Възможно е в близко бъдеще да няма ефективни антибиотици

Глобалната употреба на антибиотични средства продължава да нараства от началото на хилядолетието. От 2000-а година насам започнаха да се появяват призиви за нови политики, които да намалят използването на антибиотици. Причина за това е страхът, че нарастващите случаи на резистентност към това лечение могат да излязат извън контрол.

Проучване на Националната академия на науките в САЩ, базирано на продажбата на антибиотици в 76 страни, показва, че потреблението на този тип медикаменти от 2000 г. до 2015 г. се е увеличил с 65%. Като тези лекарства са по-често използвани в страните с нисък и среден стандарт на живот.

Изследователският екип, ръководен от учени от Университета Джон Хопкинс в Балтимор и Центъра за динамика, икономика и политика на заболяванията във Вашингтон, заявиха, че страните по света трябва да инвестират повече средства за подобряване на санитарните условия, извършване на редовни ваксинации и провеждане на алтернативни на антибиотичните лечения.

"С нарастването на потреблението на антибиотици в световен мащаб предизвикателството, пред което ни изправя антибиотичната резистентност, вероятно ще става все по-голямо. Резистентността към антибиотици, предизвикана от масовото им потребление е нарастваща, глобална заплаха за здравето на хората. Както промените в климата могат да стигнат своята необратима повратна точка, така е напълно възможно в бъдеще да няма ефективни антибиотици", заявяват в публикацията си авторите на изследването.

В изследваните 76 държави броят на така наречените "дефинирани дневни дози" се е увеличил от 21,2 милиарда през 2000 г. на 34,8 милиарда през 2015 г.

Ели Клайн, един от авторите на изследването, обяснява това нарастване и с разпространението на антибиотиците в развиващите се страни, където тези медикаменти са нужни и успяват да повлияят голяма част от заболяванията. Той обаче предупреди, че по-широкият достъп до тези лекарства единствено ще вдигне процента на резистентност.

В същото време група експерти от Обединеното кралство изчисляват, че през 2016 г. в страната са регистрирани повече от 700 000 смъртни случая, свързани с антибиотична резистентност.

През разглеждания 16-годишен период увеличаването на консумацията на антибиотици е незначителна в трите страни с най-голяма употреба - Съединените щати, Франция и Италия.

Докато в Азия потреблението на този тип лекарства се е удвоило над два пъти в Индия, нараснало е със 79% в Китай и с 65% в Пакистан. Трите страни са най-големите потребители на антибиотици сред държавите с нисък и среден стандарт на живот, обхванати от проучването.

Това са и нациите, в които хората в някои от районите нямат достъп до чиста питейна вода, лишени са от нормални хигиенни условия, а имунизациите не се извършват редовно. Всички условия, които позволяват разпространението на инфекциозни заболявания и инфекции, неподатливи на медикаментозно лечение.

В изследването се казва още, че е необходимо радикално преосмисляне на водената политика, с цел да се намали потреблението на антибиотици. Необходими са значително инвестиции за подобряване на санитарните условия и хигиената, както и за осигуряване на ваксини. Нужен е и достъп до диагностични средства, които да предотвратят ненужното използване на антибиотици и да намалят броя и тежестта на инфекциозните заболявания.

По думите на Клайн, елиминирането на употребата на антибиотици трябва да бъде "първа стъпка и приоритет за всяка страна", особено предвид тревожното прогнозиране, че до 2030 г. потреблението може да се е увеличило с още 200%.

Защо е трудно да се произведе нов антибиотик?

Научните изследвания в областта на антибиотиците не са рентабилни за фармацевтичните лаборатории, те се провеждат трудно и отнемат много време. Само пет от 500 нови молекули се превръщат в антибактериално лекарство.
Учените залагат напоследък на т.нар. дефензини, които могат да бъдат открити у всички живи същества - от жабите до насекомите, като се премине през гъбите... Съвсем наскоро немски изследователи изолираха от хидрата молекула, която нарекоха хидрамицин. В лабоораторни условия тя се оказа ефикасна в борбата с бактериалните инфекции, разпространени в болниците. Плектасин се нарича пък молекулата, извлечена от горски сорт гъби - в момента се проучва действието й. Основният проблем за разрешаване е превръщането на тези активни молекули в лекарства, които да не са токсични за човека. Европейският съюз финансира проект, целящ идентифицирането на нови антибиотично резистентни гени, които бактериите активират при стрес.
Изследванията вървят и в друга посока - подобряване на съществуващите антибиотици. Ученици променят химичните комбинации и ги допълват с нови вещества, за да подобрят лечебния ефект. Много нови антибактериални комбинации на базата на съществуващи молекули са в предклинични тестове.