Народното събрание прие окончателно промените в законите за здравното осигуряване и за здравето

Депутатите гласуваха окончателно промените в Закона за здравното осигуряване и Закона за здравето. И по време на второто четене на проектите в парламента опозицията търсеше отговор най-вече на въпроса за финансирането. И ако по темата, свързана с поемането на здравните осигуровки на бежанците от Украйна така и не беше постигнат консенсус заради неяснотата как точно парите ще бъде прехвърлени от едно перо в друго и каква ще е сумата от ЕС, оказа се, че депутатите са успели да постигнат съгласие по Закона за здравето, при това още по време на заседанието на 12 април 2022 г. на Комисията по здравеопазване.

Промените в Закона за здравното осигуряване

С приемането на промените депутатите направиха възможно държавата да поеме здравните вноски на бежанците от Украйна, които поискат статут на временна закрила.

За пореден път опозицията се противопостави на така формулираните текстове. Според Радомир Чолаков от ГЕРБ проблемът се крие в липсата на план и в това, че подходът на управляващите не е системен, а плод на хрумване. От друга страна предложението не е справедливо по отношение на българските граждани, които си плащат осигуровките. Откъде ще дойдат парите, попита и Костадин Ангелов, който подчерта, че тъй като промените противоречат на Европейските директиви и не е ясна технологията на финансирането, групата на ГЕРБ ще гласуват с „въздържал се“.

Д-р Хасан Адемов от ДПС определи предложението като „неказващо нищо“ и подчерта, че източникът на финансиране е неясен, а откъде ще дойдат средствата е от голямо значение. Депутатът поиска някой да каже, че отделените в бюджета на НЗОК за непредвидени разходи 174 000 000 лв. няма да бъдат пипани, за да се покрият с тях осигуровките на бежанците.

От „Възраждане“ за пореден път определиха промените като дискриминация с аргумента за големия брой българи, които са без здравни осигуровки и множеството нуждаещи се от лечение, което не са в състояние да заплатят.

По време на първото гласуване в Комисията по здравеопазване притеснение за липсата на средства, с които да се поемат здравните вноски на украинците, изрази и управителят на НЗОК проф. Петко Салчев.

>>>Управителят на НЗОК: Няма предвидени средства за медицинска помощ за бежанците от Украйна

Председателят на Комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев подчерта ясно, че в проекта съществуват достатъчно защитни механизми. Важно е, каза той, помощта за нуждаещите се бежанци да бъде бърза и навременна. Парите ще дойдат от бюджета и от отделените малко над 4 милиарда евро от ЕС за страните, които приемат на своя територия бягащите от войната украинци. Тепърва обаче ще се изясни колко пари ще получи България.

Проф. Георги Михайлов от БСП увери, че парите има откъде да дойдат, а правителството ще намери решение. Въпросът е, каза депутатът, да се действа бързо, защото ситуацията е динамична, а хората имат нужда от подкрепа сега.

Средствата, необходими за здравни вноски, ще бъдат отпуснати с решение на правителството. Промяната в Закона ще бъде в сила една година и тя се отнася не само за украинците, а за всички бежанци със статут на временна закрила у нас.

Промените в Закона за здравето

Между първото и второ гласуване на проекта в пленарна зала е направена само една корекция. Става дума за идеята на управляващите в закона да бъде включен и Национален план да готовност и действие при пандемии и епидемии.

Д-р Александър Симидчиев от ДБ изрази удовлетвореност от консенсуса, който са постигнали в Комисията по здравеопазване. „Изминахме дълъг път заедно с проф. Чорбанов, радвам се, че успяхме да постигнем консенсус въпреки различията. Постигнахме баланс по отношение промените в Закона за здравето, който ще позволи да продължим напред и да го направим смислено“. След ожесточени дискусии по време на заседанието на Комисията по здравеопазване проф.

Андрей Чорбанов оттегля своето предложение. Както обяви от трибуната на НС депутатът от ИТН: „Много е важно хората да имат повече доверие към институциите, затова консенсусът между всички нас е важен“.

От „Възраждане“ отново заговориха за фашизъм, изразиха притеснения, че всичко е в ръцете на един човек – министъра на здравеопазването, а Николай Дренчев заяви, че депутатите са „последната отбранителна линия пред безумията на изпълнителната власт“ и настоя за повече контрол. Костадин Костадинов определи закона като „частен, политически и само за една болест“.

Проф. Георги Михайлов от БСП подчерта, че всичко може да се контролира и попита защо се отделя толкова време на един на практика технологичен проект. „Законопроектът урежда професионално няколко важни неща, сред които възможността за бързи и гъвкави действия от страна на здравното министерство и шанс да продължим живота по нормалния начин.“

Двата законопроекта получиха подкрепата на мнозинството в Народното събрание и след обнародването им в „Държавен вестник“ влизат в сила.