Втора трансплантация на бъбрек от прасе на жив човек в САЩ

Акценти

На 25 януари 2025 г. екип от Масачузетската болница за втори път трансплантира успешно генетично модифициран бъбрек от прасе на жив човек. Първата операция бе извършена през месец март 2024 г.

Реципиентът Тим Андрюс получава бъбрек от прасе въпреки рядката кръвна група

Бъбрекът от прасе получава 66-годишният Тим Андрюс от Ню Хемпшир. Той е четвъртият в света, подложен на този вид ксенотрансплантация, и вторият, който живее с органа. Първият пациент умира два месеца след операцията.

Две години диализа

Андрюс е диагностициран с последен стадий на бъбречна недостатъчност и повече от две години е на диализа, която обаче не му се отразява добре. Мъжът получава и някои усложнения, сред които инфаркт през юли 2023 г.

Друга спънка преди бъбречната трансплантация е рядката му кръвна група – нулева. Това означава, че той може да дарява кръв на всеки, но да получава единствено от хора, които също са с нулева. Ако обикновено пациентите чакат между 3 и 5 години за бъбрек, тези с нулева кръвна група чакат между 5 и 10.

Бъбрекът от прасе функционира нормално

След изписването на 1 февруари 2025 г. от болницата в Масачузетс Тим Андрюс за първи път пропуска курс диализа. Лекарите, извършили операцията, разкриват, че новият му бъбрек от прасе функционира нормално.

"Още като се събудих, се почувствах по-добре. Имам сили и не съм отпаднал. Това е истинско чудо“, споделя мъжът.

Д-р Риела: „Ксенотрансплантацията е най-доброто решение за хора с тежка бъбречна недостатъчност“

Според Леонардо Риела, член на екипа, трансплантацията е идеалното решение за хора с бъбречна недостатъчност. Той обаче допълва, че острият недостиг на донорски органи принуждава повечето от тях да продължат с диализата – терапия, която поддържа живота им, но причинява тежки странични реакции и инфекции.

„Ксенотрансплантацията решава проблема с недостига на органи и е много по-добра алтернатива от диализата. Пациентите в последен стадий на бъбречна недостатъчност обикновено понасят трудно диализата и чакат дълги години, докато се появи подходящ донор. Те се нуждаят от бързо и животоспасяващо решение. Смятам, че сега направихме поредната крачка към намирането му“, допълва още Риела.

Тим Андрюс е категоричен, че освен него, от ксенотрансплантация се нуждаят и всички хора, които среща в диализния център. „Бих искал да им вдъхна кураж, да им кажа да не се предават, защото ксенотрансплантацията носи надежда.“

Тацуо Каваи, професор по хирургия от Харвардското медицинско училище, пояснява: „Пътят, който трябва да извървим, преди да можем спокойно да използваме генетично модифицирани органи от прасе като трайно и дългосрочно решение при тежко болни пациенти, е много дълъг. Все пак с всяка следваща ксенотрансплантация се приближаваме към постигане на тази цел.“

Как протича генетичната модификация на бъбрек от прасе

Така както и през 2024 г., модифицираният бъбрек от прасе е създаден и осигурен от компанията eGenesis.

Органът притежава 69 геномни модификации, извършени с технологията CRISPR/Cas9. Редакциите са нужни, за да се премахнат опасни за човека гени, които обичайно носят прасетата. Освен това екипът добавя няколко човешки гена с цел подобряване съвместимостта между бъбрека и реципиента. Учените деактивират вируси, които присъстват в генома на прасето, известни като свински ендогенни ретровируси, за да предпазят болния от инфекция.

Две фармацевтични компании осигуряват на Тим медикаментите за потискане на имунната система, благодарение на които се минимизира рискът от отхвърляне на органа.

Ксенотрансплантацията е одобрена по Програмата за разширена употреба при хора с животозастрашаващи заболявания.

През 2025 г. в Масачузетската болница предстои да бъдат извършени още две такива операции за присаждане на бъбрек от прасе на човек.