Вирусологичната обстановка в страната: намаляваща вълна на COVID-19 и повишение на острите респираторни заболявания

Акценти

В дните между 11 и 15 ноември 2023 г. се наблюдава стремглаво повишение на заболелите от остри респираторни заболявания. В същото време данните показват, че спадът при заболелите от COVID-19 е сериозен. Това показват данните на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ). Картината на заболеваемост в страната, грипните щамове, които се очакват, ваксинацията и антимикробната резистентност бяха част от темите на пресконференция с участието на главния здравен инспектор Ангел Кунчев, директорката на НЦЗПБ проф. Ива Христова, общопрактикуващата лекарка и член на УС на БЛС д-р Гергана Николова и д-р Валери Цеков, управител на Българското сдружение по иновативна медицина.

Вирусологичната обстановка в страната

Очевидна е тенденцията за намаляване на случаите на COVID-19 и повишаване на острите респираторни заболявания (ОРЗ) в страната. Данните показват, че ако преди 13 ноември заболеваемостта от ОРЗ е била 2200, сега тя е вече 3100.

До момента в Националния център по заразни и паразитни болести няма установен чрез PCR случай на грип. За сметка на това обаче са доказани доста случаи при малки деца и млади хора на аденовируси и на риновируси.
Коментирайки ситуацията в страната и особено завишаването на ОРЗ, проф. Ива Христова призова за пореден път: „Не лекувайте вирусни заболявания с антибиотици!“

Грипните щамове, които се очакват тази година, са вече познатите „Виктория“ и „Уисконсин“ и по-рядко срещаният „Дарвин“.

Точно затова той има и по-висок потенциал да се разпространи, защото малко хора са се срещали с него, каза главният здравен инспектор. Доц. Ангел Кунчев подчерта, че нещата са спокойни. И според СЗО няма бурна грипна активност в света.

В настоящия момент H1N1 доминира в Египет, а H3N2 в Югоизточна Азия. „Кой щам ще бъде водещ и ще се добере до Европа е трудно да се каже. Ясно е, че както всяка година и тази отново ще има грип. Ваксината е начинът хората да бъдат защитени и затова всеки, който иска да се предпази трябва да си постави противогрипна ваксина“, обобщи доц. Кунчев.

Главният здравен инспектор изрази притесненията си от бързото разпространение на високопатогенната инфлуенца сред птиците, която засегна много сериозно България. До момента са унищожени над 1 000 000 птици.

>>>Огнищата на птичи грип сред животните крият опасност и за хората

Заболяването не се предава от човек на човек, но ако разпространението продължава с подобни бързи темпове, е напълно възможно да придобие нови характеристики и да създаде проблем. „Видяхме колко бързо се прескача тази бариера“, коментира доц. Кунчев и припомни, че в света има 500 души, заразени с вируса на птичия грип.

Ваксинацията

От осигурените по Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката 300 000 дози противогрипни ваксини са поставени 260 000.

В последните години се забелязва засилен интерес към тях, а броят на хората, които се ваксинират против грип расте. И това се отнася не само до българите на и над 65 години, за които те са безплатни, но и за останалите. На свободна продажба са осигурени 150 000 дози, но те са отдавна изчерпани.

>>>Съединените щати се подготвят за тройна заплаха от COVID-19, грип и RSV тази есен

Въпреки това за първи път страната ни влиза в статистиката на Европа по отношение на ваксиналния обхват, който е между 8% и 10%. За сравнение в останалите страни от Стария континент този обхват варира между 60% и 80%.

Д-р Гергана Николова подчерта, че нищо не е по-добро от примера. Младите хора виждат, че ваксината защитава възрастните им близки от грип и правят осъзнат избор също да се предпазят. „И като говорим за ваксини е добре да ви припомня, че през 1881 г. в Разград започва производството на ваксина срещу вариола. През 1903 г. тази ваксина става задължителна, което води до изкореняването на заболяването през 1926 г.“, каза д-р Николова и направи сравнение със ситуацията сега, когато страната ни е на „опашката в Европа по отношение на профилактиката и превенция, която се осъществява реално с ваксините. Д-р Гергана Николова напомни още, че през този сезон се поставят едновременно ваксините против грип и против COVID-19.

>>>До една година противогрипният спрей за нос в САЩ може да получи разрешение за домашна употреба

Добрата новина е, че от началото на 2024 г. отново чрез Националната програма са осигурени пневмококови ваксина за хората над 65 години. Те не се поставят всяка година, а веднъж с хоризонт на действие няколко години.

Антимикробната резистентност

Увеличаващата се нива на антибиотична резистентност се развиват паралелно с повишаването на приема на антибиотици. „Ако не проявим здрав разум, ще бъдем безсилни да лекуваме“, заяви проф. Ива Христова.

От своя страна д-р Гергана Николова даде прием със свой пациент. „В антибиограмата, която направихме, се оказа че от 11 антибиотика, той е резистентен към 10 и сега се чудим как да го лекуваме.“

Д-р Валери Цеков, управител на Българското сдружение по иновативна медицина, напомни, че от 20 до 26 ноември е Световната седмица за осведоменост по антибиотичната резистентност. „Темата придобива все по-голяма тежест, защото непрекъснато се генерират нови резистентни щамове, а нови антибиотици почти няма“. Не е случайно, че СЗО започва тази инициатива преди няколко години, за да напомня, че антимикробната резистентност е непрекъснато увеличаваща се заплаха за общественото здраве.

Проблемът е глобален, но у нас той има изключително притеснителни измерения. От една страна заради безконтролния прием и честите случаи на лечение, от друга защото у нас изписването на антибиотици е в огромни размери.

Един от начините да се противостои е да се прилага първична превенция на заразните заболявания. Ваксинацията е тази, която предпазва и прави възможно да са намали употребата на антибиотици.

>>>Антибиотикът кловибактин може да бъде мощно оръжие срещу резистентни супербактерии

Последните данни, оповестени от Европейската комисия, показват, че годишно в Европейския съюз има 35 000 смъртни случаи заради антимикробна резистентност.

Огромната употреба на антибиотици е основната причина за резистентността, определена като една от най-големите здравни заплахи за света.

От ЕК смятат, че за решаването на проблема е нужен холистичен подход, според който до 2030 г. употребата на антибиотици трябва да бъде снижена с 20% сред хората и с 50% при животните.

Подходът „Едно здраве“ насочва вниманието към факта, че всичко е свързано. Затова и усилията са всички сектори да си сътрудничат и работят заедно за преодоляването на заплахата.