнява, че тепърва предстои да се проследи колко дълго бъбрекът ще запази своите функции, но въпреки това „откритието е наистина ключово“.

Резултатите от операцията все още не са прегледани и одобрени от независими експерти в областта.

Години наред изследователи опитват да създадат генномодифицирани органи в тяло на прасе, които след това да бъдат трансплантирани на човек.

Как протича трансплантацията на бъбрек от прасе?

Процедурата е почти идентична със стандартната при присаждане на орган, като реципиентът е човек, изпаднал в мозъчна смърт, който е бил включен на апарат за изкуствена вентилация на белите дробове.

Хирурзите свързват бъбрека с кръвоносните съдове в бедрото, извън коремната кухина. Д-р Робърт Монтгомъри, който извършва операцията през септември, разказва: „Бъбрекът започна да работи почти веднага, произвеждайки урина и отделяйки чрез нея отпадъчното вещество креатинин.“ Накрая лекарите го покриват със защитен слой, за да могат да наблюдават работата му и да вземат проби за целия период от 54 часа. Екипът отчита нормални нива на урина и креатинин и липса на признаци за отхвърляне на органа.

Учените не се притесняват от факта, че бъбрекът е извън тялото на починалия, защото най-често усложнения и отхвърляне след трансплантация настъпват, когато човешката кръв започне да циркулира в него.

Бъбрекът започва да функционира нормално почти веднага след трансплантацията

Според д-р Монтгомъри има много голяма вероятност той да функционира нормално и в самото тяло, след като не е бил отхвърлен първоначално, и допълва: „Постигнахме повече, отколкото очаквах. Органът изглеждаше като всеки друг, който е бил взет от човек. Често се случва дарен бъбрек от починал пациент да заработи, но след известно време – дни и дори седмици. Генномодифицираният бъбрек от прасе заработи почти веднага.“ Експертът вярва, че „генномодифицираните прасета могат да се окажат спасение за много хора, които чакат орган.“

Съсловието на хирурзите се раздели на две по повод направената трансплантация. Едните са оптимистично настроени и твърдят, че до няколко месеца органи от прасе ще могат да се трансплантират на живи хора, а другите предупреждават, че пътят е дълъг и има още много неща, които трябва да бъдат изяснени.

Д-р Ейми Фрийдман, главен изпълнителен директор по медицинските въпроси на донорската организация „LiveOnNY“, е един от хората, ангажирани с подбора на подходящ реципиент. Приживе починалият е заявил своето желание органите му да бъдат дарени, но, тъй като не са били подходящи за трансплантиране, роднините се съгласяват тялото му да бъде използвано за научни цели и експерименти.

Според д-р Фрийдмън е напълно възможно занапред да се създаде и генномодифицирано сърце или черен дроб.

„Пътят ще бъде труден“

Д-р Дейвид Класен, изпълнителен директор на организацията „United Network for Organ Sharing“, е предпазлив в прогнозите си и смята, че препятствията по пътя ще бъдат много. Той споделя, че понякога трансплантираният бъбрек бива отхвърлен на по-късен етап, въпреки съвместимостта между донор и реципиент.

Бъбречната функция не се изчерпва с пречистването на кръвта от токсините. Учените се притесняват от вируси, които могат да бъдат предадени от животното на пациента. Според д-р Класен „процесът по трансплантация е изключително сложен и би било наивно да се вярва, че проблемите са приключили.“

Ксенотрансплантация

Ксенотрансплантацията – присаждане или трансплантация на органи и тъкани от животински видове на човек, е позната от векове. В миналото амбициозни лекари са опитвали да използват кръв и кожа от животни при лечение на хора. През 60-те години на 20-и век са извършени няколко трансплантации на бъбрек от шимпанзе на хора, но всички пациенти умират. През 1983 г. сърце на павиан е присадено на малко момиченце, което умира 20 дни по-късно.

Предимства на органите от генномодифицирано прасе

За разлика от органите от маймуна, тези от прасе са по-подходящи за трансплантация поради няколко причини.

• По-лесно се създават в лабораторна среда;
• По-бързо достигат крайна фаза на развитие;
• Достигат човешки размери в рамките на 6 месеца.

Генна модификация на прасе

Преди трансплантацията екипът потиска специфичен ген в прасето, който кодира захарна молекула, отговорна за агресивното и необратимо отхвърляне на трансплантирания орган. Животното е разработка на компанията „Revivicor“, чиито експерименти имат разрешение от Американската агенция за контрол на храните и лекарствата.

Освен бъбрека, екипът на д-р Монтгомъри присажда и тимуса, жлеза, която подпомага нормалното функциониране на имунната система. Целта е да се предотврати евентуална остра реакция на организма спрямо новия орган.

Експертът признава: „Дългосрочните прогнози са неясни, но въпреки това получихме отговори на някои въпроси, което ще ни позволи да продължим напред в търсене на решение за хилядите тежко болни хора, чието спасение се крие единствено в трансплантацията.“

Датата на публикацията е обновена по технически причини.