Управителят на НЗОК: Няма предвидени средства за медицинска помощ за бежанците от Украйна

Първото гласуване на предложенията за промени в законите за здравето и за здравното осигуряване в парламентарната Комисия по здравеопазване беше положително. По време на него стана ясно, че тепърва правителството ще определи финансовата рамка, благодарение на която бежанците от Украйна ще могат да получават медицинска помощ. Управителят на НЗОК проф. Салчев изрази притеснение, че няма предвидени средства, с които медицинската помощ за украинците ще бъде осигурена.

Малко над два часа продължи заседанието, по време на което бяха обсъдени, внесените от мнозинството в Народното събрание проекти за промени и допълнения в двата закона, свързани с кризата с бежанците и с края на извънредното положение, наложено преди две години заради пандемията от COVID-19.

Промени в Закона за здравното осигуряване

Основната цел на промените в Закона за здравното осигуряване е свързана с възможността украинците, които са с временен статут у нас, да имат права на здравноосигурени. В настоящия момент всички те получават помощ при спешни състояния. Проблемът е, че сред хилядите бежанци има хора с различни заболявания, лечението на които не бива да бъде прекъсвано. Деца и възрастни се нуждаят от прегледи и от лекарства.

Предложението на мнозинството получи подкрепата на Министерството на здравеопазването, на НЗОК и на Държавната агенция за бежанците.

Управителят на Касата изрази притеснението си, че няма предвидени средства за осигуряването на медицинска помощ за бежанците от Украйна. Проф. Петко Салчев информира, че НЗОК има 110 000 000 лв. за лечението на българи в други страни от Евросъюза. Като здравноосигурените и украинските граждани ще имат право на подобно финансиране.

Проф. Салчев каза още, че предложените промени противоречат на Закона за здравното осигуряване в частта му, според която хората, които не са направили три вноски за последните три години, губят правото си да бъдат лекувани чрез НЗОК. В същото време сега се предлага украинците да получат здравноосигурителни права, но без да имат този период на осигуряване.

Основните въпроси от страна на депутатите от опозицията бяха свързани с начините, по които ще бъде осигурено финансирането. Според бившият здравен министър от ГЕРБ Костадин Ангелов промените ще създадат повече хаос в системата на здравеопазването. Мотивите са добри, но от тях не следва нищо, а проектът не дава отговор на много въпроси, заяви още проф. Ангелов.

Д-р Хасан Адемов от ДПС изрази притеснение, че липсва конкретика и даде пример с това, че няма яснота върху какъв доход ще се плащат здравните осигуровки – на 8% или върху минималния осигурителен доход.

Елена Гунчева от „Възраждане“ определи промените като дискриминационни по отношение на българите, които и сега не са в състояние да доплащат за лечението си.

Вносителят доц. Антон Тонев насочи вниманието на колегите си, че предложенията са създадени, за да решат проблемите с медицинските грижи за бежанците. Става дума за всички, които са с временна закрила в България и е важно да се уточни, че те са тук временно и за кратко. В отговор на въпросите за липса на точна финансова рамка председателят на здравната комисия заяви, че конкретни цифри може да има, едва когато стане ясно колко души ще поискат здравна помощ.

Проф. Георги Михайлов от БСП определи проектозакона като навременен и опит да бъдат решени промените. От своя страна, д-р Ивайло Христов от „Има такъв народ“ напомни, че в момента стотици български медици лекуват бежанците, без да им е осигурено заплащане.

От управляващото мнозинство са на мнение, че между двете четения на текстовете в пленарна зала ще бъдат направени нужните промени и законът ще бъде прецизиран.

Промените в Закона за здравето

Основната цел на представените изменения в Закона за здравето са провокирани от обявеното от МС решение, че извънредната епидемична обстановка няма да бъде удължена и ще приключи на 31 март 2022 г.

>>> Извънредната епидемична обстановка приключва на 31 март 2022 г. 

Задачата е да се въведат законови възможности в случай на поредна епидемична заплаха, управляващите да бъдат в състояние да реагират и да въведат мерки, които ще са навременни и ще предотвратят разпространението на заразата като същевременно ще предпазят хората.

Вносителят на законопроекта за промени и председател на Комисията по здравеопазване доц. Антон Тонев подчерта, че това е начинът да се създаде правна възможност и след края на извънредното положение да могат да се въвеждат мерки, когато това се налага и да се извършва здравен контрол.

Управителят на НЗОК проф. Петко Салчев представи становището на институцията, която представлява. Извън принципната подкрепа, той насочи вниманието към възможността при налагането на противоепидемични мерки отново да има възможност Касата да сключва договор с болници, които не отговорят на медицинските стандарти, както беше през последните две години в условията на пандемията от COVID-19. Според проф. Салчев не трябва да има повод стандартите да бъдат избягвани, както не бива да се продължава с действия, провокирани от ситуацията на „извънредност“.

Д-р Силви Кирилов от ИТН се обяви против широките правомощия, които ще бъдат дадени на здравния министър и изрази надежда, че текстовете ще бъдат прецизирани по време на дискусиите в парламента.

От своя страна, д-р Хасан Адемов попита как промените ще влязат в сила от 1 април, след като все още не са преминали през първо и второ четене в Народното събрание.

Отговорът на доц. Антон Тонев беше, че реално на 31 март 2022-а няма да бъде отменено нищо, защото действието изтича, а промените ще влязат в сила със задна дата от 1 април и едва след като бъдат приети от депутатите.

Предложение към депутатите направи и Николина Кирилова в качеството си на гражданин и поиска три месеца след края на извънредната обстановка да има възможност за онлайн обучение, ако това се наложи.

По време на заседанието не стана дума за това ще продължава ли да бъде в сила изискването за носене на маски, като се изключи единствено реплика на Елена Гунчева от „Възражадане“, според която от тях няма никакъв смисъл.

Пред медиите доц. Антон Тонев заяви, че след 1 април 2022 г. носенето на маска ще бъде препоръчително.