За д-р Николета Кирчева, която разработва антибиотична терапия, базирана на метали с антибактериално действие

Само ако започнем от себе си и всеки ден се предизвикваме, правим нещо ново, напускаме зоната си на комфорт, но и всичко, което вършим е в помощ на хората около нас, само тогава и светът, в който живеем, ще се промени. В това е убедена д-р Николета Кирчева, главен асистент в Института по оптически материални и технологии „Академик Й. Малиновски“ към Българската академия на науките (БАН). Д-р Кирчева е една от отличените в тринадесететото по ред издания на Националната програма „За жените в науката“. А в основата да бъде една от победителките за 2023 г. е проектът, по който работи: „Разработването на алтернативна антибиотична терапия с акцент върху метали с антибактериално действие: Ag+ /Ca3+/ Ga-PPIX като иновативно лечение.“ Изследванията ще бъдат основата, върху която да стъпи създаването на нови метал-базирани лекарства с насочено действие.

Началото

Всяка научна разработка има своята история и начало. Как се случва, че Николета се фокусира върху проблемите на антибиотичната терапия при това алтернативна, при която акцентът пада върху използването на метали с антибактериално действие, каквито са галият и среброто.

Началото е свързано с работата по докторската й дисертация, чиято тема е за механизма на терапевтично действие на галия.

„С моя научен ръководител бяхме насочили усилията си върху антитуморното му действие, тъй като има немалко данни в научната литература за положителното влияние на този метал. Дори има одобрено от FDA лекарство, което се прилага при заболяване, съпътстващо пациенти с тумор“, разказва д-р Кирчева.

Така докато чете различни публикации, тя установява, че в днешно време фокусът се измества към антибактериалната активност. „Разбрах колко наболял и належащ проблем е появата на бактерии, резистентни към цели класове антибиотици.“ И след като се запознава в дълбочина с проблема, за който научната общност алармира повече от две десетилетия, започва работата.

Проектът

„Фокусирала сме се върху една конкретна група микроорганизми. Наричат се Ag+ /Ca3+/ Ga-PPIX или Ес Ка Пе – това е абревиатурата на имената им, които проявяват сериозна резистентност. Искаме да изследваме по какъв начин тези метали могат да влияят. За тях се знае, че изпускат в околната среда малки молекули, наречени сидерофори“, описва работата на екипа д-р Кирчева.

Както става ясно от разказа й, целта на сидерофорите е да набавят желязо от домакина приемник, за да подпомогнат бързия растеж на бактериите, които искат да инвазират домакина.

Първо изследванията са насочени към галий и неговият механизъм на антибактериално действие. „Проучвахме кои фактори влияят върху успешната конкуренция между галий и желязо за свързване на сидерофорите.“

>>>Сребърни наночастици подобряват активността и безопасността на антибиотиците

Д-р Николета Кирчева признава, че сега идва ред на по-детайлните изследвания. „Насочваме се конкретно върху сидерофорите от тази група, защото виждаме генерализация и може да изведем по-общи тенденции, за да обрисуваме една по-ясна картина“.

Следващият етап на работата очевидно ще бъде особено вълнуващ. Идеята е да се види, при това вътре в самите бактериални клетки, кои ензими ще се повлияят по-добре от една галий-базирана терапия. „Искам да изследвам и сребро-базираната терапия, за да разбера по какъв начин среброто би могло да въздейства на тези бактерии. Защото ако видим условията, например, дали при по-ниско PH, дали само определени ензими се повлияват или пък по-голямата част от тях, тогава картината ще бъде по-ясна и ще насочим следващите експериментатори по какъв начин да продължат изследванията си“, споделя още тя.

>>>Резистентни бактерии могат да мигрират от червата към белите дробове, увеличавайки риска от инфекции

Начинът, по който говори, ме кара да я попитам дали вярва, че ще успее да предложи подобен вид терапия. Пределно честна е като ми отговаря: „Вярваме, че може да започнем процесите за откриване на такъв вид терапия.“ И веднага разяснява, че става дума за многогодишен и процес на работа на много дисциплини.

За българските проучвания и открития

Няма как един от въпросите към дамата, посветила се на науката, да не бъде за мястото на българската наука и затова къде сме ние. „Има много доказали се учени на световно ниво и които са част от двата процента най-велики учени в света според класацията на Станфордския университет. Особено в природните науки.

Изключителни учени, утвърдени, с невероятни идеи, от които имаме възможността да се учим. В нашия институт, например, има най-различни програми – за европейски проекти, за чуждестранни докторанти“, изрежда всичко това забързано, с глас, наситен от емоции и звучащ въодушевено. Питам е обаче защо обществото знае толкова малко, но и защо няма реален резултат от изследванията. Пределно честна, д-р Кирчева споделя, че според нея: „Проблемът при нас, в България, е, че се къса връзката между науката и нейното практическо приложение в индустрията. Вероятно затова хората имат негативно или по-скоро неразбиращо отношение за работата на българските учени“.

>>>Антибиотикът кловибактин може да бъде мощно оръжие срещу резистентни супербактерии

Продължаваме разговора като търсим отговор на въпроса защо липсва подобна връзка и дали не трябва държавата да се намеси. Изследователката е категорична, че държавата е предприела много стъпки за финансирането на чистата наука.

Следващата й трябва да бъде за финансовото подпомагане на връзката между науката и бизнеса. „Но тук трябва да кажа, че става дума за огромни финанси.“

Колко е лесно да си учен в България

„Не казвам, че е лесно, но когато зад гърба си имаш толкова страхотен колектив, не е и толкова трудно. Попаднах на чудесно място. Научният ми ръководител проф. Тодор Дудев е един от най-утвърдените учени у нас. Тази година спечели голямата награда „Питагор“ за цялостен принос. Институтът ни е на едно от водещите места в БАН. Колегите ми са невероятни, а да се работи в подобна атмосфера е невероятно мотивиращо“, категорична е д-р Кирчева.

Защо химия

Д-р Николета Кирчева признава, че на този въпрос й е най-лесно да отговори. В основата е преподавателката й в училище.

„Обичам я и съм й признателна. Беше толкова вдъхновяваща. Представи ми интересен свят, който обяснява голяма част от нещата, които се случват около нас.“ Това предопределя бъдещето на дамата, която разбира, че е направила правилния избор след като постъпва във факултета „Химия и фармация“ на Софийския университет.

Химията е една от най-интересните науки, защото е толкова логична. „Факт е, че теоретичната химия е наука, която тепърва трябва да се утвърждава и да затвърждава мястото си на световно ниво“, казва Николета и допълва, че е свикнала постоянно да защитава това, което учените правят и да доказва, че има смисъл. „Дори на дъщеря си се налага да доказвам големия смисъл, защото тя ме пита какво всъщност правя, тъй като според нея, стоя пред компютъра по цял ден и въртя някакви топчета.“

Д-р Кирчева признава, че е оптимист. За всичко. Тези нагласи са резултат както от семейното възпитание, но се дължат и на съпруга й: „Най-големият оптимист, когото познавам. Вярвам в доброто и в това, че нещата ще се случат рано или късно. И знаете ли, човек трябва да вярва в добрия завършек на всичко. Така се живее по-лесно.“

Мисля си, докато слушам една от победителките в конкурса „Жените в науката“ за 2023 г., колко е важно гласът на млади учени като нея да се чува по-често. И не само защото има проблеми, но и защото е добре точно сред всички несъвършенства на обществото ни, на всички битки, които се водят в него, да се види и другата страна, за която много често забравяме, фокусирани единствено върху дефектите и невъзможността нещо да се случи тук и сега.

Точно такъв е гласът на д-р Николета Кирчева. Учен, изследовател, съпруга, майка на три деца. Жена, която осъзнава отговорностите си, вижда несъвършенствата и трудностите, но предпочита да работи в името на една значима кауза, за която знае, че няма как да се случи тук и сега, защото за нея са нужни усилията на множество учени с различни специалности и не от една страна.

Големият пробив по отношение особено на битката с резистентността може да бъде резултат от обединената работа, знания, опит и изследвания на хиляди учени по света. Д-р Кирчева вярва в доброто и в това, че то ще бъде безспорният победител, както вярва в добрия завършек. Оптимист е. А нашият свят се нуждае повече от личности като нея, защото така се живее по-лесно и по-смислено.

За Националния конкурс „Жените в науката“

Програмата „Жените в науката“ започва у нас през 2010 г. Тя се осъществява между Софийския университет, Националната комисия за ЮНЕСКО – България и L′Oreal България.

Налага се като един от най-престижните научни конкурси, чиято цел е да подкрепя младите жени учени в ключови за кариерата им моменти и да отличава научния им потенциал.

Както споделя и д-р Николета Кирчева, това е не просто отличие, а признание, защото изборът се прави от опитно жури. „Да бъдеш един от лауреатите в този конкурс е и невероятно усещане за работата, която вършим като колектив. Научната работа е работа в екип. Постижението не е изцяло само мое, а и на групата, която стои зад мен“, категорична е д-р Николета Кирчева.

Д-р Росита Кокотанекова от Института по астрономия и Росица Паунова от Катедрата по психиатрия и медицинска психология в МУ – Пловдив, са другите две отличени в конкурса „Жените в науката“ за 2023 г.