Първа трансплантация на генномодифициран бъбрек от прасе на жив човек

Акценти

На 16 март 2024 г. хирурзи успяха да трансплантират за първи път генномодифициран бъбрек от прасе на жив човек. Сложната четиричасова процедура е извършена в болница Massachusetts General Hospital в Бостън.

Реципиент е 62-годишният Ричард Слейман, който страда от бъбречна недостатъчност в терминална фаза. Мъжът се чувства добре и вероятно ще бъде изписан на 23 март. Той се надява, че операцията ще помогне не само на него, но и на хилядите пациенти, които се нуждаят от трансплантация, за да оцелеят.

Заради задълбочаващата се донорска криза, през последните няколко години учени насочиха вниманието си към генетичните модификации на органи от прасе – бъбрек, черен дроб, сърце и други.
„Надяваме се, че този иновативен подход ще даде шанс за живот на милиони пациенти по света, които са диагностицирани с бъбречна недостатъчност“, споделя д-р Тацуо Каваи, директор по трансплантациите в Бостънската болница.

>>> Подготвят трансплантация на бъбрек от прасе във фетус

Ксенотрансплантациите могат да решат проблема с недостига на донорски органи

Ксенотрансплантацията представлява процедура, при която генномодифициран орган от животно се присажда на човек.

Няколко биотехнологични компании работят върху създаването на генномодифицирани органи от прасе. Целта на модификациите е да се намали риска от отхвърляне, предаване на вируси от животното и други усложнения.

Бъбрекът, който получава Ричард Слейман, е от прасе, създадено от компанията eGenesis. 69 генетични промени извършват учените върху ДНК на животните. Някои от тях се състоят в премахването на гени, а други в добавянето на човешки.

Майк Къртис, главен изпълнителен директор на eGenesis, вярва в огромния потенциал на геномното инженерство да променя живота на хора с тежки заболявания.

Рисковете, свързани с ксенотрансплантациите

Една от основните опасности е свързана с пренасянето на животински вируси върху човека.

Екозащитниците са против ксенотрансплантациите, защото те налагат умъртвяването на хиляди животни всяка година.

„Ако Агенцията за контрол на храните и лекарствата иска да изследва възможностите за използване на органи от прасе, е по-добре да разреши провеждане на първа клинична фаза. По този начин ще можем да съберем по-точна и систематизирана информация“, отбелязва Майкъл Гусмано, експерт по биоетика в университета Lehigh.

Хирурзи вече трансплантираха бъбрек и черен дроб от генетично модифицирани прасета на маймуни и на няколко човека в мозъчна смърт. Екип от Университета на Мериленд дори опита да трансплантира сърца на двама души. Пациентите живяха няколко седмици след процедурата.

Историята на Ричард Слейман

Борбата за живот на Ричард Слейман започва много отдавна. След 7 години на хемодиализа мъжът получава човешки бъбрек, който обаче спира да работи пет години по-късно. Това налага отново да премине на хемодиализа, вследствие на която развива тежки усложнения. „Когато трансплантираният ми бъбрек започна да отказва през 2023 г., отново се доверих на същия екип. Исках не само да живея по-добре, а и по-дълго“, завършва Слейман.

Процедурата по трансплантация на бъбрек от прасе е възможна благодарение на специална програма за разширена употреба при хора с животозастрашаващи заболявания.