За неосигурените бременни и родилки у нас или колко висока е цената на безразличието

Сдружение ЛАРГО представи доклада си по проекта „Наредба 26 в действие: за повече здрави и щастливи майки“. В него, както подчертава авторът му, социологът д-р Венелин Стойчев, се аргументира нуждата всички бременни и родилки да имат реален достъп до качествена медицинска грижа. И тъй като данните в доклада и изводите от него са твърде шокиращи, заглавието му е ясно и точно формулирано: „Цената на безразличието“.

Колко висока е тази цена и защо трябва да бъде платена, са два от ключовите въпроса. Ако открием като общество отговорите, то със сигурност има надежда, че сме започнали да решаваме проблемите.

Докладът е изготвен със съдействието на консултантски екип, част от който са юристката доц. Велина Тодорова, адвокат Мария Шаркова, специалистката по неонатология д-р Диана Влахова, д-р Бояна Петкова, педиатър, д-р Маргарита Габровска, логопед, акушеро-гинекологът д-р Атанас Чернев.

Това не е поредният анализ, който констатира проблеми. В случая екипът не само представя настоящите трудности, свързани с липсата на достъп до медицински грижи за бременни и родилки, които са здравнонеосигурени, и произтичащите от това тежки последици, но и дава предложения как могат да бъдат решени.

Здравнонеосигурените жени в България

Около 10% от жените във фертилна възраст у нас нямат здравни осигуровки, показват данни от агенция „Алфа рисърч“, цитирани в доклада. Става дума за над 105 000 жени. И за да няма за пореден път спекулации, че единствено жените от ромски произход влизат в тази категория, в доклада дават още информация, от която става ясно, че от тях без осигуровки са 40% или около 60 000. Или 45 000 жени от други етнически групи също са здравно неосигурени.

Първият значим въпрос е, защо е толкова голям броят на здравно неосигурените жени.

На първо място, защото у нас броят на хората в неравностойно социално положение е твърде висок. За съжаление кризата COVID-19 задълбочи тенденцията и много трудно ще се стигне до намаляването на хората, които живеят под линията на бедността, на безработните, на лишените от доходи или на преживяващите от социални помощи. Една на пет жени живее в семейство, в което доходът на човек е под 300 лв., а 44% от ромските жени са от домакинства с доход под 200 лв., посочва докладът.

Една от причините за тези мизерни доходи е безработицата. Данните показват, че ако преди пандемията от COVID-19 нейното ниво в страната е 10%, то при жените в детеродна възраст тя е 11%, а при ромските жени в детеродна възраст между 13 и 40 години е многократно по-висока – 43%.

Според проучванията на ЛАРГО голяма част от ромките няма как да избират, те или работят в сивия сектор на икономиката, или въобще не могат да си намерят работа. Сред причините са „ксенофобските нагласи, но и това, че в България липсва върховенство на правото.

Проблемът с непроследените бременности

7000 българки, чиято бременност не е била проследена, раждат всяка година, показват данни на НЗОК.

През настоящата 2021 г. една на десет жени у нас ще бъде приета да ражда, но преди това тя няма да е прегледана нито веднъж, нито ще е правила каквито и да било изследвания, а това крие сериозни рискове за здравето и живота както на бебетата, така и на майките.

Една трета от тежките заболявания при недоносените бебета са усложнения, до които не би се стигнало ако инфекциите на майката по време на бременността са лекувани. Още по-простичко казано – става дума за нещо, което може да бъде предотвратено.

Освен всичко останало грижата за бебетата с усложнения струва много повече. Примерът, който докладът дава е следният: грижата за здраво бебе до изписването му струва 340 лв., за недоносено с леки усложнения грижата нараства 20 пъти и вече е 6 058 лв., за средни усложнения увеличението е със 100 – 30 497 лв., а за тежките може да достигне 100 000 лв.

Изводът: всяка година у нас се раждат 6500 недоносени бебета. Ако само при 26 от тях бъдат избегнати усложненията, които са предотвратими, това ще покрие разходите за проследяване бременностите на всички майки. По този начин, подчертава д-р Венелин Стойчев, ще бъде освободен ресурс за непредвидимите усложнения и много повече деца ще имат шанс за качествен и пълноценен живот.

Факт е, че въпреки стряскащите данни сега, в България има все пак напредък по отношение на детската смъртност. Ако през 2010 г. на 1000 новородени има 9,4 починали, то през 2019 г. починалите са 5,6. И независимо от тази тенденция България и Румъния продължават да бъдат на последно място в Европа по качество на майчиното и детското здравеопазване.

Проследяването на бременността от специалист, навременната диагностика и бързите и адекватни мерки при наличието на проблем са в основата на бял свят да се появят живи и здрави бебета.

Здравноосигурените бъдещи майки имат право на 12 прегледа при специалист, на консултации и изследвания. И тъй като това не може да бъде осигурено за жените без здравни осигуровки, през 2007 г. бива приета Наредба 26 на здравното министерство. Целта е да се регламентират акушерската помощ и изследванията точно за неосигурените жени.

Документът почти изравнява правата на осигурени и неосигурени бъдещи майки при раждане, но не така стои въпросът с проследяването на бременността. Така между 8% и 9% от жените у нас раждат без бременността им да е проследена. Рискове са много. На пръв поглед безобидни здравословни неразположения, които не са проблем за съвременната медицина, могат да доведат до преждевременно раждане, различни увреждания или до смърт.

Наредбата дава право на неосигурените на един преглед и на пакет от изследвания, които за съжаление не са достатъчни.

Не е нужно човек да е специалист, за да е наясно, че един преглед е всичко друго, но не и проследяване на бременността. Той няма как да реши нито един проблем особено ако е направен в последните месеци и открие усложнение, което е можело да се предотврати, ако състоянието на бъдещата майка се следи от началото.

Какво посочва докладът - статистическите данни:

• през 2017 г., когато от акушер-гинеколог са прегледани 31,2% от неосигурените родилки, има 404 мъртвородени бебета, а 408 са починали преди да навършат 1 година
• през 2018 г. мъртвородени са 379 бебета, а 358 умират преди да навършат годинка
• през 2019 г. мъртвородени са 344, а 342 са починали преди навършването на година

Подробно изследване сред всички недоносени бебчета, лекувани от 2012-а до 2014-а в единствената специализирана педиатрична болница у нас „Проф. Д-р Иван Митев“, показва, че при 45% от тях бременността на майката не е проследена, за 18% няма данни. Само 37% от недоносените новородени са от проследена от специалист бременност.

Според изследването от тези 141 бебета две са били хоспитализирани повече от година. 8% от тях са останали в нея над 100 дни, а 36% - за по-малко от месец.

За лечението на бебета, които тежат под 1000 гр. се прилага терапия със сърфактант. Това струва 8 459 лв. Прогнозите са, че през 2021 г. 1205 бебета ще имат нужда от подобна терапия. Предвидени са 10 000 000 лв.

Факт е, че грижата за недоносено бебе е многократно по-скъпа от тази за здраво. А това би трябвало да означава, че ще бъдат положени усилия за намаляване броя точно на недоносените.

Проблемът в България е, че не се инвестира в профилактика, превенция и скрининг.

Алтернативите

През 2020-а по Наредба 26 са изплатени 130 000 лв. Да припомним, те включват един преглед при специалист и различни изследвания, но в тях не са включени тези за пълна кръвна картина, например. Няма и възможност за хоспитализация.

Предложението е да се изготви пакет за неосигурените бременни, който включва четири прегледа и базисни изследвания. Това ще струва по 86 лв. за всяка жена. Ако пакетът е от 8 прегледа, какъвто е определеният от СЗО стандарт, то сумата става 172 лв.

Пакетът сега е за 19 лв.

Като съпоставим тези цени с разходите за новородените с усложнения, става ясно, колко са важни профилактиката и превенцията както за здравето и живота на майките и децата, така и за здравната система. 48 517 лв. струва грижата за новородено с тежки усложнения, 30 497 лв. при средни усложнения и 6 058 при леки.

Пред нас има два магистрални пътя, отбелязва д-р Венелин Стойчев.

Ако бюджетирането на системата за майчино и детско здравеопазване продължава да се носи по течението, то пациентите ще доплащат много повече, ще се увеличава броят на непроследените и проблемни бременности, а разходите за намаляване на щетите от липсата на ефективна система за превенция, скрининг, профилактика, ранна диагностика и лечение ще са за сметка на парите за грижа за здравите бебета и за непредотвратимите усложнения.

Има възможност обаче, подчертава авторът на доклада, да се мисли за общото благо, а не за задоволяването на нелегитимни лобистки интереси.

Тази възможност е в публичните здравни политики, чрез които обществено значимите проблеми могат да бъдат решени.

В доклада се предлагат три варианта. Дори най-амбициозният, казва д-р Венелин Стойчев, който е идеята да бъдат изравнени здравните права на всички жени по време на бременност и до 42 дни след раждането, би струвал наполовина от парите, спестени и при най-консервативните прогнози за успеваемост на инвестиция в профилактиката.

Изравняването на правата на неосигурените жени по време на бременност би спестило на здравната ни система 6 500 000 лв. ако усложненията спаднат с 15%.

Ако се инвестира в първичен преглед, който струва 24 лв., в изследвания за 20 лв. и в лечение на обичайни инфекции за 12 лв., то със сигурност ще бъдат предотвратени усложнения, които ще струват десетки хиляди и ще бъдат отново взети от публичните средства.

И на финала, но не на последно място във всички тези финансови изчисления не са включени други важни неща, които не бива нито да бъдат забравяни, нито подценявани. Става дума да психичния товар върху медицинските екипи, които израждат на сляпо и не знаят нищо за проблемите, за разходите, свързани с пренасянето на недоносените бебчета до големите болници или тези за диагностика и лечение в чужбина. Тук не присъстват още и страховете и мъката на родители и близки, разбитите съдби, разпадналите се семейства.

Да, категоричен е докладът, публичният ресурс се прахосва, системата не е нито ефективна, още по-малко е ефикасна. Ако модернизацията в сектора се разбира единствено като промяна на оборудването и ремонт на помещенията, то здравеопазването ни ще продължава да произвежда кризи.

Цената на нашата безотговорност се плаща от бебета. Те не могат се защитят, ние трябва да го направим за тях, но и за себе си, категоричен е д-р Венелин Стойчев.

Проектът "Наредба 26 в действие"

Проектът „Наредба 26 в действие: за повече здрави бебета и щастливи майки“ се осъществява от коалиция от граждански организации, в които са включени „Клуб на нестопанските организации“, Търговище, СНЦ „Жажда за живот“, Сливен, СНЦ „Национална мрежа на здравните медиатори“, СНЦ ЛАРГО, Кюстендил. Проектът е подкрепен финансово от Тръста за социална алтернатива и продължава 23 месеца до септември 2022 г.