Първа успешна трансплантация на генномодифицирано сърце от прасе на човек в САЩ

57-годишният американец Дейвид Бенет е първият човек в света с трансплантирано сърце от генномодифицирано прасе.

Сложната експериментална операция продължава 7 часа и е извършена в Балтимор. 3 дни по-късно мъжът се чувства добре. Според екипа тази трансплантация е била последната надежда за Бенет, макар все още да не са сигурни какви ще са дългосрочните последици от нея и дали той ще живее дълго.

Малко преди интервенцията самият пациент споделя: „Трябваше да избера смъртта или сърцето от прасе. Осъзнавам, че се прави за първи път и никой не знае какво ще се случи, но за мен това е последен шанс.“

Лекарите от медицинския център на Университета на Мериленд получават специално разрешително от американския медицински регулаторен орган, с довода, че за мъжа това е последна възможност да остане жив.

Влошеното здраве на Бенет не позволява трансплантация на човешки орган

Според експертната оценка общото здравословно състояние на Бенет е толкова влошено, че не би понесъл трансплантация на човешки орган.

Успешната към този момент операция е плод на дългогодишни усилия и опити да се намери алтернативен начин за спасяване живота на хора, които не могат да получат орган от човек. Хирургът Бартли Грифит смята, че светът „е една крачка по-близо до разрешаване на тежкия проблем с недостига на донори." Само в САЩ всеки ден 17 души умират, без да дочакат трансплантация, а в списъка с чакащи има над 100 000.

Г-н Бенет се надява всичко да завърши добре. След като е диагностициран с нелечимо сърдечно заболяване, той остава прикован на легло и животоподдържаща апаратура за 6 седмици.

„Нямам търпение да дойде денят, в който ще мога да стана от леглото“, признава мъжът. Екипът, който го лекува, съобщава, че на 10.01.2022 г. той е екстубиран и вече диша самостоятелно, но продължава да е под строго наблюдение.

Генна модификация на прасето с цел минимизиране рисковете от отхвърляне на органа

Остава неясно какво предстои оттук нататък. Някои специфични гени в прасето, които биха могли да доведат до отхвърляне на органа, са премахнати предварително.

Г-н Грифин пояснява, че целият процес е протекъл много бавно и всеки негов етап е бил контролиран отблизо. Синът на трансплантирания пациент признава, че в момента „живеят в неизвестното“. Лекарят обаче добавя: „Близките му осъзнават, че подобна трансплантация не е правена никога преди. Те разбират, че тя е от изключителна важност. Иска ми се да вярвам, че сме му дали шанс да живее нормално, че сме му предложили повече от това, което би му предложил животът на поддържаща апаратура. Но, ако трябва да бъда честен, никой от нас не знае дали Дейвид ще живее ден, седмица, месец или година.“