Изкуствено сърце и бъбрек от прасе бяха поставени едновременно на жив реципиент

Акценти

Лекари от медицински център Langone към Нюйоркския университет извършиха първата трансплантация на генномодифициран бъбрек от прасе, съчетана с поставяне на изкуствено сърце.

Лиза Пизано не може да се подложи на стандартна трансплантация

Пациентът е 54-годишната Лиза Пизано от Ню Джърси, която страда от сърдечна и бъбречна недостатъчност. Бъбречното заболяване е в последен стадий, което налага ежедневна хемодиализа. Заради хроничните си проблеми и недостига на донорски органи в Щатите, жената не може да се подложи на стандартна трансплантация на сърце или бъбрек.

Пизано споделя, че когато е разбрала за тази възможност, не се е колебала и за миг. „Опитах всичко друго и вече съм толкова уморена. Казах си, че ще се възползвам от този шанс, за да мога да прекарам още време с внуците си“, разказва още пациентката.

Недостигът на донорски органи и бъдещето на ксенотрансплантациите

Търсенето на донорски органи далеч надвишава предлагането. Всеки ден 17 души в САЩ умират, докато чакат подходящ донор. Бъбреците са най-малко, а пациентите, които се нуждаят от тях, най-много.

Учените са на мнение, че бъдещето е в ксенотрансплантациите (трансплантации на животински органи на човек) и само така може да бъде разрешен проблемът с недостига на органи. Методът на генно редактиране позволява извършването на прецизни промени в ДНК на прасето, за да се избегне разпознаването на сърцето като чуждо тяло и неговото отхвърляне от човешкия организъм.

>>> Първа трансплантация на генномодифициран бъбрек от прасе на жив човек

Първо присаждане на тимусна жлеза и бъбрек от прасе

На 4 април 2024 г. лекарският екип поставя на Пизано механичното сърце (VAD), а на 12 април – генномодифициран бъбрек и тимусната жлеза. Това е първата операция, при която се съчетава трансплантация на бъбрек с тимусна жлеза и втората операция по присаждане на генномодифициран бъбрек от прасе на жив реципиент.

Първият жив реципиент на бъбрек от прасе е 62-годишният Рик Слеймън, опериран в Масачузетската болница през март 2024 г.и изписан през месец април. Сърца от прасе бяха трансплантирани и на други двама пациенти, които обаче починаха няколко седмици по-късно.

Сърдечна недостатъчност и рак на дебелото черво

Освен бъбречна недостатъчност, Лиза Пизано страда и от конгестивна сърдечна недостатъчност. Поставени са й няколко стента и са й извършени множество катетеризации. През 2020 г. жената разбира, че е болна от рак на дебелото черво, което налага голяма част от него да бъде премахната.

Д-р Робърт Монтгомъри, директор на института по трансплантации Langone, който извършва сложната процедура, споделя: „Пациентката се влошаваше бързо и й оставаха дни или седмици живот. Тя беше диагностицирана едновременно със сърдечна и бъбречна недостатъчност, но не беше подходяща за комбинирана трансплантация заради другите й съпътстващи заболявания.“

Лекуващият я екип получава разрешение от Агенцията за храните и лекарствата (FDA) по силата на клаузата за спешна употреба при терминално болни пациенти, които нямат друга алтернатива.

>>> Извършиха втора трансплантация на сърце от прасе на жив човек в САЩ

Генни модификации на бъбрека от прасе

При генната модификация на бъбрека се отстранява генът, отговорен за производството на захар алфа гал, която се среща по повърхността на животинските клетки. Тимусната жлеза, която участва в изграждането на добър имунитет, е трансплантирана заедно с бъбрека с цел организмът да я разпознае като собствена.

Д-р Монтгомъри уточнява, че направените генни редакции на бъбрека не са толкова сложни, колкото са били редакциите на предходните органи, трансплантирани на живи реципиенти. Той пояснява още: „Крайно време е да започнем да решаваме проблема с недостига на донорски органи. Колкото по-сложни модификации обаче правим, толкова по-трудно става да размножим новите гени. Ще трябва всеки път да клонираме прасе, за да използваме негов орган, а това е наистина трудоемко. Ето защо в конкретния случай преценихме, че по-малкото ще даде повече.“

Лекарят признава, че Пизано ще извърви дълъг път, но засега бъбрекът функционира много добре. Сърцето й също. Оттук нататък екипът ще следи състоянието й за евентуално отхвърляне и инфекция. Жената ще премине едномесечен рехабилитационен курс преди да бъде изписана.

Пациентката споделя, че преди ксенотрансплантацията й е било трудно да ходи и не е можела да прави почти нищо. Сега се чувства прекрасно и вярва, че я очаква хубаво бъдеще.

„Най-лошият сценарий е, че тялото ми може да отхвърли органа, но това не означава, че ще се случи същото и със следващия реципиент“, завършва Лиза.