Екип от руски и словенски учени създаде наноантибиотици на базата на сребро и цинк

Учени от Сибирския федерален университет (СБУ), от Медицинския университет в Красноярск, Института по физика към Руската академия на науките и Института „Йозеф Стефан“ в Любляна, Словение създадоха наноантибиотик на базата на сребро и цинк.

Превръзка, напоена с иновативното лекарство, ще помогне за лечението на тежко инфектирани рани, изгаряния и рани от залежаване.

Главното в разработката са металните наночастици, които сами по себе си имат антибактериално действие. Оказва се, че те започват да работят много по-мощно, когато си взаимодействат с екстракти от сибирските растения златна володушка(трева) и сосновнски девисил ((лат. Heracleum sosnowskyi). В резултат на това новият медикамент успява да се справи с инфекции, при които традиционните антибиотици вече не действат.

„Наноантибиотикът е комплекс от сребърни наночастици и фитокомпоненти, които ги стабилизират. Може да бъде използван за локално действие при инфекции или за предпазване от тях“, казва биохимикът от СФУ Иван Шидловски.

Примерът, който Шидловски дава, е следният: ако в спешното отделение постъпи пациент с дълбока рана, първо тя се промива, след това мястото се обработва, дават се обезболяващи и идва ред на превръзката с наноантибиотика. Тя трябва да бъде от бактериална целулоза, този материал се използва широко в света на травматологията, тъй като е биосъвместим, много добре абсорбира течността и се отделя лесно от раната.

Според авторите на иновацията бактериалната целулоза няма антимикробно действие, затова и допълнителното й обогатяване с наноантибиотици подобрява значително лечебните й свойства.

Изследователите подчертават, че не всички наноатибиотици, които се използват в момента, са безопасни. Те често имат агресивен или токсичен страничен ефект. От своя страна фитокомпонентите от лечебните растения са доказали своята безопасност и ефикасността си при зарастването на рани.

До момента учените са констатирали, че наноантибиотиците на растителна основа влияят особено добре в случаите на Pseudomonas aeruginosa, Escherichia coli и Staphylococcus aureus, който причинява сепсис и пневмония.

Проф. Светлана Прудникова от СФУ смята, че това е една от най-ефективните алтернативи за борба с устойчивите на лекарства патогени.

Проф. Прудникова е един от авторите и на изследване на СФУ, което предлага сибирските растения да бъдат използвани в борбата срещу сериозните заболявания. „Растенията са тясно свързани с микроорганизми и си влияят взаимно и по тази причина лечебни свойства имат не само растенията, но и микроорганизмите, които ги населяват. Отделяните от тях вещества могат да бъдат използвани като източник на антимикробни средства за лечение, например, на устойчивите щамове на заболяванията“, обяснява тя и подчертава, че особеностите на това взаимодействие все още е слабо изучено.

Учените от СФУ са първите, които изследват свойствата на микроорганизмите в сибирските растения, събрани от тях зелената зона на Красноярск.

„Ендосимбионите са типични микроорганизми. Установихме, че има нови видове бацили в подбела, които показаха добри антимикробни свойства“, казва още проф. Прудникова.

Сибирският федерален университет участва в проекта „5-100“, чиято голяма цел е да увеличи конкурентната позиция на група водещи руски висши училища на световния пазар за образователни услуги и изследователски програми.

Редактор: Гергана Караилиева
Източник: news.sfu-kras.ru
Снимки: kladovayalesa.ru, news.sfu-kras.ru