Доц. Eрик Ягер разбива 5 мита за ваксините

Ваксинацията във Великобритания набира скорост. Скорост набира обаче и антиваксърското течение в социалните медии, макар че изтупва от прахта стари митове, които повечето от нас вече са чували.

Организацията „Technology Networks“ се занимава с анализ на научни новости, течения, тенденции и факти. Екипът й решава да се намеси във войната между учените и противниците на ваксините, като развенчае няколко добре известни мита. Основното действащо лице е д-р Ерик Ягер, доцент по микробиология в Центъра за биофармацевтично образование и обучения.

Мит №1: Формалдехидът във ваксините е опасен

Първият мит гласи, че ваксината срещу COVID-19 съдържа опасни вещества. В предишни години вниманието на антиваксърите беше насочено към молекула с живак, съдържаща се в някои ваксини. През 2020 г. фокусът се измести върху формалдехида. Веществото е опасно във високи концентрации, но в действителност количествата, които се използват за създаването на дадена ваксина, са пренебрежимо малки, за да крият каквито и да било рискове.

Човешкото тяло произвежда незначително количество формалдехид, като така се е „научило“ да го разгражда добре. Освен това, всяка ваксина преминава дълги и мащабни клинични изпитания, за да се гарантира пълната й безопасност.

Д-р Ягер пояснява: „Повечето вещества, които притесняват хората, са в минимална концентрация, а някои дори изчезват напълно в процеса на разработване. Те със сигурност не са вредни за човека.“

Мит №2: Използването на клетки, извлечени от тъкан на ембрион, е божи грях

Вторият мит засяга религията, като чрез него антиваксърите проповядват идеята, че използването на ембрионални клетки противоречи на Божиите закони и е неетично.

Много често тестванeто и разработването на ваксините изисква клетъчна линия (популация от клетки, създадена от една-единствена клетка и със същата генетична структура). Продуктът, разработван от компанията „AstraZeneca“ и Оксфордския университет, също е базиран на такава клетъчна линия, началото на която е поставено с клетка, извлечена от ембрион от 1983 г.

Папата и Ватиканът изразиха своята позиция, подчертавайки, че най-важна е грижата на човека към ближния му. От там заявиха, че ако използването на тъкан от ембрион би спасило живота на най-силно застрашените от усложнения или смърт, то тогава не е нередно да се направи.

Епископ Ричард Мот допълва: „Всеки от нас е длъжен да пази околните от заразяване, което в някои случаи може да доведе до усложнения, както и до смърт. Ваксината е най-ефективното средство на защита, след пълната изолация. Католиците не извършват грях, ако си поставят ваксина, защото тя е за тяхно добро. Те имат правото и да откажат да се ваксинират, но това не отменя задължението им да пазят останалите.“

Мит №3: Ваксините с информационна РНК пренаписват човешкия генетичен код

Продуктите на компаниите „Pfizer“/“BioNTech“ и „Moderna“ съдържат информационна РНК, която е част от вирусния генетичен код. Човешкото тяло използва постоянно тази РНК за производството на протеини. Ваксините, създадени с помощта на информационна РНК, произвеждат вирусни протеини, които са безопасни за нас, но от друга страна играят ролята на нещо като генерална репетиция, след която имунната ни система умее да разпознава вируса натрапник.

Д-р Ягер уверява: „Този вид ваксина не може да проникне в човешкия геном. Става въпрос за еднопосочен процес. В човешкото тяло има ДНК. Нашият геном създава информационната РНК, която да послужи като модел за протеините. След това вече започва тяхното производство. Не сме устроени така, че да сменим посоката на целия процес – от РНК към ДНК, само обратно.“

Доцентът по микробиология подчертава колко голямо постижение е да се създаде ефективна ваксина за толкова кратък период от време. Необходими са не само огромни инвестиции. Той изтъква колко безценен е приносът на хилядите доброволци, подложили се на клиничните изпитания от алтруизъм. Без тях екипите не биха могли да съберат данните, въз основа на които да изчислят ефективността на ваксините.

Събирането на данни е ключово при създаването на ваксина

От Агенцията за контрол на храните и лекарствата изискват проследяване на доброволците 2 месеца след приема на втората доза, за да бъдат сигурни, че тя е напълно безопасна и ефективна. 2 месеца е критичният период, през който обикновено биха настъпили усложнения или странични ефекти. Събирането на данни продължава и до момента.

Мит №4: Имунитетът в резултат на разболяване с COVID-19 е по-силен от този след ваксинация

Този мит е позабравен стар, който бе популяризиран по време на кампании срещу ваксините за варицела, рубеола и грип. Важно е да се подчертае, че гореизброените болести могат да имат дългосрочни и често фатални последици върху здравето. Не би било разумно да се чака организмът да си изгради сам имунитет, като се разболее. Ако позволим на вируса да върлува и да атакува хората около нас, означава да носим отговорност за техния живот и за възможните дълготрайни последствия от болестта.

Мит №5: Ваксините отключват аутизъм

В миналото д-р Андрю Уейкфийлд, който вече не практикува, започва да разпространява мита, за да проправи път на своя ваксина срещу морбили, паротит и рубеола и да замести съществуващата в момента. Твърдението, че ваксинацията може да причини разстройство от аутистичния спектър е не само погрешно. То е обида към хората, които страдат от аутизъм или друго неврологично нарушение и затвърждава стигмата върху тях.