Бежанците от Украйна и българската управия

Темата за бежанците от Украйна и как държавата се справи в тази напълно неочаквана и критична ситуация, избухна с пълна сила след обръщението преди дни на вицепремиера Калина Константинова. Заради него дори й поискаха оставката, а на 2 юни 2022 г. тя застана пред народните представители, за да отговаря на въпросите им.

Какво наистина се случва, как България се справи в една безпрецедентна, стъписваща и драматична ситуация и дали темата за украинските бежанци бива използвана за политически цели, са част от въпросите, на които е добре да си отговорим. Не по-малко важно е да се опитаме поне да разберем защо за пореден път разделението в обществото е толкова дълбоко и защо толкова често глас надигат агресията, злобата, непоносимостта?

Украинските бежанци

От началото на кризата в страната ни са влезли над 300 000 украинци, потърсили убежище и подкрепа. Общият брой на хората, избягали от войната в Украйна надхвърля 6 800 000.

По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) от 24 февруари 2022 г. Украйна са напуснали 6 983 041 украинци, а към 1 юни 2022 г. в Европа са регистрирани 4 712 784 души.
2 928 252 бежанци са се регистрирали за временна закрила или други подобни национални схеми за закрила в Европа.

Информацията на ВКБООН за България показва, че до момента в страната ни са влезли 78 714 украинци, а временна защита са поискали 110 616 души.

От началото на военните действия Европейският съюз заяви пълната си подкрепа за населението на Украйна и своята солидарност с него.

>>> Украинците, потърсили убежище у нас, получават нужните медицински грижи

Предприети бяха конкретни действия, насочени към хуманитарна и финансова подкрепа. Създаден беше механизъм за временна защита на всички, бягащи от войната и беше предоставена хуманитарна помощ в размер на 243 000 000 милиона евро.

Държавите членки на Съюза, които приемат бежанци, получиха и финансова и техническа помощ. Всеки украинец, напуснал страната си заради войната има право на временна закрила за една година с възможност да бъде удължена в зависимост от ситуацията. Според Директивата за временна закрила бежанците имат право на разрешение за пребиваване, на достъп до работа, настаняване в жилище, медицинска помощ и образование за децата.

Как държавата се справи с кризата

Факт е, че началото беше тежко и трудно, както е факт, че светкавична беше реакция преди всичко на хората от неправителствения сектор. Различни организации и стотици доброволци се впуснаха да помагат и показаха, не просто съпричастност и човеколюбие, но и това, че в критични моменти и въпреки емоциите са в състояние да вземат бързи, адекватни и работещи решения. На държавата й трябваше малко повече време за реални действия. Това със сигурност се дължи на тежката административна машина, но и на състоянието преди три месеца на Агенцията за бежанците.

Както подчерта вицепремиерът Калина Константинова, независимо от трудната ситуация, правителството успя да се справи с бежанската криза. „Справихме се с предизвикателство, което България никога не е посрещала“, заяви от парламентарната трибуна тя и се аргументира като разказа за действията на управляващите до момента.

Каква е равносметката

Не допуснахме бежанците от Украйна да бъдат настанени в палатки и временни центрове, както това се случва в много други страни, каза вицепремиерът Константинова и припомни на народните представители, че за разлика от времето на войната в Сирия, когато у нас са пристигнали близо 13 500 души, търсещи закрила, сега бежанците са в пъти повече. Затова вицепремиерът отказа да приема критика от хора, които не са успели да се справят с кризата тогава.

Над 110 000 украинци са поискали временно убежище. Положени са нужните усилия за всички и особено за близо 500-те хора с увреждания, болните и децата.

Над 4000 украинци вече имат подписани трудови договори и работят. Повече от 300 са децата, които посещават училище, а за новата учебна година до момента са подадени над 1500 заявления.

В държавните бази има 3000 души, а 12 000 са настанени в хотели по новата програма.

Центърът в Елхово вече е закрит. Остава да действа единствено този в Сарафово, информира още Калина Константинова и подчерта, че хората остават в тези буферни центрове не повече от 48 часа. По този повод тя припомни, че по времето на ГЕРБ, които сега настояват за оставката й, бежанците пребивават с месеци в буферните центрове при много по-лоши условия.

148 000 000 евро са парите по европрограми в подкрепа на украинските бежанци, с които страната ни разполага. От тях 52 000 000 лв. са получили хотелите, приютили до 31 май 2022 г. бежанците, а 12 000 000 лв. са за буферните зони и санитарни пакети, предоставени на БЧК, неправителствените организации и колцентъра. 12 700 000 са насочени към социалното министерство за стимулиране на заетостта.

Калина Константинова призна за сериозните проблеми с Държавната агенция за бежанците, която определи като тежко наследство. До смяната на ръководството й Агенцията не участва в действията, насочени към справяне с кризата. „Нужна е цялостна реформа в нея“, заяви вицепремиерът и уточни, че в бъдеще именно тази институция трябва да поеме цялата грижа за бежанците.

Искането за оставка и критиките

Критиките към управляващите не са спирали, но е факт, че обръщението на Калина Константинова отприщи особено яростни нападки и искане за оставка. Обръщението й беше посветено на мерките на държавата след 31 май 2022 г. и информацията, че след тази дата бежанците ще бъдат настанени временно в буферни центрове. В него тя отново припомни, че от самото начало се знае, че настаняването в хотелите е временна мярка, както се знае, че до тази дата хората трябва да са заявили желанията си. Важен акцент беше и това, че е важно подкрепа да получат бежанците, които наистина се нуждаят от такава.

Раздразнението и острите реакции вероятно предизвика тонът, с който беше изречено посланието, а вероятно и фразите, че „Закрилата е право, а не задължение“ и „Развитието на ситуацията от този момент нататък е в ръцете на украинската общност в България“, а може би и отправеният апел към украинците, които нямат нужда от подкрепа да го заявят веднага, за да може българската държава да се погрижи за наистина нуждаещите се.

Всъщност като изключим тона, повечето от нещата, изречени от Калина Константинова са верни. Именно демонстрацията от страната на част от бежанците създаде проблеми и настрои българите. За съжаление тук в пълна степен видяхме как наистина "заради наш Илия намразихме Свети Илия". Защото в по-голямата си част украинските бежанци са хора, които имат истинска нужда от държавна помощ и човешка съпричастност.

По време на изслушването си в Народното събрание Калина Константинова призна, че наистина е имало случаи на провокация, свързани с украинци, организирали срещу заплащане идването у нас на бягащите си сънародници, но порочната практика е пресечена навреме. Добрата новина е, че въпреки всичко това, българите не спират да помагат, да се грижат и подават ръка. Неслучайно вицепремиерът благодари на хилядите доброволци и над 60-те неправителствени организации, които не спират да работят и призна колко ценна и важна дейността им.

Факт е, че управляващите не спират да полагат усилия, насочени към справянето с кризата, както не може и не бива да се отричат пропуските и несвършеното. Но е факт и наследството, което завариха, особено когато става дума за тежката бюрократичната машина на администрацията. Както често се случва, оказа се, че решенията може да са изключителни и навременни, но въпросът е как реално ще бъдат осъществени. За съжаление тук често се сблъскваме с държавната машина, чиито колела се движат мудно и най-често са на километри след събитията.

За напрежението и усещането, че хаосът е повече от реда, че нищо не се прави или ако се прави, е не както трябва, влияние оказа и лошата комуникация. Очевидно управляващите още не са се научили как да я осъществяват по възможно най-добрия начин и така, че посланията им да стигат до хората.

И накрая за управията* ни по български. Може би тя ще бъде наистина смислена, стойностна и удовлетворяваща, ако най-накрая спрем да търсим под вола теле, ако се опитаме не само да критикуваме при това най-често на маса и в социалните мрежи и само там да бъдем герои, а намерим сили да казваме точно какво мислим, какво искаме, да предлагаме, да спорим в името на бъдещето си и на общото ни битие. И може би да престанем да бъдем специалистите по всичко – от футбола, през политиката, здравеопазването, коронавируса и образованието, до бежанците от Украйна. Те нямат нужда от анализ, а от човещина, съпричастност и приобщаване.

*управия: Думата се употребява, когато става дума за управа в смисъл на управление, ред и законност.